Политическото земетресение на Позитано 20!

141

На 13 юни в залата на „Позитано“-20 имаше политическо земетресение с магнитут 6.5 по скалата на Бърни Сандърс и Джеръми Корбин! Проведе се инфарктен пленум на БСП, на който НС влезе в остро противоречия с лидерката Корнелия Нинова, съобщи левият сайт Поглед.инфо, издаван от лидера на софийските социалисти Калоян Паргов.

(Публикуваме основните акценти от изразената в сайта позиция:)

През целия ден градусът на напрежението бе особено висок, първо, защото Корнелия Нинова се опита да погази устава на партията и да манипулира Националния съвет, и второ, защото членовете на НС на няколко пъти най-категорично отказаха да се подчинят на волята й. Това, което се случи обаче, изразява не просто недоволството от погрома, който Корнелия Нинова извърши над БСП, а и опит за спиране на разрушителните процеси, които са започнали отдавна в партията. Както мнозина коментираха, за първи път от няколко години БСП се разбуди и показа, че инстиктите й за самосъхранение са живи.

Опитът на Нинова да наложи решението „на подпис“ за датата на вътрешнопартийните избори и конгреса претърпя пълен крах. На четири пъти Корнелия Нинова се опита да прокара идеята си и на четири пъти висшият орган на партията я отхвърли като противоуставна и манипулативна. Социалистите поискаха дори да видят и списъка с подписите, с които, според Нинова, 93-ма от тях се съгласили за решението за дата на изборите. Съмненията за честността и прозрачността на всичко не бяха напразни, защото малко след като идеята на Нинова за пореден път бе категорично отхвърлена, близкият до нея сайт „Епицентър“ пусна /два часа по-рано, преди да се вземе решение/ манипулативна статия, в която пише, че се е случило точно обратното – Националният съвет епрепотвърдил решението „на подпис“ за датата на изборите и конгреса и . Ако не друго, то поне всички се развеселиха от това, след като Велислава Дърева прочете откъси от статията на „Епицентър“ за смях и недоумение на присъстващите и за срам на стоящите в президиума.

Един от поредните удари срещу Нинова бе и определянето на нови дати за избори – 12 септември и за конгрес на 26-ти септември. Това въобще не се понрави на председателката, която искаше по-късни дати, за да има време да консолидира позицията си и да получи по-благоприятен изборен резултат. Но съображенията за предстоящите пред март национални избори надделяха над личните амбиции на отделни личности и така Нинова и тук загуби.

А показателно за масовото негодуване срещу председателката бе и обстоятелството, че докладът й беше прочетен пред празна зала. Всъщност, изпразването на залата си имаше и по-конкретни причини, а именно опитът на водещия заседанието Асен Гагаузов чрез дребни процедурни хватки да не допусне гласуването на искането за смяна на вътрешнопартийната ЦИК.

Друг голям удар „десницата“ в БСП получи, след като социалистите отказаха да и приемат и несъстоятелната идея за национална подписка срещу кабинета на Борисов. А защо социалистите не поискаха да приемат тази на пръв поглед анти-герберска идея на Нинова? Първата и най-логична причина е, защото БСП е парламентарна сила, при това втора по големина. Парламентарната демокрация и избирателите са й дали богат инструментариум, които тя може да използва в този смисъл, вместо да прави подписки във времена на пандемия, още повече, когато доверието към кабинета е на рекордно високи нива, може би за пръв път от 2010-та. В този смисъл редица водещи социалисти изразиха мненията си.

„Ние сме парламентарна партия и имаме възможност за вот на недоверие“, каза Димитър Дъбов.

„Подписка приляга на извънпарламентарни партии. БСП е парламентарна“, изрази мнението си и Красимир Янков.

Че БСП трябва да работи като парламентарна, а не като извънпарламентарна сила, каза и бившият председател на партията и президент на ПЕС Сергей Станишев. Това са само част от хората, които изразиха подобно мнение, а именно, че работата на червените депутати е да се борят срещу правителството в парламента. В крайна сметка, именно това е причината да бъдат избрани, а не за да обикалят градове, села и паланки, събирайки подписи. Българските граждани искат категорични и адекватни действия, а не евтин пиар и популизъм, който няма да доведе до никакъв резултат, освен подигравки за опозицията.

Ключов момент беше и отхвърлянето от Националния съвет на финансовия отчет, направен от Корнелия Нинова и ръководството. Публично достояние е, че БСП е във фактически фалит и висшият партиен орган поиска сметка на Нинова и екипа й. Излиза, че близо 30 милиона лева са били похарчени и то в момент, когато за съжаление може да има тежки последици за представянето на партията на предстоящите избори, а и за бъдещето й. Тук особено важно е, че Националният съвет настоя на 13 юли да се свика ново заседание по темата, за да си довърши работата.

Най-сетне, струва си да се отбележат и прозаичните опити на Нинова да провали заседанието, след като пет пъти Националният съвет я бламира и отказа да приеме волята й. Неслучайно нейни привърженици започнаха да напускат заседанието, след като по заповед на лидерката разпратиха СМС на членовете на Изпълнителното бюро и на верните и все още привърженици в залата, за да няма кворум и да не бъде приета идеята за гласуване на смяната на ЦИК.

А какво всъщност означава всичко, което се случи на историческия пленум на 13-ти юни?

Първо, очевидно Корнелия Нинова е загубила голяма част от подкрепата си. Създава се една патова ситуация, при която малка група хора се опитват да приложат разни манипулативни приоми от времето на Иван Костов, за да задържат властта срещу наистина вече широкия анти-ниновски фронт, обединяващ хора с иначе най-различни мнения, позиции и възгледи…

Второ, за съжаление трябва да се отбележи, че партията не е подготвена за избори и е в много тежка ситуация. Както е известно, доверието в БСП се изразява в скромните 11 %, с което партията се изравнява по електорално влияние с ДПС…

Третият извод от пленума всъщност е положителен. Партията за пореден път доказа, че не е лидерска и няма да приеме авторитарно ръководство, което не държи сметка нито за волята на членовете си, нито за политическите реалии. Хора с най-различни възгледи – социалдемократически, социалистически и по-радикално леви, се консолидираха около тезата, че така повече не може да продължава…

Целият материал e публикуван в Поглед.инфо