Политическият анализатор Христо Панчугов пред „Старозагорски новини“: Смятам, че промяната вече е започнала

65
Политическият анализатор и преподавател в НБУ Христо Панчугов

– Г-н Панчугов, какъв според Вас е шансът исканията на протестиращите да бъдат удовлетворени, а именно правителството на Бойко Борисов да подаде оставка?

– Според мен има такъв шанс, разбира се. Смятам, че желанието за нормализиране на българската политика и изваждането на сенчестите интереси от нея са доста силен двигател на този протест. Видяхме и как предишните протести от 2013-2014 г. успяха да получат оставката на кабинета „Орешарски“, макар и това да отне немалко време. Смятам, че сегашният протест вече е поставил началото на процеси, свързани с промяна на българската политическа система и на този модел на управление. Единствената неизвестна остава колко време ще отнеме това.

– Виждате ли възможност да се повтори сценарият от 2013-2014 г., след който Бойко Борисов получи втори, а след това и трети управленски мандат? Очаквате ли той да стане премиер за четвърти път?

– Според мен това е второстепенен въпрос. Процесите, които вече посочих, водят към две неща. Едното е да се преодолее за първи път бездната между гражданско общество и политика, т.е. този протест да роди политическа алтернатива. Досегашното усещане, че тези хора не могат да променят политическата система, е основен проблем. Виждам, че тази пропаст вече започва да бъде преодолявана. Връщането на ГЕРБ на власт преди години бе резултат от нежеланието на тогавашния протест да мисли за себе си като политически субект. Смятам, че хората, които участват в недоволството сега, не правят онази грешка. Силно необходимо е тези хора да започнат политически разговор. Не е непременно да се организират в партия, но да се проведе разговор как хората, които виждаме по площадите, да се ангажират все повече и повече с правенето на политика.

Второто нещо, което този протест направи, е това, че вече изглежда невъзможно Бойко Борисов да се върне на власт. Това не значи, че ГЕРБ няма да има участие в бъдещо правителство, тъй като те вероятно ще получат подкрепата на някаква част от българското общество. Но не мисля, че каквато и да било бъдеща коалиция ще допусне вариант Бойко Борисов да бъде премиер.

– Вече повече от 10 години българите избират ГЕРБ пред алтернативата БСП. Възможно ли е „Демократична България“ да катализира промяната отдясно? Христо Иванов като че ли изглежда единствения легитимен политически лидер в протестърските среди?

– Христо Иванов изглежда легитимен, защото по същество той е активист. Той навлезе рязко в широкото обществено внимание най-вече с акцията в парка „Росенец“, насочено срещу загубата на държавен суверенитет върху българска територия около т.нар. „Летни сараи“ на Ахмед Доган. За съжаление обаче политиката не е активизъм. Това е най-големият недостатък на „Демократична България“. Властта в последните няколко месеца, образно казано, „се търкаля по улиците“. Скандалите са не един и два – водната криза в Перник, неадекватните мерки покрай коронакризата, сега финишира в тази симбиоза между власт и олигархия. В този смисъл ние вече трябваше да сме видели един алтернативен модел на правене на политика. Всички опозиционни формации трябваше вече да са започнали политическия разговор, вместо да се занимават само с акции. Тук не става въпрос да видим лица като Мая Манолова, Корнелия Нинова, на която демокрацията й отне много, и други подобни. Те няма да спечелят нищо от този протест. Вероятно подкрепата за тях ще се консолидира, вероятно „Демократична България“ ще качи малко своята подкрепа, но това няма да е достатъчно, за да бъдат спечелени следващите избори. Ние вече трябва да видим заявка за нов модел на правене на политика. Този проблем е най-сериозен според мен.

Същото се отнася и до Румен Радев. Той още не може да се превърне в българския президент. Президентската институция има институционални инструменти, през които да започне разговорът за алтернативен модел на управление. Вместо това виждаме размяна на крилати фрази с премиера. Това трябва да се промени. Протестът трябва да излъчи новите лица, които да променят българската политика. Активните хора, които искат да останат да живеят в България, трябва да спрат да гледат на себе си само като граждани.

– Да разбирам ли от думите Ви, че е време хората, които странят от политиката, защото я смятат за „мръсна работа“, да влязат в нея?

– Смятам, че промяната вече е започнала. Тя вероятно ще е много по-дългосрочна, дори и от едни редовни избори през март. Но именно изборите са единствената форма на легитимност. Очевидно днешното управление вече не е легитимно. Доверието в партиите може да се върне само чрез нови избори. Самите формации може да са същите, но моделът вече ще бъде друг. При липсата на адекватен отговор на въпросите, които този протест задава, оставката на правителството е единственият изход от кризата.

– Не е ли време вече в българската политика да се води идеологически дебат, а не основната тема да е коя личност е харесвана и коя не?

– Смятам, че категории като ляво, дясно, консерватизъм, либерализъм, социалдемокрация биха имали място в една политическа система, която има ясни рамки. Очевидно обаче в момента всички участници в политическия дебат и отляво, и отдясно са зависими от различни частни интереси, от интересите на хората, които виждат държавата единствено като касичка, като източник за финансиране на техния бизнес. И това е най-големият проблем. Според мен разговорът трябва да бъде за това как възстановяваме държавността в България, кои са хората, които ще осъществят това. След това, естествено, тези хора ще се разделят, защото ние не сме еднакви. Не е без значение дали си ляв, или десен, този факт е безспорен. Но истинският недостатък е, че ние сме в дефицит на хора, които искат да променят политическия модел в България. Колкото и да смятам, че идеологическият разговор е важен, не смятам, че той може да се проведе сега.

Лошото е, че не се виждат лицата на промяната. А те могат да дойдат дори от средите на сегашните партии. На БСП, например, им предстои конгрес и вместо да покажат промяна, ние виждаме една окопала се Корнелия Нинова, която се разправя с вътрешната си опозиция. „Демократична България“ също има уникален шанс да докаже, че винаги е била реформаторската сила в България. Но лицата липсват, виждаме само Христо Иванов. Няма как протестиращите да припознаят само него като легитимна заявка за властта.

– А може ли т.нар. „Отровно трио“ – Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков, да бъдат тези лица, които да поискат доверието на избирателите за споменатия нов модел на политика у нас?

– Трябва да ги попитате тях дали имат такива амбиции. Това, което аз виждам обаче, е, че те не се опитват да обединяват този протест, да го оставят да се развива и да го направят форум за политически разговор, а някак си се опитват да го управляват. Опитват се да измислят нови и нови акцийки, които да държат протеста жив, но единственото, което може да го остави такъв, е наистина превръщането му в политически разговор.

Въпросите зададе:
Десислав ТЕНЕВ