Показват книжовно богатство на Стара Загора във фотодокументална изложба

275
Фотодокументалната изложба под надслов "Старозагорският храм на литературата" се радва на интерес сред жителите и гостите на града въпреки есенните капризи на времето

С експозицията, подредена в централния парк, уникалният музей „Литературна Стара Загора“ чества своята 60-годишнина

Малка част от книжовното богатство на Стара Загора, съхранявано вече 6 десетилетия във фондовете на музея „Дом Литературна Стара Загора“, излезе извън витрините и трезорите, за да бъде видяно от жители и гости на Града на липите под формата на фотодокументална изложба под надслов „Старозагорският храм на литературата“.

Експозицията е подредена на една от алеите на централния градски парк „Пети октомври“, откриването й съвпадна с възраждането на Есенните литературни дни, в чиито рамки са включени близо 50 културни събития: представяне на книги, рецитали, срещи с писатели, изложби и концерти. В създадения със специално решение от 16 февруари 1961 година на тогавашната градска управа музей „Дом Литературна Стара Загора“ се съхраняват само в основния фонд над 2 500 експонати. Сред тях са и над 80 платна на класиците Димитър Гюдженов и Васил Димов, Петър Морозов, Борис Денев, Александър Божинов, Илия Петров, Борис Митов и Елисавета Консулова-Вазова.

Фотообективът е „хванал“ малка част от наследството на поета Веселин Ханчев, в музея се пазят 2 216 тома от личната му библиотека

Опазени от времето са ръкописи на автори, работили през втората половина на ХХ век: Цветана Щилянова, Димитър Караджов, Сабина Вазова, Райко Алексиев, А. Меерсон, Евгения Илиева-Лепавцова, Александър Поплилов, Иван Соларов, Михаил Саздов, Константин Трингов и Марин Тачев. Почетно място заема посмъртната маска на Кирил Христов, изработена от проф. Андрей Николов на 20 март 1944 година и подарена на старозагорци от големия театрален и кинорежисьор Вили Цанков.

От 1974-та до към 1992-ра година музеят е бил настанен в съседство с родния дом на поета Веселин Ханчев, но след реституцията почти две и половина десетилетия бе „натикан“ в маломерно помещение без никаква възможност за изследователска работа, припомня директорът Иван Матев, който още не може да се нарадва на новия дом в сградата на останалия недовършен след 10 ноември 1989-а Партиен дом.

Музейната съкровищница е подредена по проект на братята-художници Михаил Косев и Димо Генов

В него проектантите са предвидили всичко, от което един модерен културен институт има потребност: общата застроена площ от 640 кв. м е разположена на две нива в сутерена на импозантна сграда в близост до Регионалния исторически музей, съседи са Регионалната библиотека „Захарий Княжевски“, Художествeната галерия, Операта и Драматичния театър „Гео Милев“. Оформени са кафе-клуб за провеждане на творчески срещи; специализирана библиотека с читалня; експозиционна зала от близо 200 кв. м; депо за съхранение и реставриране; фондохранилище; две складови помещения, кабинет за директора и складове. Осигурен е достъп за хора с увреждания, монтирана е модерна пожароизвестителна инсталация, а в депото се поддържат оптимални температурни и влагови параметри за ценните експонати.

В библиотеката са подредени дарените от дъщерята на Ханчев Елка през 2003 г. 2216 тома от личната му сбирка; ръкописите на първите фантастични романи в българската литература – „О’Корс“ и Теут се бунтува“ на старозагореца Георги Илиев, и първият „пролетарски“ роман „Блуждение“, сътворен от Богдан Баров. На разположение на изследователите са над 1 300 документа от научно-спомагателния фонд, към които през последните дни се прибави уникален сборник-лексикон, воден през 1938 година от поета Кирил Христов, където той е събрал отзивите за литературния си тур в страната малко след завръщането си от дългогодишен престой в Чехословакия. Сборникът е бил откупен от внучката му Невена Христова, парите са събрали учителите от старозагорското IV ОУ „Кирил Христов“, обясни директорът му Господин Балъкчиев при даряването му на музея.

Вече близо три десетилетия за уникалното богатство се грижи литературният изследовател Иван Матев, който „наследява“ създателя на музея Стоян Стаев (1934 – 1994)

Пак там влязоха и няколко десетки компактдиска, съхранили гласовете на български писатели, дело на инж. Васил Николов и съхранявани от журналистката Недялка Филипова. Към тях се прибави и пълното течение на „Литературен вестник“, предадено наскоро от издателя му и главен редактор Йордан Атанасов. Очаква се съвсем скоро те да станат достъпни и в електронната среда на музея, чийто сайт приятно изненадва с богатото си съдържание на факти и данни за съхраняваните там съкровища.

Христо ХРИСТОВ