Познатата и непозната история на Деня на независимостта на България

187

На 22 септември се навършват 113 години от едно национално и държавно постижение. На този ден през 1908 година във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява България за независима. C тoзи aкт ce oтхвърлят пocлeднитe вacaлни връзки c Ocмaнcкaтa импeрия и България се превръща в самостоятелна държава. Тя се освобождава от задължението да плаща данък на империята, да участва в погасяването на османския държавен дълг. Османската империя изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е довършен актът на Съединението от 1885 година. Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“.

Цяла България ликува на този ден. Три дни по-късно цар Фердинанд е посрещнат тържествено в Стара Загора…

Месеци наред преди това България полага усилия да защити и утвърди държавния си суверенитет. Назначеното в началото на 1908 година от княз Фердинанд правителството на Александър Малинов поставя постигането на независимост за първостепенна задача. Водят се преговори с Великите сили, но без резултат. Обявяването на независимостта формално започва на 11 юли 1908 г., когато в Турция е извършен младотурският преврат. В империята се извършват преобразувания в посока демократизация на страната. В същото време обаче се засилва националистичната пропаганда в насока изграждане на отоманска нация.

Търновската църква „Свети четиридесет мъченици“, в която е обявена Независимостта на България

Още по това време българският представител в Цариград Иван Гешов лансира идеята за обявяване на независимостта в писмо до външния министър генерал Ст. Паприков. В историографията се спори чия е инициативата за обявяването на независимостта. Малцина знаят, че дипломатическият представител на България в Цариград Иван Гешов пръв предлага решителни действия за скъсване на отношенията на зависимост и постигане на бленуваното национално обединение. Удобен повод за стъпки в тази посока е фактът, че Гешов не е поканен на приема по случай рождения ден на турския султан (30 август 1908 г.). Основен аргумент на турската страна е, че той не е представител на суверенна държава. Реакцията на нашето външно министерство е мигновена и Гешов е отзован от Цариград. Усещайки надигащите се настроения сред българския политически елит, руската дипломация съветва българите да изчакат „Австрия да започне първа“, т.е. с очаквания анекс на Босна и Херцеговина тя първа да наруши Берлинския договор.

На 10 септември княз Фердинанд е приет от императора на Австро-Унгария Франц Йосиф и е запознат с намеренията на Русия и Австро-Унгария да нарушат Берлинския договор, което би довело до евентуалното признаване на българската независимост. Молбата на императора към Фердинанд е да се върнат обратно Източните железници. Александър Малинов отхвърля молбата на Негово величество под претекст, че този акт би застрашил националната сигурност на княжеството. Окончателното решение на премиера да задържи железниците и да обяви Независимостта на 21 септември принуждават Фердинанд да се съгласи с първия си министър. На 20-и във всички посолства на Великите сили са изпратени писма от Франц Йосиф, с които той информира за бъдещото анексиране на Босна и Херцеговина на 24 септември. Поставени пред този факт, кабинетът и князът решават да обявят българската независимост два дни по-рано, за да придадат самостоятелност на държавния акт.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.

След прочитането на манифеста в храма „Св. четиридесет мъченици“ новината е приета с възторг от целия български народ. Важният държавен акт се отбелязва с многохилядни митинги в цялата страна. В шифрована телеграма до Фердинанд относно настроенията в столицата неговият личен секретар пише: „Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички улици и площади са задръстени от тълпи народ, които взаимно се поздравяват с „честито Царство“ и викат „ура“… Всички магазини са окичени със знамена. Никога столицата не е бивала в такъв възторг.“

Манифестът за независимостта на България

Но радостта не трае дълго – подобен акт изисква международно признаване, за да може той да се нарече законен. За съжаление, Великите сили не проявяват снизходителност към България. Дори Русия и Австро-Унгария не подкрепят Септемврийския акт, като на практика не оставят почти никакъв шанс на новообявеното царство. Оттук започва борбата за международно признаване на българската независимост, тъй като тя е в нарушение на клаузите на Берлинския договор. На 20 октомври Андрей Ляпчев започва мъчителни преговори с Турция, чиито искания възлизат на 652 млн. франка компенсации. От своя страна българската държава отказва да плати горепосочената сума и заявява готовността си за военни действия. Преговорите са без развитие. Когато в началото на 1909 година Турция официално признава анексията на Босна и Херцеговина, за българската независимост не се споменава нищо. Това е повод българското правителство да се готви за война, мобилизирайки 8-а пехотна дивизия. Развръзката идва на 17 януари, когато се намесва Руската империя. Нейното предложение е да приспадне исканото от Високата порта обезщетение за сметка на неизплатената контрибуция от 1878 г., а на България ще бъде отпуснат заем на стойност 82 млн. лева от руската хазна. Предложението е прието веднага. От турския дълг са приспаднати 125 млн. лева, които покриват източнорумелийския данък, компенсации за железниците и турските имоти, останали в България. Въпреки това Турция продължава да отлага признаването на независимостта.

Царство България отново заплашва с военни действия и координирани въстанически действия в Македония и Одринско. След известен натиск от страна на Лондон и Париж Високата порта официално признава Независима България на 6 април 1909 г. На следващия ден Русия прави същото (първа от Великите сили). От 10 до 16 април това правят и Англия, Франция, Италия, Германия и Австро-Унгария. Въпреки трудностите българите издържат с отличие важния изпит на историята, чиито поуки трябва да помним и днес.

Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България

Денят на независимостта на България е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година. В архива на цар Фердинанд, чийто внук е Симеон Сакскобургготски, има снимки от първата годишнина – с царя, със семейството му, с правителството. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III. Поради тази причина след 1944 г., тоест по времето на социализма, празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален.

За 113 години от обявяване на независимостта на България, поради въведените противоепидемични мерки, в Стара Загора няма да бъде организиран общоградски ритуал. От 10:30 часа ще бъдат поднесени венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните старозагорци в парк „Александър Стамболийски“ (Алана).

Но празникът си е празник и всеки българин може да го изживее в сърцето си.

(СН)