От 5 поканени министерства нито едно не уважи важен енергиен форум в Стара Загора

2360
Участниците в семинара-дискусия в Тракийския университет вчера под надслов "Чиста енергия, декарбонизация и инвестиции в енергетиката"

„Реалността е, че въглищата ще измъкнат света от енергийната дупка, в която сам се е забутал. Първо, защото тях ги има и те са относително нетни, и почти всеки може да ги има, докато газ и нефт не съвсем“. Тези думи от презентацията за енергийния преход на Боян Рашев, управляващ партньор, denkstatt България, предизвикаха бурни аплодисменти сред участниците в семинара, организиран днес в Стара Загора от Института за енергиен мениджмънт и Тракийския университет под надслов: „Чиста енергия, декарбонизация и инвестиции в енергетиката“. Форумът, в който взеха участие представители на научните среди, на бизнеса и бизнес асоциации, енергийни специалисти, ръководители на държавни и частни енергийни дружества, синдикални организации и медии, представи експертна дискусия по най-важните въпроси, свързани с развитието на енергийния комплекс „Марица изток“ в контекста на националната и европейска политики на база на актуални факти и събития. Дискусията дойде на фона на множеството предизвикателства и неизвестни в енергийната сфера, породени от европейската „Зелена сделка“ и от военния конфликт в Украйна.

На семинара бяха поканени 5 български министерства, но нито едно от тях не го уважи. Въпреки че точно техните представители трябваше да чуят представените анализи и настоящите проблеми пред енергийния сектор и комплекс „Марица изток“. Получен беше единствено поздравителен адрес към участниците от министъра на образованието акад. Николай Денков, а единственият представител на държавата беше зам.-областният управител на Старозагорска област арх. Банко Банков.

„Има огромна разлика между усещането на нещата на жълтите павета в София и засегнатите места“, отбеляза по време на форума Славчо Нейков, председател на УС на Института по енергиен мениджмънт. „В тази енергийна бъркотия въглищата още повече засилват своята важност. За България това е местен източник, който е предвидим и прогнозируем. Особено в кризисни времена тяхната роля ще продължи да е важна. Същевременно откровено следва да заявим, че концепцията за „Зелената сделка“ не е отменена“, отбеляза Нейков.

По думите му в момента развитието на ВЕИ проекти набира изключителна скорост у нас. „В момента реално действащите енергийни мощности в България – въглищни централи, ядрени мощности, вецове, топлофикации и възобновяемите източници, възлизат на общо 11 000 мегавата. На опашката за присъединяване към момента има проекти на различен етап за 19 000 мегавата ВЕИ мощности“, отбеляза Нейков.

Той обаче подчерта, че събитията в Украйна въвеждат нови нюанси от гледна точка на националната енергийна сигурност на България. В годината, в която се очаква електроенергията, произвеждана от въглища в Европа и света, да достигне рекорден ръст, експертът посочи, че този вид изкопаеми горива ще играят още дълго време важна роля за сигурността на енергийните доставки за страната.

Изпълнителите директори на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ Красимир Ненов и на „AES България“ Иван Цанков представиха акценти от доклада AmCham България – „Декарбонизация на енергийния сектор на България“, изготвен от водеща световна консултантска компания. Той отговаря на въпросите какви са възможните пътища за постигане целите за намаляване на въглеродните емисии с 55% към 2030 г., което е цел на ЕК, както и за постигане на пълна въглеродна неутралност към 2050 г. Според доклада възможните сценарии за постигане на цели са два – при първия по-бързо се намаляват съществуващите мощности от въглища, а вторият дава възможност за плавен и организиран преход, при който ще се разчита на съществуващите мощности през следващите 15 години. Според директорите на двете енергийни компании е добре изследването да бъде използвано и да залегне в новата енергийна стратегия на България.

На снимката (отляво надясно) Славчо Нейков, Иван Цанков, Красимир Ненов и Боян Рашев

„Трудно ще бъде България да спази изискването на Плана за възстановяване и устойчивост за 40% намаление на емисиите въглероден двуокис до 2025 – 2026 година. В реални числа това означава намаление с около 8 – 9 млн. тона въглеродни емисии от сега до 2025 – 2026 година. Това е изключително предизвикателство за всеки оператор. В крайна степен тези 40% намаление означават извеждане от експлоатация на въглищни мощности, но ние не знаем как това ще се случи“, отбеляза Иван Цанков.

По време на семинара беше поставен въпросът защо за 40-процентовото намаление на въглеродните емисии като базисна година е била взета 2019-а (б.р. годината с най-нисък добив на въглища и производство на ел. енергия в комплекс „Марица изток“), но поради отсъствието на представители на правителството, изготвили последната версия на Плана, отговор на този въпрос не беше даден.

Единственият, който изрази доза оптимизъм по време на форума, беше ръководителят на отдел „Екология“ в „Мини Марица-изток“ Владимир Етов. Той обаче също бе категоричен, че много трудно ще бъде постигнато намалението с 40% на въглеродните емисии до края на 2025 г., както е заложено в Плана за възстановяване и настоя отговорните институции да направят инвентаризация на зелените площи в България, за да бъде официално установено каква част от емисиите на СО2 се поглъщат от българската природа. „Ако такъв анализ бъде направен, аз съм оптимист, че хоризонтът за работа на комплекс „Марица изток“ няма да е до 2028 г., както е записано в Плана, а до 2040 – 2045 г.“, заключи Етов.

Йовка НИКОЛОВА