Открито писмо до властимащите: Господа, не бързайте да разпрягате магарето, теглещо каруцата на българската енергетика

1454
Инж. Слави Славов

Напоследък все по-често и все „по-убедително“ медиите разгласяват колко вредно, нездравословно и пагубно е съществуването на минно-енергийния комплекс „Марица изток“, жаргонно наричан – „там ония – Мариците“.

За пръв път стъпих на тази земя като ученик през 1965 г. Водиха ни на екскурзия да видим това чудо. Поразиха ме мащабите, огромните динозаври – багерите, които безмилостно гризяха плътта на земята и мазната кал, която остана по панталоните и обувките ни. Тогава си казах – тука повече няма да стъпя. После ми се наложи да споделя 25 години от живота си с „Мариците“. Никога не съм изпитвал особен сантимент към кално-прашната дупка и ако днес се решаваше въпросът за изграждането на комплекса, вероятно мнението ми щеше да бъде не в негова полза.

Но нека се изправим лице в лице с днешните реалности:

  1. Комплексът работи НАДЕЖДНО въпреки всичко и ДОРИ въпреки вас.
  2. Комплексът осигурява енергийна независимост на страната.
  3. Произведената енергия е конкурентна, печеливша и политически, и конюнктурно независима.
  4. Комплексът разполага с огромна армия висококвалифициран персонал.
  5. Директното изгаряне на нискокалорични лигнитни въглища е чисто български патент. Разработен е от колектив с ръководител проф. Никола Тодориев и е световно признат.
  6. Комплексът храни директно около 15 хил. души и индиректно още минимум 20 хил.
  7. Комплексът даде образование и самочувствие на селяните от дълбоката „ова“ (така се нарича тази територия), както ние, пришълците, се шегувахме с тях, че ако не беше „Марица изток“, още щяха да си връзват гащите с айрък (троскут).
  8. Само преди 10-15 години бяха хвърлени милиони левове за инсталации, очистващи димните газове.
  9. Комплексът може да работи още 15-20 години със същата мощност, след което е с поетапно затихващи функции до 2060 г. поради изчерпване на икономически изгодните запаси без нови инвестиции, само с текущите разходи.
  10. Щетите, които се нанасят на околната среда, са напълно възстановими. След приключване на дейността пейзажът ще е разнообразен, наситен с малки гори, равнинни площи и големи езера (предпоставка за ловен, риболовен, гребен, ветроходен и къмпингуващ туризъм, поливно земеделие, изграждане на ВЕЦ и др.).

Какво налага преждевременното ликвидиране на комплекса или на част от него? Видимо причините са чисто политически. Зад сивкавата мъгла на въглеродните емисии прозира тъмната сянка на хищния Зелен октопод, готов да задуши всичко живо с пипалата си. Преди няколко дни гледах предаване по наша телевизия, посветено на тази тема. Водещият с настървение обясняваше на зрителите, по-скоро на работещите в комплекса, да въстанат срещу себе си в името на чистия въздух, тяхното здраве и добруване. Аз бих допълнил и в името на глада, който ги очаква. Събеседници му бяха една жена (професор) и млад инженер. Та тези хора показаха една графика, на която въглеродните емисии в света са се движели в едни и същи граници в продължение на столетия и изведнъж след 1950 г. стрелката рязко забива нагоре. Интересно откъде са взети тези данни и още по-интересно е, че ТЕЦ-овете (в частност нашите) са основни замърсители. На тези спецове ще си позволя да препоръчам да слязат от лъскавите си лимузини и да отговорят на няколко въпроса:

  1. Защо в нашето село през 60-те години на XX век имаше две леки коли, а сега всяко семейство има по две?
  2. Защо моят дядо не се е возил, а сега няма българин, който да не се е качвал на самолет?
  3. Колко пъти се е увеличило корабоплаването?
  4. Докъде е стигнала космонавтиката?
  5. Колко пъти се е увеличило индустриалното производство?
  6. От колко години безпрепятствено и престъпно се трови българското население от утилизация (унищожение) на остарели взривни вещества от военното производство, някои от тях с примеси на бойни отровни вещества?
  7. Колко пъти се е увеличило военното производство?
  8. Колко пъти се е увеличило населението на Земята?
  9. Колко милиона декара гори биват изгаряни и изсичани годишно от дървената мафия?
  10. Какво стана с озоновата дупка, защо замълчахте?

Та видите ли, сега вашите ТЕЦ-чета са основният виновник, за което ще ни плащате. Казано е: докато има будали, ще има и тарикати. Основният замисъл е твърде прозрачен.

Отиваме към следващия въпрос: възможна ли е частична ликвидация и заработването на ТЕЦ на алтернативно гориво? Категоричен отговор може да се даде след обстоен анализ и отговор на множество проблеми. Ето някои от тях:

– избор на гориво;

– какви реконструкции на ТЕЦ ще са необходими;

– сравнителни цени на горивата, какви инвестиции ще са необходими;

– автономност на горивото;

– опасности, породени от военни, политически, икономически и чисто конюнктурни конфликти;

– какви и колко остатъчни газове ще се отделят (да не се наложи отново да плащаме, напълно е възможно);

– как ще решим социалните проблеми.

Малко данни:

  1. Природен газ

Химичен състав:

– метан – CH4 от 70% до 98%;

– етан – C2H6;

– пропан – C3H8;

– бутан – C4H10;

– пентан – C5H12.

Други съставки:

– водород – H2 свободен;

– сероводород – H2S;

– въглероден диоксид – CO2;

– азот – N2;

– инертни газове.

Топлина при изгаряне: 6700-11 000 ккал. на куб. м, т.е. 8-12 мвтч. на куб. м или средно 8859 ккал./куб. м.

  1. Лигнити от „Марица изток“:

Химичен състав:

– въглерод – ок. 60%;

– кислород – ок. 2%;

– водород;

– азот;

– пепел – ок. 30%;

– сяра – 2-6%.

Топлина при изгаряне: 1350-1450 ккал./тон (1 куб. м = 1.17 тона), т.е. ок. 1600 ккал./куб. м.

  1. Средна продажна цена на 1 куб. м за ТЕЦ е 25 лв. за куб. м.

Видно е, че природният газ е по-топлинно ефективен от лигнитите с около 5.5 пъти, т.е. 1 куб. м природен газ = 5.5 куб. м лигнити.

В ценово отношение лигнитите ще струват 5.5 х 25 лв. = 1375 лв. Не мога да прогнозирам каква цена ще бъде договорена между доставчика и потребителя за използване на природен газ като енергийно гориво, но в момента крайната цена за битови потребители е 600-700 лв. за куб. м, т.е. не бива да очакваме, че цената на добиваната ел.енергия ще намалее, срещу което ще загубим:

– сигурност;

– автономност;

– работни места;

– средства за реконструкции;

– средства за ликвидация на мините и др.

Най-интересното е, че вместо въглерод ще горим въглеводороди, разбира се, с по-малко остатъчни емисии, но като цяло проблемът си остава.

Отскоро надуват ефира с т.нар. „водородна революция“ като голяма иновация. Но тази нова теория е доста добре забравена стара. Водородният двигател е известен на учените отдавна и той от десетилетия лежи в сейфовете на петролните магнати (досещаме се по какви причини), а неговите откриватели своевременно се преселиха в небитието. Дали обаче тези магнати са се ръководели само от комерсиални цели, или са видели друга голяма опасност за планетата? Известно е и на децата, че водородът основно се съдържа във водата, т.е. като разпаднем молекулата на водата, ще получим като гориво водород и свободен кислород. Но на Земята още никой не е открил вечния двигател. Неимоверно ще има загуби на водород, бил той директно изгорен или преобразуван (както твърдят лобистите му) в дестилирана вода. С това може да се съгласим едва когато черно на бяло и на практика се докаже колко загуба на водород (разбирай вода) ще има при производството на 1 мегават ел.енергия, да не би след години Зеленият октопод да ревне: „SOS! Водородни емисии! Водният баланс на планетата е в опасност. Плащайте наново!“

Така че като заключение зад идеята за частична ликвидация на комплекса и реконструкцията на ТЕЦ на природен газ стои по-далечна цел? Дали някой ден, след като похарчим пак милиони народни пари, като ударим калема и се плеснем по челото, ще се сетим, че е по-добре да внасяме готова ел.енергия. Така ми се вижда зад сивкавата мъглица на въглеродните емисии, раздухвани от октопода и отглежданите от него папагали.

Затова, уважаеми господа властимащи – отстоявайте позиции, не бързайте да разпрягате магарето, което тегли каруцата на българската енергетика и да го правите на кюфтета. Вярно, то отдавна едва крета, защото му изтръсквате зърното и то яде само плява, но докато намерите ново магаре, докато го научите и докато то свикне, може и то да почне да плете крака, каруцата да ръждяса и да отиде за скрап.

Инж. Слави СЛАВОВ,
бивш служител в „Мини Марица-изток“