Оперната прима Стефка Минева се просълзи на юбилейна изложба

140
Юбилярят художник Сашо (Санди) Сандев и оперната легенда Стефка Минева пред рисуван преди повече от 3 десетилетия неин портрет

Сълзи на вълнение предизвика в очите на легендарната оперна прима от близкото минало Стефка Минева картина от юбилейната изложба на нейния връстник Сашо (Санди) Сандев в култовата старозагорска галерия „Байер“. На нея майсторът на четката е изобразил мецосопраното в една от ролите й на сцената на Държавна опера – Стара Загора, преди повече от 3 десетилетия. Оказа се, че Минева само е чувала за този си маслен портрет, но по ред причини не бе успяла да го види до понеделник вечерта, когато Сандев подреди за своята 70-годишнина близо 40 платна от различни периоди в живота си. Сред тях са портрети на Минева, дъщеря му Олга и големия писател Николай Хайтов, няколко натюрморта и автопортрет в класическо изпълнение.

Десетки почитатели на творчеството му дойдоха на втората самостоятелна изложба на Сандев, който е роден в град Пещера, но почти целия си съзнателен живот е прекарал в Града на липите. За свой учител художникът припознава дядо си Санди от някогашното село, а сега квартал на Стара Загора – Дъбрава, от когото попил тайните на рисуването и извайването на формите от метал. С усмивка припомня, че първото му работно място било като художник в някогашния химически гигант АТЗ, за да проверят дали наистина умее да рисува, го накарали да направи портрет на тогавашния Първи Тодор Живков. Само десетина минути трябвали на младия мъж да щрихира образа на партийния и държавен ръководител, директорът на Дома на културата го огледал авторитетно и кимнал: „Става!“.

През годините в АТЗ и след това в пивоварната „Загорка“ му се налагало да нарисува много пъти не само Тато, но и Леонид Брежнев, пък и почти всички някогашни партийни първенци в България и СССР. В свободното време се отдавал на любимите си натюрморти и портрети на близки до сърцето му хора, като рядко допускал в ателието си външни наблюдатели, защото все не бил уверен във възможностите си. След промените през 1989 г., когато съкратили заводските художници, се хванал да прави водни стени и камини, десетки жилища в близки и далечни села били украсени с негови творби. Междувременно намерил клиенти и в чужбина за маслените си работи, сега негови картини имало къде ли не по света, сред любимите му занимания е да помага на колеги от групата на СБХ в Стара Загора да подреждат платната си за изложби, но трудно се решил да покаже своите творби самостоятелно. Наложило се почти да го „натиснат“ приятели, за да събере работите си под почти енигматичното заглавие „Времето“ почти месец и половина след юбилейната дата 3 август, коментира представилият го доскорошен ръководител на групата доц. Злати Златев.

Христо ДИМИТРОВ