Оперната прима Анна Томова-Синтова празнува 80-годишнина в Залцбург

531
Анна Томова-Синтова с маестро Херберт фон Караян

Големият Караян казва за нея: „Тосканини не е имал щастието да работи с такъв глас: тя може да вземе до диез в девет часа сутринта…“

Всяка среща с нея е едно незабравимо преживяване. Артистка от световен ранг, завоювала признанието на колегите си музиканти и публиката от цяла Европа и от САЩ до Япония, на улицата тя е съвсем обикновен човек. Не! Не съвсем обикновен. Сърдечен, отзивчив, харизматичен. Всяка нейна дума, всеки поглед, жест излъчват благородство, смирение, човеколюбие. Преклонението пред Твореца и съвършенството на Неговото творение са в основата на стремежа за достойна служба на красотата, на изкуството.

Анна Томова е родена в семейство на интелектуалци – баща й е физик, преподавател в гимназиалния курс, майка й е певица в хора на Старозагорска опера.

От съвсем малка Анна е на сцената сред артисти като Елисавета Йовович, Тоско Илиев, Рене Йорданова, Борис Христов – тя е синчето на Ф. Б. Пинкертон и Мадам Бътерфлай, а участва и в други постановки.

Поела пътя на оперна певица, пресътворявала с десетилетия образа на Пучиниевата героиня по толкова световни сцени, тя избира тази, на родната Стара Загора, за да се „сбогува“ с малката гейша.

На 20 май 1999 г. „Мадам Бътерфлай“ е представена в концертно изпълнение на сцената на Синдикалния дом под диригентството на Божидар Бонев. В партията на вярната Сузуки е Стефка Минева, Пинкертон – Костадин Андреев, Шарплес – Денчо Белев, Бонзо – Александър Марулев.

Маестра Анна Томова-Синтова с маестро Божидар Бонев след поредна бляскава поява на старозагорската оперна сцена (20 май 1999 година)

Концертното изпълнение е без декор, костюми, грим, перуки, реквизит, няма и програмки със съдържанието на творбата, с указания за мястото и времето на действието, ала с пестелив жест, с лек поклон протагонистката насочва присъстващите в залата към Страната на изгряващото слънце. След година диригентът Божидар Бонев подарява CD на Анна Томова-Синтова с копие от записа на концерта, реализиран от Радио Стара Загора. Впечатлен, очарован, изненадан, той прави много картинно сравнение: „Тя върти в ръцете си скромното CD с обложка, разпечатана на струен принтер, радва му се като дете, виждало досега само парцалени кукли и получило току-що изящна спяща кукла от костен порцелан…“.

И това е певицата, работила с легендарни диригенти като Херберт фон Караян, Курт Мазур, Карл Бьом, Хорст Щейн, Волфганг Савалиш, Карлос Клайбер, Рикардо Шайи, с реализирани редица записи от най-престижните звукозаписни компании, с грамофонни плочи и видеокасети, отличени с награди, включително „Грами“ за „Ариадна от Наксос“ с Джеймс Ливайн, разпространени в хиляди екземпляри.

Възпитавана в духа на предпочитания в България италиански оперен репертоар, младата певица започва действителната си кариера на немска сцена, в Операта на Лайпциг. Скоро спечелва славата на „певицата на Моцарт и Рихард Щраус“, но в репертоара й са и творби от Чайковски, Верди, Пучини. През 1972 г. старозагорката става член на престижната Щатсопера в Берлин. Тя пее Дездемона, Тоска и Аида, Розина от „Сватбата на Фигаро“ и Фиордилиджи от „Така правят всички“, Маршалката от „Кавалерът на розата“ – „радост на нашето оперно време“, според Родни Милнс, Арабела от едноименната опера, Ариадна от „Ариадна от Наксос“, а превъплъщенията й озадачават критиците – къде е по-добра?! Спечелва си със симпатия да я наричат Арабелисима, т.е. „очарователната Арабела“. „Българката, закърмена в италианската традиция, но отгледана и възпитана в средноевропейската, успява да наложи своя щрих в естетиката на немския оперен театър“.

През 1973 г. е съдбовната й среща с Херберт фон Караян, сложила началото на плодотворното им и дългогодишно сътрудничество. Анна Томова-Синтова е предпочитаната певица за негови постановки и концерти, включително на фестивала в Залцбург, където тя е постоянен гост в периода 1973 – 1991 г. Еталони са съвместните им записи и филми през тези 19 години, отличени с множество международни награди. Самият Караян дори счита, че „Тосканини не е имал щастието да работи с такъв глас като на Анна Томова-Синтова – тя може да вземе до диез в девет часа сутринта…“

Със състава на Ла Скала българката участва в турнето му в Япония през 1981 г. с Вердиевите „Реквием“ и „Отело“. В титулната роля е Пласидо Доминго, на диригентския пулт – Клаус Клайбер, режисьор е Франко Дзефирели. В „Реквием“-а има и друго българско участие – Николай Гяуров. Японската музикална критика оценя гласа й като „съвършен музикален инструмент“ и „морски полъх“. Певицата е ангажирана и за ролята на Елза в „Лоенгрин“, с чиято премиера трябва да се открие сезон 1981/1982 в Ла Скала. Режисьор – Джорджо Стрелер, диригент – Клаудио Абадо. Българката е „сред малцината изпълнители, които са в неизменно добра форма и издържат и осемте предвидени спектакъла, без да създават главоболия на ръководството“, „познава стиловите особености на Вагнеровото пеене и интерпретация, за да блесне в арията на Елза с мощта на целия милански оркестър“. Критиците считат, че тя трябва да бъде ангажирана и за постановка на произведение от Рихард Щраус, автор, липсващ в афиша на театъра.

Обложката на CD със записа на „Мадам Бътерфлай“ (концертно изпълнение)

Певицата е ангажирана по най-престижните световни сцени, за най-престижните продукции, например 100-годишнината на Метрополитън, но никога не забравя и родната публика. Напротив! Тя представя в родината Щраусовите си героини, включително Саломе, чиято първа изпълнителка е също българка – Люба Велич, лично избрана от композитора Рихард Щраус.

Анна Томова-Синтова е и сред първите, организирали благотворителни концерти след опожаряването на Старозагорската опера.

Аристократи по дух, тя и съпругът й Бети Синтов (мир на праха му!) са сред благодетелите, направили редица дарения и въпреки неясната им по-нататъшна съдба никога не са позволили да бъдат въвлечени в интриги или дребнотемие.

Обещала да пее, докато може, на Херберт фон Караян и да предаде наученото, Анна Томова-Синтова всеотдайно работи с млади певци. Освен особеностите на стила, на интерпретацията тя проповядва смирение и любов – любов към красотата, вярата в светлото и в истината, преклонение пред олтара на изкуството!

***

За юбилейната годишнина, която примата ще посрещне на 22 септември в Залцбург, заобиколена от внуците Антони (студент в класа по пиано на Мюнхенската консерватория) и Мария (изучаваща пеене в консерваторията на австрийския град Грац), дъщеря си Силвана и зетя Филипе, редакцията на „Старозагорски новини“ й пожелава здраве и още повече здраве. И да се завърне по-скоро в родния Град на липите.

Емилия ЖУНИЧ