Обновиха руските паметници в двора на Девическия манастир

241

Зад акцията стои посолството на Руската федерация

Софийска бригада от петима вещи каменоделци в продължение на няколко дни обнови надгробните паметници на руските солдати и офицери, оставили костите си в двора на казанлъшкия Девически манастир „Въведение Богородично“. Известно е, че по време на бойните действия на Руско-турската освободителна война светата обител е използвана като лазарет, където са били лекувани много от ранените бойци и командири от руската армия. С дейностите по обновлението на няколкото мраморни и метални паметника е ангажирано Посолството на Руската федерация в София.

Началото на казанлъшкия манастир е поставено през 1828 г. от казанлъчанката Сусана Генчева, която била монахиня в Калоферския женски манастир „Въведение Богородично“. Това става, след като на сестра Сусана й се явява Пресвета Богородица и заръчва да се върне в родния си град и да основе там света обител. Не след дълго Сусана изпълнила заръката на Божията майка, събрала осем момичета от Казанлък за послушнички и започнала да ги обучава на църковнославянско богослужение и ръкоделие. Именно тези послушнички после се замонашват и предприемат пътувания до Влашко и Русия, където събират дарения от благочестиви люде, за да въздигнат Девическия манастир в Града на розите. Днес в двора на светата обител се въздигат много паметници. Един от тях е на основателката Сусана Генчева. Най-красив е изваяният от черен мрамор паметник на старозагорския д-р Иван Стоянович, който очевидно е сред благодетелите на манастира. Но най-импозантен е паметникът, въздигнат в чест на 340-те българи, избити от турците при Бегът през лятото на бурната 1877 година. Новото при него е решението на Епархийския съвет паметникът да бъде увенчан с огромен бронзов кръст.

В светата обител се намира и гробът на един български неприятел – в задния двор на манастира е надгробната плоча на немския военен на турска служба Леман паша, ранен смъртоносно при щурма на връх Свети Никола от сюлеймановите пълчища.

Петър МАРЧЕВ