Новооткритите стихове на Яворов трябва да се изучават в училище

219
Доц. д-р Милкана Бошнакова и книгоиздателят Пламен Тотев представиха сборника "Непознатият Яворов" първо в Къща-музей "П. К. Яворов" в Чирпан

Минути преди да пламне огънят пред паметника на Яворов в родния му Чирпан, откривателите на 19-те документа, излезли изпод ръката му преди 98 години – доц. д-р Милкана Бошнакова и книгоиздателят Пламен Тотев, са категорични, че „Брат за брата“ и „На незнайний герой“ трябва да бъдат изучавани в училище

Милкана Бошнакова е родена през 1956 г. в Чирпан, била дългогодишен ръководител на отдел „Български исторически архиви“ към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, автор е на множество книги и статии, сред тях са и „Личните бележници на П. К. Яворов“, тя е човекът, разчел и гарантирал за автентичността на новите 19 документални ръкописа от времето, когато войводата е временен кмет на Неврокоп през октомври 1912 година.

Пламен Тотев е роден през 1964 г. в Ловеч, завършил е специалността „Българска филология“ при СУ „Св. Климент Охридски“, автор е на литературни изследвания и учебни помагала по български език и литература. Преди 15 години основава издателска къща „Персей“, под чийто щемпел преди дни излезе сборникът „Непознатият Яворов“.

В средата на април м.г. непознат за доц. д-р Милкана Бошнакова мъж на средна възраст я търси в кабинета й с молба да провери автентичността на няколко съхранявани от него листа хартия, върху които имало подписа на Яворов.

Изследователката, която познава до болка всичко излязло изпод перото на гениалния автор на „Арменци“, „На нивата“ и „Заточеници“, приема молбата с голяма доза недоверие и скептицизъм, струвало й се почти невъзможно през десетилетията, изминали от трагичната му гибел на 16 октомври 1914 година, да е останало нещо непознато.

Листата били сложени в червен найлонов плик, повечето били силно увредени от влагата, по някои имало следи от мухъл. Приносителят се представил като второ поколение колекционер Христо Павлов от София. За начина, по който документите стигнали до него, обяснил лаконично – намерил ги край кофа за смет преди време и сега решил да ги провери. Насочил се към нея заради безспорния й авторитет като изследовател на Яворов и не само. На няколко пъти повторил звучащата повече от наивно версия за произхода и в крайна сметка тя се отказала да разпитва.

Надява се все някога истината да излезе наяве, не от обикновено любопитство, а за да бъде добавен нов щрих, а може би и цяла линия към съдбата на документите, свързани по един или друг начин с живота на родения в Чирпан на 13 януари преди 142 години поет с изключително трагична съдба. Убедена е, че тези страници, върху които е писано буквално „на коляно“, са били съхранявани с архива на ВМОРО, редом с пушките, револверите и касата, за които Яворов е трябвало да отговаря „с главата си“ пред Тодор Александров. И който веднага след самоубийството е бил прибран на сигурно място.

Доц. Милкана Бошнакова и Пламен Тотев бяха любезни да отговорят на въпросите на медията ни:

– Какво е усещането да държиш оригинални документи с почерка на Яворов?

Милкана Бошнакова: – След първите няколко минути на недоверие изпитах първо изненада, след това просто дъхът ми секна. Не вярвах на очите си, но всичко беше като в преразказ по картинка. Подписът, такъв какъвто го познавам (в Националната библиотека имаме над 3 000 документа на Яворов!), печатът на цензурната комисия, начинът на изписване на отделните букви. За съдържанието на трите стихотворения и за тяхното въздействие върху читателя трябва да се води самостоятелен разговор – съчетание на поезия с начин на живот и отдаденост на каузата тук е невероятно…

Пламен Тотев: – Усещането е невероятно, не се поддава на описание. След всичко онова, което знаем за Яворов, да се намери още нещичко, а в случая „нещичкото“ просто преобръща някои от легендите (например за момента, в който той спира да пише поезия!), си е не просто… сензация, а Чудо! И не бива да пропускаме факта, че това чудо не остава незабелязано: първо доц. Бошнакова, след това хората от Фондация „Яворов“, а и всички лица и институции, които сториха така, че тези документи да не потънат отново в… мъглата. Моята роля бе да намеря начина, по който на обществеността да бъде поднесено по най-подходящ начин – разделянето на отделните редове, защото те на практика бяха в прозаичен вид. Крайното оформление беше на сина ми Стефан Тотев. И нека не подминавам финансовото осигуряване от г-н Георги Зъбчев, зам.-председател на Фондация „Яворов“. Смятам, че сборникът е във вид, който ще заеме достойно място в библиотеката не само на ценителите. Няма да забравя с какъв треперещ глас ми се обади по телефона Тодор Иванов, председателят на фондацията и дългогодишен уредник на къщата-музей в Чирпан. Това са неща, които трудно се описват и забравят. Пак ще кажа – имахме среща с чудо, а за един книгоиздател това си беше може би шанс от порядъка 1 на милион или повече.

– Колко време продължи процесът на идентификация и кога стана ясно, че те са автентични? В публичното пространство тръгна разговор, че е имало някакво своеобразно „състезание“ с бизнесмени от съседна Северна Македония, които са предлагали на Христо Павлов значими суми, за да ги предаде на тях…

Милкана Бошнакова: – Оригиналите бяха при мен десетина дни. Направих всички необходими сравнения, макар и от пръв поглед да се забелязваха характерни за Яворов изписвания на отделни букви: например голямото „д“. Използвах бележниците му, които издадох преди време, документи от близък или от точно този период. Сравнявах печатите на цензурната комисия. Разбира се, ако новите собственици на документите от Фондация „Яворов“ биха могли да поискат и допълнителни изследвания от експертите на Института по криминология при МВР за допълнителни химически изследвания на хартията и мастилото, но за мен няма съмнения. Стига само да погледнете подписа му, в който П. е изписано като И с голяма черта отгоре. Ще кажа отново за начина, по който е изписвал голямото „д“ като малко, но по-едро в сравнение с останалите. На 100 процента се убедих, че това е писано от Яворов, когато разчетох и трите стихотворения.

– Нямаше ли макар и сянка от съмнение, че е възможно тези стихове да са на някой епигон. В онези години Яворов е сред най-значимите български творци, не е ли възможно някой негов подражател да е се пробвал да влезе в историята?

Милкана Бошнакова: – Не. Категорична съм, защото такова невероятно съчетание между поезия и революционна дейност не се среща в литературната ни история. Колкото до въпроса за преговорите между Христо Павлов и други страни за евентуалното откупуване на архива – не бих могла да бъда полезна. Аз се интересувах основно от разчитането, сверяването и подготовката на текста за сборника. Важното е, че в крайна сметка това безценно богатство остава в България, че става част от музейната сбирка в родния му дом. Че сборникът „Непознатият Яворов“ е факт и че това стана буквално в деня, когато отново пламнаха огньовете на Януарските дни на поезията.

– Г-н Тотев, защо избраха точно Вашето издателство „Персей“ да публикува тези 19 документа?

Пламен Тотев: – Труден въпрос, ще трябва да питате хората от Фондация „Яворов“, но за мен това е огромна чест и привилегия, особено за трите стихотворения, озаглавени „Брат за брата“, „Героите на Ножот“ и „На незнайний герой“, което завършва със строфата: „И тук ще стана бучка пръст, /но пак ще съм в теб, Родино! /Дори и да не турят кръст, /ти майко пак ще помниш мойто име!“. Не на всеки издател е дадено да публикува подобни гениални творби, които просто преобръщат десетилетни представи. Предполагам, че сред причините да бъде предпочетена „Персей“ е заради приноса, който имаме за представянето на Яворов, особено с издаването на „Не бой се и ела“, в което представихме любовите на поета към Мина Тодорова, Лора Каравелова и Дора Габе чрез негови стихове, писма и спомени на съвременници. Ще припомня и за фототипното ни издание на „Панихида за Яворов“ от Гео Милев, за книгата на Катя Зографова „Световете на Яворов“. Въобще животът и творчеството на Яворов заемат доста значимо място в книгоиздателската ни дейност.

– Какво е вашето мнение за новооткритите стихове на Яворов, тяхното място само в събраните съчинения на поета ли е, или би трябвало да бъдат популяризирани и по друг начин?

Пламен Тотев: – Категоричен съм, че ако не и трите, но „Брат за брата“ и „На незнайний герой“ трябва да бъдат включени в учебните програми.

Милкана Бошнакова: – Надявам се, че хората и специалистите, които отговарят за тези програми, няма да подминат литературната сензация на миналата 2019-а година. Нека ги прочетат, сигурна съм, че няма да останат равнодушни!

Материала подготви:
Христо ХРИСТОВ