Не с молебен, а с панихида отбелязахме 143 години от повторното Освобождение на Стара Загора

234

Днес по повод 143-годишнината от повторното Освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война 1877-1878 г. в храм „Света Троица“ Старозагорският митрополит Киприан и храмовото свещеничество отслужиха панихида в памет на загиналите български опълченци, руски воини и мирни граждани.

В словото си митрополитът се обърна към старозагорци с въздействащи думи:

„На 13 януари 2021 година се навършват 143 години от повторното Освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война 1877-1878 година. В историята на прекрасния ни град това паметно събитие е Божието благословение за бъднините му.

Тази дата е изкована от героизма на православните ни братя и сестри от Матушка Рус и жертвеността на българската душа, таила и търпяла пет века, за да се докосне до светлината на свободата. Този ден е изкован от хилядите молитви на родните ни сърца, слели се с мъждукащите пламъчета пред малките домашни иконостаси в българските къщи, съхранили духа на рода и чистотата на копнежите му.

Кръстът е символ на претърпените мъки от нашия Спасител Иисус Христос за спасението на човешкия род. Неговата саможертва на Голгота е пример за любов и мъченичество. Нашият град, народът ни, българската земя познават тъмните нощи на болка и ужаси, на безнадежност, през които преминават с вяра и саможертва. Вярата и мъченичеството са крилете, с които се издигат над поробители и пепелища. След вековно системно унищожаване от поробители на род и вяра, на памет и самочувствие, народът ни остава победител.

Ясно трябва да осъзнаем, че всеки български мъченик е знак на достойнство. Когато говорим за Стара Загора, аз няма да се уморя да повтарям, че ярък пример за българско достойнство са и хилядите жертви, дадени от нашия град. Те минават през огъня на страданията и въпреки раните и изпепеляващата болка, продължават напред. Никога не трябва да забравяме тези паметни събития и хората, стоящи зад тях.

Днес започва новата история на нашия град, полагат се основите на новото му бъдеще. Днес и ние продължаваме този градеж. От нас зависи да оценим и благодарим на Всемогъщия Божи Промисъл за милостта да бъдем свободни. Единението ни като народ е важно не само в чувството на благодарност, но и в отношенията ни в днешния делник на страната ни. Без единение не можем да постигнем нито съществен напредък, нито позитивни резултати като народ и нация.

Вярата е тази, която ни учи на любов, взаимопомощ и диалог. Нека не забравяме казаното от св. Йоан Богослов, че Бог е любов. Когато, като вярващи хора, се стремим към Бога, който е в центъра на всичко, дори без да осъзнаваме, скъсяваме разстоянията помежду си.

С вяра в Бога да обичаме родината си така, както саможертвено са правили нашите предци. Нека да не мислим, че това в днешното суетно и прагматично време е невъзможно. За Всемогъщия Бог и за истинската обич прегради не съществуват. Още повече че няма алтернатива, ако ние не обичаме България, няма кой да я обича!

Бог да благослови бъдещето на слънчевия ни град Стара Загора, чиито основи са напоени с кръвта на родолюбивите ни предци. Бог да даде духовни и физически сили на всички жители на престолния град на Старозагорската епархия, за да влагат сърцата си в бъдещите му делници.

Майка България да пребъде с Божията благодат.“

На службата присъстваха зам.-кметът Милена Желева, началникът на отдел „Култура“ Диана Атанасова, представители на общинска администрация и Регионален исторически музей, общински съветници и граждани.

Б.Р.

Освобождението от робство не е помен!

На същата тази дата, но преди 143 години в единствения оцелял храм след опустошителното опожаряване на Стара Загора от ордите на Сюлейман паша – Ески джамия, е отслужен тържествен молебен, на който присъства главнокомандващият на руските освободителни войски Николай Николаевич.

От 2008 г. в знак на уважение и почит към повторното освобождение на града в катедралния храм на Стара Загора, първият след 130 години, е поставена традицията на 13 януари да се отслужва тържествен молебен… Защото на тази дата петвековният турски поробител е безвъзвратно прогонен от Стара Загора и тази дата бележи новата история на града.

Това го знаят всички старозагорски историци. И не само те…

Неизвестно обаче защо през последните години в чест на освобождението се отслужва не тържествен молебен, а заупокойна литургия или панихида в памет на загиналите български опълченци, руски войни и мирни граждани… Също като на 31 юли 1877 г. – най-черната и кървава дата в историята на Стара Загора, когато градът е опожарен и над 14 500 жени, мъже и деца са изклани и избити.

Днес също беше отслужена панихида!?

Според светите писания на БПЦ панихида е възпоменание, служба за почитане, моление за починалите… Което въобще не кореспондира с акта на Освобождението, след което започва възстановяването на сринатия до основи град, за да се превърне днес в красивия европейски дом за нашите деца.

Всъщност ние и на рождените дни на великите български герои – Васил Левски и Христо Ботев, отдаваме почит към паметта (смъртта им), а не и към живота и делото им. И обикновено ги отбелязваме, а не честваме. Защо? Къде в цивилизования свят правят като нас?

Йовка НИКОЛОВА