Неблагоприятна кампания оставят зад гърба си розопроизводителите

107
Розоберът приключи в началото на юни, но досега розопроизводителите са получили само авансова сума от преработвателите

В началото на юни и последните розови цветове бяха обрани от полето и предадени в пунктовете за преработка на маслодайната култура. От тогава до сега обаче стопаните остават в пълно неведение относно цената за килограм, която трябва да получат от търговците с течното българско злато. Това разкри Зара Клисурова от Националния клонов съюз на производителите на етерично-маслени култури. По думите й тазгодишният розобер се е оказал труден и неблагоприятен. Към настоящия момент розопроизводителите са получили единствено авансова сума от преработвателите в размер на от 1.20 лв. до 1.80 лв. за килограм. „Оставаме в пълно неведение кога и колко още ще ни бъде доплатено. Различните розопроизводители действаха с различна базова авансова сума“, обясни Клисурова.

Наред с това розопроизводителите изпращат една от най-слабите си години по отношение на добива. Спрямо 2018 г. данните показват спад от около 50%. Тази статистика бе потвърдена и от Зара Клисурова, която уточни, че в основата на тези незадоволителни резултати стоят неблагоприятните климатични условия, свързани с топлата и суха зима, последвалото засушаване през март и не на последно място падналите градушки в дните преди старта на розобера. „Равносметката е, че отминалата розова кампания никак не бе розова“, определи Зара Клисурова.

Утежняващо обстоятелство за розопроизводителите се оказва и цената, на която берачите са прибирали маслената култура. След миналогодишните стойности от 0.80 – 0.90 стотинки за килограм тази година цената не е паднала под 1 лв. Наблюденията на Клисурова показали, че при тази цена берачите са реализирали много по-добра печалба, отколкото хората, които се занимават с отглеждането на рози в полето. „При 1 лв. разход за прибиране на цвета имаме още лев разходи за отглеждането на самите масиви. Говори се, че все пак крайната цена за тазгодишния розов цвят ще варира между 2.20 лв. до 2.60 лв. Това означава, че нашата печалба ще бъде ограничена между от 20 до 60 стотинки. Реалната цена на тази култура обаче е много по-висока и варира между 3 – 3.50 лв. за килограм. Тогава и тези, които влагат усилия, нерви и разходи, ще получат добро възнаграждение за своя труд“, коментира Клисурова.

Всичко това вероятно ще доведе след себе си до отлив от гледането на розов цвят и насочването на стопани към други по-обещаващи култури. Подобни тенденции в последните няколко дни, според Клисурова, вече се забелязват. Тя разкри, че допълнително този процес може да бъде утежнен от факта, че част от производителите и до днес не са получили пълно разплащане за продукцията си от 2016-а, 2017-а и 2018 г.

„Оттук нататък смятам, че е необходимо да се хванем в ръце и сами да си намерим пазара на крайните продукти. Трябва да отнесем въпроса и да търсим съдействие от министерствата на земеделието и икономиката. Това са двете ведомства, които могат да ни подкрепят в опита да разширим пазарите на крайните продукти. Искам този процес да се задейства, за да може още при следващия розобер да имаме реални купувачи. Тогава ние ще си организираме преработката на розов цвят и няма да се достига до тази ситуация, в която се намираме през настоящата година“, подчерта Зара Клисурова.

Надеждата на производителите в сектора са, че до началото на следващата година Законът за розата, обещан още през месец май 2018 г., все пак ще бъде приет. Заради редица предложения и допълнения на текстове в него към Комисията по земеделие в парламента бе създадена подкомисия. По всяка вероятност българските розопроизводители ще имат свой закон до края на 2019 г. или поне такива са техните надежди, заключи Зара Клисурова.

Живко ИВАНОВ