На Бакаджиците – без помен за жертвите на Черния Спасовден

36
Този скромен паметник в местността Бакаджик край Ямбол напомня за загиналите там преди 10 години 18 мъже, жени и деца. (Архив Величко Димитров)

Собственикът на фаталния „Чавдар“ изтърпява присъда в Пловдивския затвор след продължително бягство от правосъдието

Без заупокойна молитва ще мине 10-годишнината от трагедията на 28 май 2009 година, когато в местността Бакаджиците край Ямбол останал без спирачки автобус „Чавдар“ стана причина за гибелта на 18 души.

„Тази година празникът Спасовден се пада на 6 юни, тогава ще се проведе традиционният фолкфест, организиран от Съюза на тракийските дружества, и на тази дата предвиждаме да поднесем цветя и да поменем загиналите“, съобщи Михаил Вълов, председател на ямболското дружество. Той припомни, че сред жертвите в ужасния четвъртък, минути преди да започне юбилейният 10-и Национален тракийски християнски събор „Спасовден“, са били трима от местните активисти на организацията. Други петима пък били сред ранените.

Сред загиналите бил и Иван Ганев, баща на невръстните Ивелина и Димитър с увреден слух. Само след броени седмици те останали пълни сираци, защото майка им от мъка се отровила с лекарства. Децата от години са при свои близки в София.

„Хората не са забравили мъртвите, но предпочитат да не говорят за случилото се“, сподели директорката на Дома за стари хора в Ямбол Петя Панайотова. Нейната предшественичка наела автобуса „Чавдар“, който стана причина за трагедията.

Нищо не предвещавало, че 28 май 2009-а ще влезе в историята като „черен четвъртък“. Над 5 000 души започнали да се изкачват от ранни зори към поляната под върха край монумента, десетки търговци подреждали стоката си, чувала се детска гълчава… Малко преди 10 часа се разнесъл трясък, чул се крясък „Нямам спирачкиииии…“

Собственикът на фирмата-превозвач Слави Славов (в средата) изтърпява присъда в затвора в Пловдив, след като бе открит при случайна проверка на 30 декември 2017 година по улиците на Стамболийски (Архив Величко Димитров)

Когато след минута всичко отново притихнало, поляната и пътят наоколо били покрити от прегазени тела. Първоначално преброили 16 загинали, две дузини ранени откарали линейките до болницата, след време намерили мъртвия 16-годишен Цонко Ганев от село Иричеково, върху тялото му имало шепи бонбони, изсипали се от прегазената сергия. Месец и половина по-късно от раните си починала и 72-годишната Радка Пехливанова.

По думите на лекарите в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ обстановката била като по време на сражение. Хладилните камери в моргата не стигнали за труповете, наложило се да ги транспортират в съседни градове, откъдето пък пристигнали линейки. Част от тежко ранените били изпратени за София.

На мястото на трагедията пристигнал тогавашният здравен министър д-р Евгений Желев. Премиерът Сергей Станишев отменил посещението си в Добрич и тръгнал към Ямбол, последвал го президентът Първанов, четем в броевете на вестниците от 29 май 2009 година.

„Нямам спирачки, нямам спирачки“, крещял секунди преди трагичната катастрофа 60-годишният шофьор Господин Господинов, припомня социална работничка от Дома за стари хора в Ямбол. Машината се качила почти до върха, при слизането й по обратния път изведнъж полетяла като торпила.

След година петорната техническа експертиза по съдебното дело ще запише, че спирачната система на автобуса била отремонтирана с… парче стоманена тел и 5-стотинкова монета.

Ефикасността й била 23% при минимално необходими 48%, което обаче не попречило две седмици преди това автобусът да получи тапия за годност. Шофьорът бил с 0.44 промила алкохолно съдържание в кръвта.

Две 13-годишни ефективни присъди постановява на 4 май 2010 г. състав на Ямболския окръжен съд по делото за трагедията след серия от отлагания и разпити на десетки свидетели и вещи лица. Със свое решение от 2011 година състав на Апелативен съд – Бургас, намали присъдите на шофьора Господин Господинов и собственика на автобуса Слави Милчев Славов с по 3 години. Решението е потвърдено от състав на ВКС на 14 март 2012 г. Преди това съдия от ВКС си прави отвод с мотива, че е родом от Ямбол. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Господинов, който през лятото на 2010 прави опит за самоубийство, влиза зад решетките и няколко месеца по-късно умира след инсулт. 57-годишният тогава Славов потъва в неизвестност, слуховете го пращат в Чикаго при дъщеря му.

Откриват го на 30 декември 2017 г. повече от случайно, при рутинна проверка на пътни полицаи. Без много шум го изпращат в Бургаския затвор, откъдето през 2018-а го прехвърлят в Пловдив, защото последната му адресна регистрация се оказала в Града на тепетата.

С правителствено решение на близките на загиналите са изплатени по 10 000 лв., а на ранените – по 5 000 лв.

Дела за граждански искове така и не били заведени, първо нямало срещу кого, а след това вече нямало и кой, коментират адвокати.

На мястото на трагедията има скромно мраморно паметниче, пари за него дали от общините Тунджа и Ямбол. Имало предложение за величествен 72-метров кръст, но…

Христо ХРИСТОВ