Най-после: Държавата ще даде пари за реставрацията на Паметника на свободата

114
Възстановка на епичните сражения при отбраната на Шипченския проход през Руско-турската война ще има в края на август

Последната консервационно-реставрационна намеса на най-величествения български паметник е била преди демократичните промени

Министерството на културата ще осигури необходимите допълнителни средства по бюджета на Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ за изработката на инвестиционния проект за цялостната консервация и реставрация на Паметника на свободата. Решението за това е взето след проведена работна среща в Министерството на културата между министър Боил Банов и зам.-министър Амелия Гешева с директора на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов.

Предварителните разчети, представени на министъра, сочат, че за обезпечаване финансирането са необходими близо 210 000 лева. Музеят разполага с част от средствата, а Министерството на културата се е ангажирало да предостави необходимия остатък, за да бъдат завършени в цялост предвидените проектни дейности, стана ясно по време на срещата.

Решението за предприемане на цялостни действия е взето след издадена на 1 юли т.г. заповед от кмета на Община Казанлък Галина Стоянова за извършване на укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности. Тя е въз основа на констативни протоколи на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ след проверки на място през 2015-а, 2018-а и 2020 г. Дадени са указания за пълно архитектурно и фотозаснемане и за конструктивно обследване на обекта, въз основа на които да се възложи изготвянето на проект за консервация и реставрация на НКЦ „Паметник на свободата – връх Столетов“ по реда на чл. 84 от ЗКН. (Б.Р. Върхът, където е издигнат паметникът, е носел името Свети Никола до 1951 г., когато е бил прекръстен на Столетов, а през 1977 г., след посещението на Брежнев у нас, е преименуван на Шипка).

В изпълнение на препоръките на инспектората през последните четири години ръководството на музея е инициирало редица дейности – геодезическо заснемане на Паметника на свободата и прилежащия му район, снабдяване на обекта с акт за публична държавна собственост, изработване и регистриране на технически паспорт на недвижима културна ценност, съгласуване на предварително проучване и задание за проектиране на цялостната консервация и реставрация по установения ред и др. Тази година през месец май, във връзка с издадени предписания на комисия от инспектори на Министерството на културата и кмета на Казанлък, величественият монумент е бил обезопасен с предпазна ограда с цел осигуряване безопасността на посетителите и с оглед предотвратяване на възможни инциденти преди завършването на работата по цялостното укрепване на съоръжението.

Последната сериозна консервационно-реставрационна намеса е била проектирана в края на 70-те години на ХХ в. и извършена в началото на 80-те години. Миналата година основно бе реставриран импозантният бронзов лъв от северната страна на монумента. Средствата бяха осигурени от дарителска кампания, съвместно с НПМ.

Припомняме, че Паметникът на свободата е бил изграден с доброволни дарения на целия български народ, за да се увековечи подвигът на българските опълченци и руските войни по време на Шипченската битка, предрешила изхода на Руско-турската освободителна война. Основният камък на 31-метровия монумент е бил положен по време на честването на Шипченската епопея на 24 август 1922 година. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до върха с волски каруци, а пясъкът се превозвал с катъри от Мъглиж и Енина. Лъвът пред каменната кула е отлят в софийския военен „Арсенал“ по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 година. Изграждането на паметника завършва през 1930 г., а през август 1934 година е тържествено открит от цар Борис III.

Петър МАРЧЕВ

        Защо чакахте 30 години, господа?

Б.Р. На всички, посещавали през годините Паметника на свободата, бе известно, че той се нуждае от консервационни, реставрационни и ремонтни дейности, въпреки че на външен вид изглежда непоклатим. През всичките онези години Министерството на културата запазваше неистово мълчание под предлог, че средства по европейски проекти не могат да се отделят. А защо не от републиканския бюджет… Мълчание.

През 2016 г., по време на честването на 139-годишнината на Шипченската епопея, медията ни стана свидетел на една доста затрогваща случка: Едно невръстно дете с български флаг в ръката коленичи пред картината, пресъздаваща боя на Орлово гнездо, изложена на трето ниво в Паметника на свободата, а на излизане от него пусна всичките си джобни пари в кутия, монтирана на входа му. Същото сториха и излизащите след него посетители. Същата година австрийската търговска верига „Билла“ инициира дарителска кампания, а със събраните 53 000 лева беше реставриран лъвът. Тази инициатива беше благословена от Министерството на културата, но само толкова! И така цели 30 години, до въпросната работна среща миналата седмица…