Най-нуждаещите се и пострадали трябваше да получат пари по мярката „60/40“

78
Икономистът Стоян Панчев

Това твърди икономистът от Експертния клуб по икономика и политика Стоян Панчев. „Критерият, по който следваше да бъдат разпределяни средствата, бе да се вземе предвид кой е най-пострадал, а не в схемата да бъдат включвани общински и държавни фирми, което изглежда като прехвърляне на едни пари от левия в десния джоб. Едва ли точно тези субекти са най-тежко ударени от кризата и има реална опасност да затворят“, недоумява икономистът. В интервю за медията ни той изрази несъгласие и с предлагания възстановителен план на ЕС, по който се очаква страната ни да получи милиарди. Според Панчев ангажирането на България с подпомагането може да доведе до далеч по-неблагоприятни последици.

* Защо ЕК поема по пътя на „заразата“?
* Крие ли риск за бъдещето на ЕС пакетът за възстановяване?
* Изпълними ли са целите на „Зелената сделка“?

Отговорите четете в интервюто на „Старозагорски новини“ със Стоян Панчев:

– Г-н Панчев, близо 3 месеца изминаха от появата на коронакризата у нас. За този период бяха предприети различни действия, целящи минимизиране на негативния икономически ефект от извънредното положение. В най-голяма степен управляващите заложиха на подпомагането „60/40“. Успя ли тази мярка да стимулира бизнеса да запази своите служители и да спаси микро и малките предприятия?

– Данните към момента показват, че безработицата е по-ниска от онези стойности, които бяха прогнозирани в края на март. Не успяхме да достигнем до 200 000 души. Това в някаква степен се дължи и на подпомагането „60/40“, тъй като то бе насочено към запазване на работните места. Тук имаме относителен успех. Разбира се, че имаше и критики. Те са от различни естество. В най-голяма степен са свързани с бенефициентите по тази програма. Самият аз бях критичен към това, че видяхме в публикуваните списъци общински и държавни фирми, което изглежда като прехвърляне на едни пари от левия в десния джоб. Едва ли точно тези субекти са най-тежко ударени от кризата и има реална опасност да затворят. Все пак имаме държавни и общински дружества, които просто не биваше да получават финансиране по схемата „60/40“. Като цяло мярката, която бе копирана от Германия, по-скоро имаше положителен краткосрочен ефект. Сега вече е важно да видим и как точно ще се развие ситуацията в дългосрочен аспект. Вече започва туристическият сезон у нас и първоначалните сигнали от хотелиери и ресторантьори е, че търсенето на техните продукти е много по-слабо. Този момент е важен, защото може да даде отражение върху безработицата. Очакванията за тази година са тя да достигне между 8%-10%, което е двойно на показателите от 2019 г.

– Говорейки за мярката „60/40“, не трябваше ли тя да бъде допълнително прецизирана. Наред с общинските и държавни дружества видяхме и футболни отбори, получили пари по същата мярка, което е за сметка на малки фирми с много по-голяма необходимост от финансиране?

– Ключовият момент тук е, че каквито и параметри да заложиш, най-големият проблем на такъв тип програми се корени в зависимостта от едно или друго политическо решение. Този, който най-бързо успее да се добере до решаващия фактор, разпределящ финансирането, ще получи по-бързо или по-голяма част от средствата. Това е проблемът при държавните програми. За мен критерият, по който следваше да бъдат разпределяни средствата, бе да се вземе предвид кой е най-пострадал. Те трябваше да имат някакво преимущество.

– Има ли ясна картина за това какъв е профилът на фирмите, които се възползват от мярката „60/40“ – а именно големи бизнеси или малки и средни предприятия?

– Картината показва, че има разнообразни бенефициенти по програмата. Това донякъде е атестат, че мярката е била правилна.

– Защо излизането от коронакризата породи у нас отново дебата за заместване на подоходното облагане с прогресивно. Разумна ли е в създалата се ситуация подобна промяна?

– Категорично не. Икономиката на една държава не се възстановява с по-високи данъци. Такъв случай няма. Подобна практика в ситуация като настоящата е контрапродуктивна. Аргументите, че богатите ще плащат повече и така правителството ще разполага с по-голям финансов капацитет по различни програми просто не е правилен. Редица данни ясно показват, че най-трудната група, от която се събират налозите, са именно хората с по-големи възможности. Това е така, защото те самите имат достъп до различни инструменти да избягват това облагане. Истината е, че ако размерът на облагането премине дадена стойност, то приходите в хазната не се увеличават. Това е така, защото по-голям брой хора избират да скрият своите реални доходи и да преминат в сивия сектор. Въпросът тук е, че разговорът за промяна на плоския с прогресивен данък изобщо стартира след решението на премиера да договори с ресторантьорите намаляването на ДДС за техните услуги. Обратно се отвори въпросът за прогресивния данък. Така бе поставена темата от самия министър Владислав Горанов. Затова още веднъж подчертавам, че е изключително погрешно схващането, че с по-високи данъци държавата ще увеличи приходите. В реалния свят нещата не работят така.

– Г-н Панчев, насочвам Ви и към друга значима тема. Какви рискове крие за страната ни обявената от ЕК програма за възстановяване след кризата на стойност около 750 млрд. евро, по която България може да получи близо 13 млрд. евро? Съществува ли риск, при който наливането на подобни средства да навреди на икономиката ни?

– Нека първо да посочим, че по същество дори самата ЕК спекулира с тази тема и конкретно с цифрите и параметрите на т.нар. „възстановителен план“. Нетната стойност на онова, което страната ни ще получи и то на база на направеното предложение, защото няма нищо окончателно прието, възлиза на около 6 млрд. евро. Те са под формата на различни грантове. Това показва първото предложение, на което станахме свидетели до момента. 3 млрд. евро представляват кредити, които впрочем България така или иначе може да вземе от международните пазари. Да не забравяме, че има и едни 3 млрд. евро, които по същество страната ни следва да даде като вноска в ЕС през следващите години. Затова и акцентирам, че реално България ще има възможност да използва около 6 млрд. евро. Следващият въпрос е дали изобщо подобен пакет в този му вид ще бъде приет. Тук виждаме, че на редица места в Европа – Германия, Австрия, Унгария, към този момент се изразява несъгласие с плана в този му вид. Дали и как точно ще бъде приет планът предстои да разберем. Важният въпрос, който и Вие поставяте, е как ще се отрази подобно подпомагане на българската икономика. Моето мнение е, че целият този процес ще има негативен ефект, защото опорочава основната идея за съществуването на ЕС. Говоря за свободното движение на стоки, капитали и хора, и конкуренцията, която тези три принципа създават. Чрез това предложение обаче се прави нещо коренно различно. Създава се една унификация в Съюза и то в посока към онези страни, които се справят най-лошо. Визирам държавите, които трупат огромни дългове и тук можем да изброим Италия, Гърция, Испания и все повече Франция. Така на практика ще бъдат наложени техните грешни модели и то насилствено чрез преразпределението на определени средства. Т.е. вместо ЕС да промотира действия и политики, които създават просперитет, то виждаме едно разпространение на заразата от Италия, Гърция и Франция към страни, които за момента спазват Маастрихските критерии и проявяват финансова дисциплина.

– Защо ЕК поема по пътя на „заразата“, както се изразихте?

– Това е важният въпрос, чийто отговор вероятно ще научим и то в близко бъдеще. Вместо недисциплинираните страни да извършат редица реформи, с които да намалят своите разходи и да отворят пазарите си, се налага нова тежест над останалата част от Европа. Много важна част, която съпътства предложението на еврокомисаря Урсула фон дер Лайен, е създаването на нови данъци. Българските граждани, които по никакъв начин не са отговорни за тежкото дългово бреме на голяма част от еврозоната, ще трябва да плащат нови налози. Говори се за дигитален данък, данък върху ежедневни предмети, които са направени от пластмаса, увеличение на цените на заплащаните квоти за въглеродни емисии. Говори се за преструктуриране на ДДС, което в най-голяма степен означава увеличение по същество. Т.е. ще бъдат разпределени огромни средства, събрани от нови или увеличени данъци, за да се стимулира поведението на недисциплинираните финансово страни като Италия.

– На база казаното до момента може ли ясно да се заяви, че подпомагането няма да бъде безвъзмездно?

– Няма нищо безвъзмездно и безплатно. Въпросът е, че понякога, както може би се случва с този възстановителен пакет, начинът на разплащане не е директно видим.

– Споменахте, че част от страните не приемат предложението на ЕК. Крие ли риск за бъдещето на ЕС пакетът за възстановяване?

– Дори от средите на ЕК и ръководството на ЕС това бе признато. Трябва да е пределно ясно, че най-големият проблем пред европейската общност се крие в еврозоната. Само ще спомена в тази връзка решението на Конституционния съд в Германия от преди месец. В него се настоява ЕЦБ да върне своята банкова политика в рамките, поставени й при създаването на еврото. В противен случай се посочва, че на Бундесбанк ще бъде наредено да напусне тази програма за възстановяване на ЕЦБ. Т.е. говорим за големи тиктакащи бомби, които могат да създадат тежки разриви в ЕС. Заплахата за бъдещето на ЕС и еврозоната е напълно реална.

– Сред възможните варианти за финансиране на оздравителния план Вие посочихте и данъка за въглеродните емисии. Да не се окаже, че страната ни ще получи подпомагане от фонда за възстановяване на фона на растящи нови и по-големи дефицити в своята енергетика?

– Към момента няма ясен механизъм и параметри на този възстановителен план, но цялата политика на ЕК имплицитно и дори експлицитно върви към затваряне на такъв тип мощности като тези в комплекс „Марица изток“. Ефектът от такива действия по линия на безработицата ще бъде огромен. Говорим за над 100 000 души, които потенциално ще останат без работа и то само в региона, в който днес функционира комплексът.

Това е изключително сериозно. Аз съм силно скептичен към всякакъв вид механизми, които са представени до момента, за подпомагане на тези хора. От моя гледна точка това е една много лоша сделка и неблагоприятен сценарий за България.

– Изпълнима ли е една от целите на „Зелената сделка“, свързана с трансформацията на работни места?

– Неслучайно казах, че съм скептичен към всяко действие в тази посока. Не вярвам, че субсидии могат да създадат нов тип енергетика. Съществено важното е, че ние към момента пазарно нямаме тези възможности за такъв тип замяна на огромни мощности. В голямата си част за мен „Зелената сделка“ е едно много грешно упражнение с напълно непостижима цел. Заявката, че до 2050 г. в Европа няма да има въглеводородни източници на енергия е чисто и просто научна фантастика. Тук обаче е много важна реакцията на българската държава, правителство, политици, но и на обикновените хора, които пряко ще бъдат засегнати. Именно последните трябва да защитят правата си с активни действия.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ