Най-големият шанс за ГЕРБ е, че опозициите му са разделени

105
Политологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов

Това заяви в коментар за „Старозагорски новини“ политическият анализатор от агенция „Галъп“ Първан Симеонов

– Г-н Симеонов, след трите месеца, в които България отчиташе едни от най-ниските случаи на заразени с коронавирус, от началото на месеца този положителен резултат значително бе променен. Това доведе до удължаване на извънредната епидемична обстановка първоначално до 30 юни, а след това и до 15 юли. Ще повлияят ли негативно статистиките за над 100 случая на денонощие върху изградената от българските граждани представа, че държавата, респективно правителството, реагира адекватно на опасността?

– Такава възможност действително съществува. На практика изглежда, че изпадаме в едно такова тресавище от типа – „нито – нито“. В момента част от българските граждани си задават въпроса на кого да се сърдим? Дали на самите себе си, или на властта, че не е задържала част от ограниченията по-дълго време. Чудим се кога да се сърдим на управлението, дали когато е казало да сваляме маските, или когато пак обявява, че трябва ги носим. В общи линии навлизаме в едно тресавищно положение по отношение на общото мнение и преценка за ситуацията в момента. Има едно хубаво обстоятелство и това е, че хората вече не гледат със същите очи на заплахата. Има един много показателен колаж в социалните мрежи в тази връзка. На него се показват две стълбчета. През март имаме едно малко стълбче, върху което пише „коронавирус“ и друго, много голямо, върху което е записано „страх“. За месец юни картината е напълно обратно. Като че ли този шеговит колаж идва да покаже, че българското общество гледа на заплахата от вируса с нови очи. Искрено се надявам, че това е някаква форма на помъдряване и опит да заживеем с това заболяване и да го приемаме. Може обаче и да е просто едно преждевременно успокояване. В момента няма как със сигурност да знаем. На практика отново се намираме в ситуация на неизвестното, но с една идея по-спокойни.

– Дали успокоение е точната формулировка за настроенията в обществото в момента, или прочитът на ситуацията би могъл да бъде и в посока на това, че хората се замислят все повече за пострадалите си доходи, за безработица и т.н.? Дали и публичният дебат между политическите сили през медиите не води към това?

– Аз не вярвам в целенасочеността на което и да е действие в настоящата ситуация. Така също не смятам, че някой може да използва вируса политически и да отклонява вниманието от други въпроси. Много ясно обаче се вижда, че при по-малките политически сили откровено има опити за заиграване в тази посока. Моето мнение е, че въпросът с доходите неминуемо ще се усети. Според мен той ще стои с особена сила през есента. От друга страна да не забравяме, че след летния период навлизаме в предизборна кампания. Това в известен смисъл може да има обезболяващ ефект върху настроенията сред хората.

– От началото на месеца, паралелно с увеличения брой случаи на коронавирус, нараснаха и скандалите, ангажиращи по един или друг начин правителството. Превърнаха ли се в хронични за управлението политическите сътресения?

– Определено е хронично, макар че ескалира, но ескалира бавно. Вероятно затова и според мен поредната серия от скандали не направиха кой знае какво впечатление на българските граждани. Много хора се опитват да ни разкажат историята, че начинът, по който Борисов живее, е смущаващ. Това несъмнено е така, но по същество то не е изненада. Ако беше изненада как Борисов се появява в този си вид или не дай Боже той да е говорил по този начин в изнесения запис, разбирам, но то не е изненада и не впечатлява аудиторията. Хората си го знаят. Да, ескалира на моменти, но по-бавно и не толкова съществено. Трябва да отчетем, че покрай коронавируса Борисов дори получи политически шанс. Най-накрая видяхме той да решава криза, която не е създал самичък. Въпросът е дали ръстът в броя на случаите няма да бъде записан на неговата сметка. Това обаче, според мен, е оправданието му за месеците, които ще последват.

– Да разбираме ли, че не откривате потенциална възможност скандалите да доведат до ерозия в доверието към управляващите?

– Загубихме чувствителност към тези неща, тъй като те са ежедневие. Трябва нещо наистина много значимо и неочаквано да се случи, за да предизвика сериозни сътресения. В рамките на шегата ще кажа, че вероятно трябва да станем свидетели на запис как Бойко Борисов изнася един сак, пълен с пари, за да се отприщи някаква значима вълна на негодувание. В противен случай мнозинството от българите не се изненадват и не реагират на тези скандали. Данните поне не показват подобни движения. Тепърва обаче предстои интересното, имайки предвид чукащата на врата предизборна кампания.

– Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разкри, че неговият доскорошен втори човек в партията Цветан Цветанов ще създаде свой политически проект. Как едно такова развитие ще се отрази върху формата на най-голямата формация у нас? Ще има ли тази политическа партия достатъчна енергия?

– Години наред ние като анализатори сме твърдели, че Цветанов е талант в организационното изграждане. Ако вярваме на преценката си, то този потенциал следователно не би бил безобиден. Възможно е нещо да бъде откъснато от силата на ГЕРБ. Друг е въпросът, че той най-вероятно ще откъсне неща, от които партията на Борисов с радост би се разделила и без друго. Знае се, че премиерът иска да прави проветряване. На един по-късен етап е възможно да се окаже, че проектът на Цветан Цветанов е потенциална възможност за Борисов. Нали помните как беше навремето в левицата. АБВ се явяваше конкурент на БСП, а към днешна дата двете формации са в по-скоро съюзни отношения. Друг е въпросът дали въобще Цветанов има големи шансове. Според мен той няма. Трябва обаче да наблюдаваме внимателно коалиционните му действия. Вероятно те биха били в посока Валери Симеонов и НФСБ. Не бива да се забравя, че Цветан Цветанов има външна подкрепа, която е със западен привкус. Всичко това показва, че в този проект ще има живец. Живец има, но харизма няма, така че аз не бих надценявал неговите шансове. По никакъв начин обаче не бива и да бъдат подценявани.

– Г-н Симеонов, ще изпълни ли настоящото правителство своя пълен мандат?

– По-скоро вярвам, че Бойко Борисов ще направи всичко по силите си да удържи този мандат. До голяма степен това ще се случи, защото алтернативата не е много ясна за самото общество. Да, такава винаги има в една демокрация. Проблемът в опитите за алтернатива на ГЕРБ до този момент е, че те са много и разделени. Това са обикновено хора, които не понасят Борисов, но и не се понасят помежду си – Слави Трифонов, БСП, десните, там някъде Мая Манолова, „Възраждане“, Цветан Цветанов. Виждаме поредица от фигури и организации, които не понасят ГЕРБ и Борисов, но и помежду си нямат основа за разговори и единодействие. Тук успех би имал онзи, който успее да ги обедини. Това обаче е утопия. В най-добрия случай ще има някой, който може да ги синхронизира. Такава фигура, без да твърдя, че зад това стоят подобни действия, е президентът Румен Радев. Той успява да се впише в сюжета и реториката на различните опозиции. Понякога в тези на сините, понякога при червените, а друг път – в посока Трифонов. Някак си обаче държавният глава не е на сцената за партийна битка. Освен това Румен Радев е една фигура, а ние се явяваме на пропорционални избори. Общите фронтове стават именно на мажоритарни избори, но не и в ситуацията на парламентарен вот. Така че, според мен, това е и най-големият шанс на ГЕРБ – опозициите му са разделени.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ