Навършиха се 140 години от рождението на Тихомир Павлов – eдин незаслужено забравен писател и войвода от ВМОРО

37
Тихомир Павлов

Навършиха се 140 години от рождението на една незаслужено забравена крупна личност от Казанлък. Това е Тихомир Павлов – писател, поет, журналист и войвода от ВМОРО. Истинското му име е Александър Александров Павлов; роден е на 14 юни 1880 г. в Града на розите. Завършва право в Софийския университет. Редактор е на вестниците „Епоха“, „Народ“ и други.

Животът и творчеството му са свързани и повлияни от историческите перипетии, през които преминава младата българска държава в началото на ХХ век. Тихомир Павлов дебютира през 1898-а, едва 18-годишен, с поемата „Сирачето“. Публикува и други поеми, разкази и романи със сюжети от съвременния на автора обществен живот. Отличителното за творчеството му са книгите със сюжет из българската история, както и историческата публицистика. Драматичната поема „Страхил войвода – покровител на угнетените“ е послужила за либрето на едноименната опера на Петко Наумов. Автор е на много книги за миналото и положението на българите, останали под чуждо национално управление; сред тях са „От Тимок до Морава“ (1918), „Българите в Моравско и Тимошко“ (1931), „Сърбизмът и българщината на Балканите“ (1933) и др.

„Появата на тая книга от г. Т. Павлов за българщината в Моравско и Тимошко е тъкмо навременна, и може само да ни радва, защото показва, че безподобните и чудовищни несправедливости на договорите за мир подир последните войни не са убили българския дух и че няма пораженство у съзнателните кръгове на българското общество, което не може да забрави заробените от сърбите през 19 век български земи“, пише в предговора към книгата му „Българите в Моравско и Тимошко“ Стефан Младенов. Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на Поморавието и Тимошко, подкрепено с анализ на езика, фолклора и бита на населението.

Завладяващ е неговият разказ за дейността на двете български легии и на българските революционери, сблъскали се със сръбската агресивна политика и арогантност – Хайдут Велко, Георги С. Раковски, Илю Марков, Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев.

От посвещенията в книгите на Тихомир Павлов става ясно, че са го свързвали близки приятелства с известни наши поети, а илюстрациите в произведенията му са дело на известни наши художници. Негов брат е Владимир Павлов, полковник от Генералния щаб на БА.

Тихомир Павлов от своите ранни години става член на ВМОРО и се включва в революционните борби в Одринско, където известно време е войвода на чета. Впоследствие действа в Битолско, взема участие и в политическите борби по време на младотурското управление. Житейският му път приключва на 2 декември 1937 г. в София.

Петър МАРЧЕВ