„Мълчано“ мъжко хоро отключи целебната сила на водата в Мъглиж

186

Спектакълът „Водици“ хвърли мост между християнски традиции и езически обреди

Спектакъл, достоен за холивудска продукция сътвориха членовете на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“ и Танцова формация „Настроение“ навръх Богоявление. С Празника на здравата (мълчаната) вода те хвърлиха мост между православните християнски традиции и езическите обреди и обичаи. В неделния 6 януари ледените води на планинската река в местността Барите край Мъглиж буквално… кипяха!?

„Стотици споделиха с нас деня, в който с вяра в сърцето сътворихме истинска магия, за да пробудим пазителката на живота и да отключим целебната й сила.

На Празника на здравата (мълчаната) вода да празнува в Онгъла на багатурите дойдоха много радетели за възраждане на българския дух и пазител на народната вяра. Навръх Богоявление с почит и вяра отворихме широко дверите на невидимия свят около нас, за да влязат и останат в сърцата ни силите на равновесието и добротата!“, бяха откровени за целите си организаторите.

„За участниците в обичаите и тяхното пресъздаване в уникалния спектакъл „Водици“ бe задължително да сa пременени в старовремски одежди – по примера на багатурите, Средновековието или днешната българска народна носия. За зрителите, изпълнили бреговете около бента на Барите – това бе по желание и възможност. Имаше изрична забрана да не се произвеждат произволни гърмежи със старовремски или други оръжия освен в определеното за това време.

Във водата се влизаше с „мълчано“ мъжко хоро, на което всеки мъж или момче може да се улови, но само ако е със старовремско облекло!“, бяха категорични багатурите. Те не скриха и как журналисти от областния град като Желязко Динев са проявили характер и смелост, нагазвайки в ледената шир. Факт, който сам по себе си е показателен колко силни и заразителни могат да бъдат народните обичаи, чиито корени се крият далеч във вековете…

„Докато влизаха във водата, мъжете не говореха, не свиреха и не пееха! Чуваше се само дъхът им. Именно с него смелите войни, пречудни диви и пъргави хороводци разказаха извечната Приказка за водата, единени в ритъма на българските народни танци! След което писна гайдата и дойде ред на водичарките. Такава може да бъде всяка жена с чисто сърце, бяла премяна и свое менче или стомна в ръце! Едва след „мълчаното“ хоро в реката мъжете напълниха съдовете на водичарките, а те разнесоха оздравената вода сред народа…“, споделиха още участниците в спектакъла „Водици“, чийто главен герой беше основателят на школата за оцеляване Райчо Гънчев. А за неговия огромен меч, който наистина съперничи на легендарния Ескалибур на крал Артур, пък може да се разказва с часове.

В края на празника всички, дошли край Барите над Мъглиж се събраха на сладка раздумка край огъня. Бяха доволно нагостени, викнаха и запяха. И с кръшно хоро дружно земята разлюляха!

(СН)