Музей в Лион представя родни уникати

8
Фигурката от Азмашката могила, която ще остане в Лион до края на 2022 година

Сред тях е антропоморфната мраморна фигура, открита в Старозагорско

Половин дузина уникални археологически находки от епохата на неолита, притежание на 4 български музея, ще могат да бъдат видени веднага след разхлабване на пандемичните мерки във Франция от посетителите на лионския Musee des Confluences. На 5 април там е подредена изложба под надслов „Земята като наследство, от неолита до нас“, чиято крайна цел е да представи как човечеството е въздействало върху природата от най-дълбока древност до наши дни.

„Изложбата се развива с течение на времето, за да идентифицира ключови моменти от историята, в които се инициират промени в околната среда с безпрецедентен мащаб, оформящи антропоцена“, коментират от интернет страницата на съществуващия повече от век музей във френския град кураторите на експозицията.

Плакатът на изложбата

За подредбата на експонатите те са се обърнали за съдействие към НАИМ при БАН и регионалните исторически музеи в Стара Загора, Благоевград и Варна. От постоянната експозиция в Града на липите за Лион е отпътувала вероятно най-древната мраморна антропоморфна фигура – идол с очертания на жена, която е открита при разкопки в района на Азмашката могила през далечната 1963 година. Фигурката е датирана от периода между VII – VI хилядолетие преди Христа.

Българските експонати са застраховани за огромни суми, но размерът се пази в тайна, съобщиха запознати с договора. Те ще останат в Лион до края на 2022 година. По думите на директора на РИМ – Стара Загора, Петър Калчев Азмашката могила е проучена в периода 1961 – 1963 г. във връзка с изграждането на Черното езеро към ТЕЦ-а на новостроящия се по онова време Азотно-торов завод и на практика е първата цялостно проучена селищна могила в Европа. Там има мощен неолитен пласт с дебелина около 4 м, което означава, че това място е обитавано може би 700 години непрекъснато. След това има един по-тънък пласт, който е от късния неолит (новокаменната епоха), след това има ранен халколит (каменно-медната епоха), следва късен халколит и бронзова епоха. Тези дати са много ранни и отиват в VI хилядолетие пр. Хр. до 2350 – 2030 г. пр. Хр., което предполага минимум 3 хилядолетия непрекъснат живот и това я превръща в невероятен паметник на човешката цивилизация. Сходна е историята и на Карановската могила, намираща се на броени километри в източна посока, където проучванията продължават и на този етап.

Христо ХРИСТОВ