Мирови съдия и търговец от Габрово първи предложили тунел под Шипка преди 125 години

1123
Юристът Иван Пецов, народен представител от Габрово, пръв лансира идеята за тунела под Шипка заедно с колегата си от Деветото обикновено Народно събрание, търговеца Христо Манафов, преди 125 години (Държавен архив - Габрово)

Тодор Живков обещал на наследниците на Рачо Ковача… метро до Казанлък, за да си комшулуват

На 1 февруари 1897 година двама депутати от Габрово в тогавашното Девето обикновено Народно събрание изпращат нарочно писмо до премиера Константин Стоилов (1853-1901), в което за пръв път лансират идеята за прокопаване на тунел под старопланинския връх Шипка.

Писмото е съхранено в архивите, в него юристът и мирови съдия Иван Пецов и търговецът Христо Петков Манафов подчертават: „Ний като не сме имали за цел защитата само на локалните интереси на гр. Габрово, а сме се ръководили и от по-високи съображения на общи-народен интерес…“, че застават зад идеята трансбалканската железница да мине по това трасе. Те припомнят, че три години по-рано е бил приет Закон за проектиране и построяване на железопътна линия. Двамата депутати, подкрепени от габровската общественост и управа, в онова време подават заявление до правителството с искане да бъде спряна работата по трасето Русе – Нова Загора и успяват да предизвикат проучвания за евентуални нови маршрути. Те откровено лобират за маршрут, който ще мине през Габрово (Свищов – Павликени – Севлиево – Габрово – Шипка – Казанлък – Стара Загора с тунел под Шипка). Междувременно се активизират депутатите от старата престолнина и настояват за трасе през прохода Хаинбоаз.

   Първите проучвания прави инж. Иван Савов,

които излага в своя доклад „По въпроса за трансбалканската железница“ от 1897 г. Освен български специалисти в проучванията на трасето и изготвянето на проектите участвуват и френският инженер Пол Етиен, и чешкият инженер Карел Адам Трънка (1853-1923). Те също подготвят свои доклади с анализи, оценки и съпоставки за двата варианта, които са публикувани. Те носят дата 8 февруари 1897 г. Проучванията потвърждават, че вариантът през Габрово и Шипченския проход е по-изгоден.

Докладът на чешкия инженер Карел Адам Трънка, считан за родоначалник на пътното и мостовото строителство в следосвобожденска България, за предимствата на тунела (Държавен архив – Габрово)

На 16 март 1897 г. в Габрово се провежда заседание на управата с участие на 257 индустриалци, банкери, търговци, където Пецов и Манафов представят резултатите от проучванията, като на финала се взема решение да започне събиране на волни пожертвования за покана на специалист по изграждането на тунели от Европа за допълнителни проучвания. Покани за подкрепа и приобщаване към каузата са разпратени към жителите на Севлиево, Свищов, Казанлък, Стара Загора, Карлово, Калофер, Пловдив и др., които са непосредствено заинтересовани. По-тясно взаимодействие е установено с казанлъшкото общинско управление и кмета. От тяхно име и от селските общини на Казанлъшка околия са направени две колективни заявления – едното за Министерския съвет, а другото за казанлъшкия народен представител и министър на просвещението Иван Вазов, с молба предвид доказаните преимущества да се прокара линията през Шипченския проход. На 14 декември 1897 г. Народното събрание гласува допълнение към закона в полза на строежа на железопътната линия през Габрово и Шипченския проход.

В специална телеграма до кмета на Габрово княз Фердинанд ще напише по този повод:

„Радвам се заедно с габровци за справедливото и патриотическо решение на народното представителство… Щастлив съм, че тази толкова важна за икономическото състояние на страната ни линия, която ще свърже Северна с Южна България, ще направи немалко и за повдигането в търговско и промишлено отношение на любимия ми град Габрово.“ Телеграма с поздравления изпраща и инж. Пол Етиен.

Радостта на габровци трае едва година, на 1 януари 1899 третото правителство на д-р Стоилов подава оставка и на власт идва Либералната партия на Васил Радославов и идеята за шипченския тунел е загърбена за сметка на трасето Г. Оряховица – Търново – Дряново – Трявна – Борущица – Ст. Загора и отклонението Царева ливада – Габрово, открито през 1912 г.

Идеята е възродена през 80-те години на XX век

Тогавашният Окръжен народен съвет в Габрово изготвя становище за перспективните проучвания на път I-5 Габрово – Шипка, с тунелно преминаване под Стара планина. Десетина години по-късно – през юни 1993-а, кметът на града на Рачо ковача – Иван Ненов, внася в местния парламент предложение относно изграждането на участъка Габрово – Шипка от магистрален път I-5 Русе – Маказа, но вече без релсов път. Единодушно общинските съветници гласуват Решение, в което се предлага и настоява пред Министерски съвет да бъде утвърден вариантът за първокласен път (Е-85) Русе – Маказа, включващ тунелно преминаване в участъка Габрово – Шипка и да бъде даден ход за провеждане на търг с международно участие за неговото финансиране.

През 2013 години ученици от Великотърновската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ направиха триизмерен макет на бъдещия тунел и подходите към него в мащаб 1:7 500, който бе показан тогава в Президентството

От тогава до сега идеята преминава през какви ли не перипетии, на два пъти се провеждат дори символични първи копки (първата е с участието на някогашния вицепремиер Евгени Матинчев от кабинета на Любен Беров). Изреждат се близо дузина министри от няколко правителства, лансират се строителни компании от Канада, САЩ, Китай, Япония и къде ли не още, докато най-накрая през 2020 година е избрано ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ ПСВТ“ с участници: „Пътни строежи – Велико Търново“ АД, „Хидрострой“ АД и Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД, с оферта от 358 млн. лв. с ДДС и срок за изпълнение 4 години и 2 месеца. До момента обаче договорът не е подписан заради жалби пред КЗК и ВАС. По думите на сегашния министър на регионалното развитие от миналата седмица Гроздан Караджов финансирането не било застрашено.

„Проектът, заедно с изграждането на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле и АМ „Русе – Велико Търново“, е предложен за финансиране от Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., която все още не е одобрена. Финансирането, което страната ни ще получи за трите обекта, е около 600 млн. евро. С тази сума ще може да се осигури около 34% от необходимите средства за всеки един от трите проекта. Останалите ще бъдат осигурени от държавния бюджет. Очакванията са парите да бъдат получени догодина, но в проекта за бюджет 2022 има планирана сума, която да се насочи като авансово плащане за начало на тунела под Шипка“, заяви още министър Караджов в Габрово.

По повод проточилото се осъществяване на мечтата им габровци припомнят обещание, уж дадено от някогашния Първи Тодор Живков, че ще им прокопаят метро през Балкана, за да си комшулуват не само със севлиевци, а и с казанлъчани.

Христо ХРИСТОВ