Минният експерт инж. Щерьо Щерев: Необходими са спешни кардинални решения в областта на енергетиката и социалната политика

137

Не е необходима голяма прозорливост за да се прогнозира „студена зима“, дължаща се на висока инфлация, широко разтваряне на ножицата на социалното неравенство, което ще предизвика бурно обществено недоволство. В основата на тази мрачна прогноза стои поредният за годината скок на цените на природния газ и на електрическата енергия. Цените на природния газ са предопределени от факта, че той е вносна суровина и зависи, както от клаузите на сключени вече дългосрочни договори, така и от липсата на възможности за диверсификация на източниците за доставката му. Ако не се приемат превантивни, кардинални решения в областта на енергетиката и социалната политика, ще последва лавинообразно увеличение на цените на хранителните и промишлените стоки за широка употреба, на услугите и транспорта – съответно срив в жизнения стандарт на 95% от българските граждани. Ръстът на инфлационният скок ще надхвърли шокиращо оптимистичните прогнози на Националния статистически институт.

Увеличението на цената на електрическата енергия се диктува от високата цена на т.н. квоти за емисии на СО2. Последната за по-малко от година се увеличи шесткратно, влезе в себестойността на електрическата енергия от ТЕЦ и я направи неконкурентна. А те изгарят лигнитни въглища от Източно-маришкото находище – единственият съществен, местен, енергиен ресурс. Минно-енергийният комплекс „Марица-изток“ произвежда над 40% от електрическата енергия в страната. Тя е с изключително ниска себестойност, ако не се налага този косвен данък чрез системно растящите цени на квотите за емисии. Политиката за непрекъснатото им повишаване се диктува от лобиращи бюрократи за ВЕИ в Европейската комисия, които съкращават ежегодно броя на квотите пуснати на виртуалния европейски пазар. А растящото потребление на електрическата енергия в Европа определя увеличеното търсене на ограниченият им брой, остра конкуренция на пазара и убийствен за термичните централи ръст на цените.

Този проблем не вълнува богатите европейски страни, подкрепящи тази политика. Те разчитат на високия си жизнен стандарт, на наличните си ядрени мощности – като Франция; на достъпа до евтин природен газ – като Англия, Германия, Дания; на водните си енергийни ресурси за водноелектрическите си централи – като Скандинавските страни и Австрия. Правилата, които се приемат от ЕП и ЕК, трябва да са съобразени със специфичните природни условия в отделните страни на Съюза, с особеностите на структурите на енергийните им системи, с техните финансово-икономически и социални възможности и не трябва да бъдат безусловно задължителни за всички членки.

За да се предотврати предстоящата енергийна и икономическа криза, последвана от бурно обществено недоволство, не са необходими работни групи, които да имитират спасяване на най-голямата ТЕЦ у нас – ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД. Политиката на „щрауса“ или „да се наведем, докато премине бурята“ в много отношения не е за препоръчване. Необходими са неотложни, смели, кардинални, политически и управленчески решения за да се спасят българската енергетика и икономика.

Първото е да се защити нашето право, да не купуваме квоти на цени не по-високи от 3-4 евро/т. за емисии на СО2, символизиращи нашата съпричастност към общия стремеж за запазване чистотата на атмосферата. Основание за това ни дава българската природа, която с горите си, селскостопанската растителност, с растенията и живите организми в реките, водните басейни и Черноморието усвоява над два пъти и половина по-големи количества СО2 от емитираните от топлоенергетиката на въглища, лигнити и природен газ, от промишлените предприятия, транспорта, селското стопанство и бита у нас. БАН и съответните университети имат необходимия научен потенциал, който да изготви убедителна, авторитетна обосновка.

Другото генерално решение е бързо изравняване на доходите на българските граждани със западноевропейските.

Неприемливи са твърденията на някои работодатели, че производителността на труда на българите е по-ниска от тази на европейците. Българите не са по-мързеливи, нито по-некадърни от своите южни съседи и от тези в западноевропейските страни. Това е доказано от нашите сънародници, работещи в чужбина, където въпреки съществуващата дискриминация спрямо чужденците, техният труд е многократно по-високо заплатен отколкото в България. Производителността на труда зависи преди всичко от наличието на съвременни машини и технологии, за обслужването на които следва да се подготвят наетите работници. Това е доказано от болшинството металургични предприятия, като: „Аурубис България“ АД, „КЦМ“ АД, „Алкомет“ АД, „Етем България“ АД и много други членове на Българската асоциация на металургичната индустрия; от рудниците – „Елаците“ АД, „Асарел-Медет“ АД, „Дънди Прешъс Метълс Челопеч“ АД, „Горубсо-Мадан“ АД, „Каолин“ АД, Мини „Марица-изток“ ЕАД; от АЕЦ „Козлодуй“ АД, Източномаришките термични централи и други. Във всички тях целево е инвестирано в съвременни машини и технологии и за обучение на персонала, който работи с тях. Съответно производителността на труда е на европейско и световно ниво и заплащането на труда съответства на европейското. Следователно работодателите, които се оплакват от ниска производителност на труда в техните предприятия, следва да инвестират в нови машини и технологии и в обучаване на наетия персонал за работа с тях по примера на посочените по-горе и съответно да изплащат европейски заплати.

Ако не се предприемат подобни мерки, обещаните 10% ръст на заплатите /основно на администрацията/, както и 4,6% ръст на пенсиите /при това от второто полугодие на следващата година за последните, може би с тайната надежда да се намали броят им?!/ са крайно недостатъчни да покрият ръста на инфлацията и социалното недоволство може да ескалира. Политическите партии, които се надяват да „сърфират“ на вълната на протестите, ще бъдат неприятно изненадани и пометени от непредвидимите последствия на „общественото цунами“.  Бездействието и нищоправенето няма да предотврати грозящата ни криза и последствията от нея.