Министър Красимир Вълчев: Едносменният режим в големите общини ще бъде възможен след построяването на нови сгради

60

При посещението си в Стара Загора наред с професионалното образование и включването на децата от рисковите групи в образователния процес министър Красимир Вълчев коментира плановете на МОН във връзка с преминаването в едносменен режим, изпитите след 10-и клас, както и възможностите за отделяне на повече средства за елитните гимназии – езикови и математически.

– Г-н Вълчев, реалистично ли е до 2021 г. всички учебни заведения в страната да преминат на едносменен режим. Срещате ли проблемите в реализацията на тази цел?

– Не, определено този срок не е реалистичен. Той беше заложен в Наредба 10, но приехме промени в нея и регламентирахме, че във всяка община ще бъде изготвен индивидуален план за осъществяването все пак на тази цел. Тук трябва да подчертая, че този план не бива да бъде прекалено удължен във времето, за да има все пак някаква амбиция в тази посока. Може би в най-големите общини, където имаме най-голям брой училища на двусменен режим, ще са необходими 8, 9 или 10 години. Понастоящем имаме близо 65 общини, в които се извършва обучение на двусменен режим. Има случаи две училища да ползват една сграда. Мерките за преминаване в едносменен режим най-общо са групирани в три направления. Първата е свързана с намаление на приема, което така или иначе се случва. Разбира се, това не бива да бъде в големи размери, защото всяко учебно заведение трябва да разполага с ученици преди всичко. От друга страна обаче в един голям град имаме възможност за по-равномерно разпределение на децата в училищата. Това е търсеният резултат, защото така се избягва концентрацията само в едно или две учебни заведения на всички учащи. Понякога малките разлики в репутацията на едно спрямо друго училище води след себе си до големи разлики в търсенето от страна на родителите. Този процес е в основата на т.нар. свръхконцентрация. Когато въведохме принципа на близост преди 2 години, видяхме, че много училища, които преди това имаха малък брой деца, сега разполагат с достатъчно ученици. Това им позволява да наемат по-добри преподаватели или да инвестират в квалификацията на собствените си учители. Така се формират и предпоставките за по-добро обучение, а от там и подобряване на репутацията. Втората мярка за преминаване на едносменен режим е дострояването на училища. Тя фигурира в програмите на почти всички големи общини. В много случаи става въпрос за няколко класни стаи. Третата мярка, която преди всичко засяга големите градски центрове, е свързана с изграждането на нови училища. Необходимо е, защото понякога дори да имаше нужния капацитет на базата, разпределението по квартали може да не е най-подходящото.

– Говорейки за бъдещите перспективи, трябва да споменем и матурите след 10-и клас. Има ли яснота по този въпрос, тъй като немалка част от учителите изразяват откровеното си притеснение?

– Това не е изпит, който да предизвиква, подобно на ДЗИ и тези след 7-и клас, напрежение. Първо, трябва да подчертаем, че този вид изпит не е задължителен, т.е. не е елиминаторен и ученикът може да продължи в 11-и клас дори без него. Той по-скоро е за целите на анализа на ниво училище и ученик, но и на ниво система. От друга страна чрез него се опитваме да осигурим една проходимост след 10-и клас за допълнителен план-прием, най-вече за обединените училища. Това са тези учебни заведения, които обучават до 10-и клас. Чрез този изпит учениците ще имат възможност за оценяване, ако желаят по английски език и информационни технологии за определяне на тяхната дигитална компетентност. Тези две външни оценявания дават възможност за придобиване на ниво по европейската езикова рамка и европейската дигитална рамка. Един сертификат, който е полезен на всеки един ученик. В момента, за да получат подобен документ, те трябва да плащат на образователни центрове и школи. В този смисъл виждате, че готвеният изпит е по-скоро полезен. Притесненията, за които и ние чуваме, не са толкова непреодолими. Очевидно напрежението се подклажда от новото и неизвестното. Има различни гласове в посока на това, че не трябва да се фаворизират математиката и българският, а да се включат в изпитния формат и други дисциплини.

– Възможно ли е осигуряването на допълнително финансиране на т.нар. елитни гимназии – езикови и математически?

– Различните профили имат нужда от различно финансиране. В момента все още не е настъпил изборът на профили във втория гимназиален етап. По същество изборът е направен, но новата образователна структура не е стигнала втория гимназиален етап и необходимостта в по-голяма степен да се профилира. Разходните стандарти са еднакви. Миналата година установихме, че има относителен недостиг на средства в гимназиален етап, поради което тази година увеличихме допълнително разходния стандарт за гимназиален етап. Не само за професионалните, но и за профилираните гимназии. Природоматематическите имат нужда от подкрепа по линия на материалната база. Същото ще мислим и за езиковите гимназии, тъй като там има кабинети, които изискват специфично оборудване. Характерното при тях е, че разполагат с едни от най-добрите учители по профилирана подготовка. Те при равни други условия, имайки по-висок хорариум, полагайки повече ангажименти, трябва да могат да задържат тези учители. Истината е, че всяко учебно заведение си има своите специфики. Преди 2 години предоставихме допълнителни средства на детски градини и училища с концентрация на деца от уязвими групи, където също трябва да се работи повече при равни други условия. Диференцирахме стандарта и за отдалечените общини, където след 10 – 15 г. много по-трудно могат да бъдат намирани и задържани специалисти. Затова бе направена тази корекция във финансово-разпределителния механизъм в системата.

Интервюто подготви:
Живко ИВАНОВ

Б.Р. Използвани са въпроси и на други медии, участвали в импровизирания брифинг с министър Вълчев