Манипулацията на масите или вирусът на инфодемията

138

Покрай COVID-19 трябва да си припомним, че между 1950-а и 1989 г. НС беше всъщност само един… гумен печат

Покрай пандемията с новия коронавирус интересна и провокативна позиция изрази председателят на БСДП и народен представител в 38-ото и 39-ото НС Йордан Нихризов. Той напомни и предупреждението на д-р Петър Дертлиев: „Teзи, които мечтаят да се върнат прийомите на 19 май 1934 г., трябва да помнят, че след него настъпва… 9 септември 1944 г.!“. Публикуваме позицията на Йордан Нихризов без редакторска намеса:

В края на 2019 г. в китайския град Ухан се появи нов вирус. Единственото ясно за него бе, че е опасен за хората и от там насетне върху почвата на неяснотата взе да никне бацила на манипулацията. Първият заразен комай се оказа Световната здравна организация (СЗО). Започнаха да се редуват противоречиви съобщения и инструкции, за които днес вече мнозина се съмняват дали в тях не е имало и други съображения извън основните цели на СЗО. Докато светът се любуваше на кадрите как Китай ще изгради огромна болница за десетина дни, течаха оценки, че забраната за пътувания на граждани от региона по света е дискриминация. Ту тук, ту там се спореше дали първоизточникът е прилеп, змия или броненосец и щедро споровете се гарнираха с кадри от менюто, предлагано на пазара в Ухан. Появи се неочаквано в медиите дори име на нулевия пациент. Сетне, естествено, го коригираха. Само между другото се споменаваше, че във въпросния град има и голям институт, който работи с вируси, но задължително се подчертаваше, че тези намеци са грозни провокации.

И така, докато невидимото нещо с наноразмери, което спираше дъха на заразените, плъзна по земята. Тогава управляващите в различни страни изреваха в миг и в условията на обявената пандемия започнаха да въвеждат панически мерки за карантина на здрави хора, без да се интересуват особено от страничните съпътстващи ефекти.

В модерния свят, където единствената ценност
са парите, изведнъж се заговори за човешкия живот

и паралелно за необходимата апаратура и предпазни средства, които бяха нужни да го съхранят. Ала тях, естествено, ги нямаше и нямаше как да се купят веднага, дори с много пари. Всеки от управляващите в държавите от Европейския съюз, изпаднал в ужас за рейтинга си, се спасяваше, както му хрумне, като се стремеше да копира другите, оправдавайки активно действията си пред публиката с аргумента: „Така правят навсякъде по света!“. Факти, слухове и странни интерпретации се смесиха и потекоха в общ информационен поток. Реалността и истината останаха на неговото дъно. Вирусната пандемия се прехвърли в медиите и се превърна в нещо, за което може да се въведе нов термин – инфодемия.

Изправени пред собствените си страхове, че ще лъсне фактът как здравната система няма да издържи на напъна, начена надпреварването в редене на бъдещи апокалиптични картини, гарнирани с хаотични мерки, оправдавани като предпазни, без да се търси логика и разбиране сред тези, към които са насочени. Това, че познанията се трупаха в движение, бе единствената яснота в процеса и единственият аргумент за създадената ситуация. Вирусът застигна известни личности и те не пропуснаха своевременно да информират обществеността. Заразата най-вероятно бе свързана с елементи на съпричастност и едва ли се коренеше в липса на хигиенни навици. Както им пожелаха, разбира се, от всякъде, те скоростно оздравяха напълно. В иначе единния по заклинания ЕС започна да проличава, че технологията комай ще е всеки да се спасява, както може, без да се скрива как най-важният въпрос: „Кой ще плати сметката?“, не е без значение, а точно обратното. Е, в процеса имаше и една-две бели врани, ала те във всеки момент биваха посочвани на обществеността с отрицателните страни на своя различен подход.

И инфодемията достигна до там, че
взе да овладява разума на масите

Всяко различно изказване по въпросите бе класирано като провокация и призивите в социалните мрежи да се заклейми публично субекта ставаха масови. Не че действителни провокации и фалшиви новини изобщо липсваха, напротив. Докато накрая се появиха изглежда най-точните съобщения – пандемията поразява не белите дробове, а първо мозъка. Оправданието обаче: „Така правят всички! Ние ли ще се правим на най-умните?!“, винаги вземаше връх. За първи път обаче от вечния навик да бъдат в дъното на класациите, този път българите извадиха късмет. Понеже рейтингите бяха в градация за най-силно засегнатите страни от новата болест. Кой и как ще интерпретира своята заслуга за това предстои да научим. Пандемията в света продължава, а инфодемията се разгаря и мутациите следват.

Докато големите играчи на световната сцена бяха увлечени в баталиите на търговската война, пробвайки кой ще удържи победа на фронта за цената на енергоресурсите, изведнъж се яви досадният вирус с корона. Той уж не напомняше на мрачните картини за климатичен крах, които чертаеха разни еколози предишната година, но изведнъж удари като ураган борсовите индекси. Те се сринаха и Китай – родината на обявената пандемия, изкупи на безценица акции за милиарди. Тогава оттатък Океана се усетиха, че не атомните бомби, а манипулацията е оръжието в тази световна война и набързо затвориха кранчето на първия виновник – СЗО. Президентът Тръмп намекна за „дълбоката държава“, която явно не е безучастна към предстоящите през ноември избори. Специалисти случайно забелязаха как смразяващи кадри се дублират с тези от предидущи събития. Взеха да се оглеждат и в Европа, където с пренебрежение смятаха, че онези, на които разчитат като евтина работна ръка, вечно ще се задоволяват с гарнитурата на ястието. Така в информационната мъгла, в която бяха потънали, забелязаха слънцето и протегнаха ръце към него както древните си предшественици с надежда за спасение. Сетиха се и за забравени стари лекарства и методи, решавайки да разпускат затегнатия колан дупка по дупка.

Някои дори въздъхнаха с поговорката: „Всяко зло за добро!“. Управляващите във Франция с един замах ликвидираха угрозата на жълтите жилетки. Испания поразсея настръхналите духове в Каталуния. Даже и Израел е на път да се размине най-сетне със спиралата на последователните избори. Защото светът, казват, вече няма да е същият, а в термина социална дистанция ще се влага друго съдържание, далеч от смисъла на отношението на богатия към бедния. Експериментът с инфодемията може да се окаже полезен и да превъзпита непокорните, задавайки им нов дневен ред поне до време – проблема за хляба и възстановяване на разрушения бизнес.

Къде сме ние?

Правилото: „Така постъпват всички“, отново излезе у нас на дневен ред със съответните нюанси. Инфодемията вероятно ще продължи по поетото русло, свързано с противоборството между повика „Алтернатива няма!“ и популистките забежки на среди, опитващи се да се качат на сцената. Разгарянето на старите страсти кой по-голям брат да обслужим, които повече от век са рушили страната, също ще бъдат стимулирани. Като се прибави и нашенският стремеж как да се изкара келепир от кризата, картината изглежда позната. Това, което се вмъква като новост в пейзажа, е идеята за закон, който на думи ще отмени извънредните мерки, но те можели да се въвеждат за по-голяма експедитивност екстрено с министерски заповеди. Не че подходът е уникален, но изглежда неговите привърженици, увлечени в идеята за грижите за човека, подминават един дребен исторически факт. Онези среди, които мечтаят да се върнат прийомите на 19 май 1934 г., трябва да помнят, че след него настъпва… 9 септември 1944 г., дори да са пропуснали този урок в училище.

Сега се предлага законопроект, дето парламентът да утвърди като закон, с който може министрите да въвеждат извънредни мерки със заповеди. Това прави самото НС излишно. Трикът е бил „запазена марка“ на Кимон Георгиев през споменатата 1934 г. Разпуска НС, забранява партиите и т н. Срещу него скочили социалдемократите и той пратил част от лидерите да подишат чист въздух в провинцията. Кръстю Пастухов – морски на остров Света Анастасия, а Петър Джидров – планински в Елена. Тогава цар Борис III се изплашил за властта си, понеже мерките наподобявали тези на Хитлер и Сталин, и набързо успял да го разкара през 1935 г., като го заменил с ген. Пенчо Златев. Превратът на Дамян Велчев през 1935 г. не успял, но двамата с Кимон се върнали във властта заедно с комунистите. През 1950 г. ползвали неговия прийом отново и… заместили „Държавен вестник“ с „Известия на Президиума на НС“. На практика решенията на Политбюро ставаха закони, без да се дебатират и утвърдят от НС. То бе 40 години гумен печат!

Подготви за печат:
Георги ГЕРЕНОВ