Майстор на обектива „пише“ светлопис на изчезващи села

696

Поредното му откритие по време на Великденските празници бе изоставената махала Горяни

Виртуална книга-светлопис на обречението да изчезнат от картата на България планински села е сътворил старозагорският майстор на обектива и основоположник на ендуро-спорта у нас Жоро Хаджиев.

Хиляди негови снимки, на които е запечатал полу и изцяло рухнали стари къщи, някои от които с каменни плочести покриви, могат да бъдат открити в личния профил на някогашния атлет, музикант и ресторантьор.

След като преди време успя да предизвика стотици българи, преселили се в Америка, да подпомогнат удавеното от язовир харманлийско село Бисер, през току-що отминалите Великденски празници Хаджиев е обходил Балкана над Трявна. Запечатал е на 160 цветни кадъра на обезлюдената от вече 27 години махала Горяни. Като един истински летописец фотографът-пътешественик е написал и няколко, хващащи за гърлото читателя реда: „Горяни намерих случайно през далечната вече 2005 г., когато търсих как да изляза с мотора към Белица, а от там към Вонеща вода. Все не оставаше време за повторна визита, но онзи ден тръгнах с твърдото намерение отново да го посетя. По онова време имаше доста читави къщи, от които вече не бе останало почти нищо. Кадрите от селцето не са никак привлекателни, но това е положението и по-добро то няма никога вече да стане. Горяни навярно е било създадено по време на турското робство по обясними причини – бягство от тиранията. То се намира в един джандем между Стара Планина и Предбалкана, горе-долу по средата на триъгълника Трявна – Кръстец – Вонеща вода. По време на най-добрите си години Горяни е било съставено от около 10-12 къщи и през 1946 г. е наброявало цели 65 жители. От 1990 г. насам в селцето вече не живее никой. До него няма асфалт, никога не е нямало водоснабдяване, а електричеството отдавна е прекъснато. Въпреки малкото си жители Горяни е дало три жертви през Балканската и Междусъюзническата война, докато по-голямото Станчова Хан – само една!

От тази къща в Горяни е останала само една от стените. А в съседната се е запазила страничка от вестник „Балканско знаме“ от далечния 21 април 1977 г.

Не знам как комунистическият режим е допуснал това име на селото да съществува през времето на социализма, но навярно то е свързано с политиката да не се напомня индиректно за горянството – въоръжената съпротива срещу комунистическата власт след 9.IX.1944 г. Помислих, че селото е свързано по някакъв начин с движението, но се оказа, че няма нищо общо, дори напротив! Край Горяни има стар паметник на парашутисти, загинали по време на партизанското движение. Били са трима, от които единият двоен агент и той е застрелял другите двама вечерта, след спускането им.“

Няколко хиляди потребители на социалната мрежа за броени часове в понеделник успяха да „лайкнат“ творбите на старозагореца, десетки му пожелаха да намери спонсор, за да превърне виртуалната си книга в истинска.

Христо ХРИСТОВ