Любомир Стефанов: Първите 100 дни откроиха редица теми, които могат да взривят правителството

319
Политическият анализатор и преподавател в Нов български университет Любомир Стефанов

Какво следва след първите 100 дни на кабинета „Петков“? Как коалиционното правителство реагира на бурята от кризи във вътрешен и международен план? Тези и други въпроси, свързани с управлението на новата власт, „Старозагорски новини“ постави на политическия анализатор и преподавател в Нов български университет Любомир Стефанов

– Г-н Стефанов, в началото на седмицата „Маркетлинкс“ представи свое проучване, в което се посочва, че доверието в правителството спада. Закономерна ли е тази моментна картина в обществените нагласи към властта, отразява ли тя оценката на хората за способността на правителството да реагира на заобикалящите ни кризи, или е емоционална, продиктувана от различното тълкуване, което всеки от нас има за войната в Украйна и свързаните с това действия на България?

– Абсолютно закономерно е да се наблюдава спад в подкрепата за правителството. Първите 100 дни, т.нар. „меден месец“, приключиха и то без особени гръмки успехи за новото управление и постижения, които да задържат нивото на обществено доверие. Фактът, че самото правителство си постави високи цели, с които създаде и високи очаквания, също рефлектира върху спада в доверието. Трябва да отбележим, че в този случай не става въпрос за драматичен срив, а по-скоро за разбираема и очаквана ерозия. Във вътрешнополитически план виждаме формирането на две линии – изолиране на ГЕРБ от властта и прочистването на прокуратурата. Те изглеждат като перманентна основа, върху която стъпва коалиционното управление. Да не забравяме, че имаме управляващо мнозинство, формирано от 4 политически сили, които имат своите принципни различия. Цялата тази конфигурация е поставена в управление, което се намира в сложна, кризисна ситуация. Пред настоящата конструкция на властта стоят все по-трудни решения, които крият както рискове, така и възможности.

– Тези две линии, за които говорите, имат ли потенциала да скрият различията между коалиционните партньори в управлението? Има ли предпоставки темата с войната в Украйна да срути основата на настоящия коалиционен кабинет?

– Има редица теми в момента, които потенциално могат да взривят коалицията. Това е така, защото между партиите в управлението съществуват дълбоки разломи – разделителни линии. Нека вземем темата с войната в Украйна. Ако БСП не поеме в посока на коренно префасониране на политическата си визия, можем да станем много бързо свидетели на установяване на управление на малцинството. Т.е. външнополитическите различия създават рискове пред управлението, докато вътрешнополитическите, каквито са случаите с отношението към ГЕРБ, реформата в съда, премахването на Гешев, сплотяват „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

– От друга страна какво казва за диалога сред управляващите наличието на две изцяло партийни кандидатури за управител на БНБ?

– Нормално е да има състезание, конкуренция и надпревара между планове. Проблемът е, че не виждаме ясно разгърната борба на идеи и тези. Това е проблем, защото ние като общество имаме своите изисквания, своите очаквания към онези, които предстои да заемат дадени публични длъжности. Управителят на БНБ следва да бъде консенсусна фигура. Това противоречие между управляващите трябваше да бъде изчистено предварително, ако имахме конструктивен диалог. В тази надпревара беше важно да видим ясни и аргументирани визии, защото управителят на БНБ има средносрочен хоризонт пред себе си от 5 години. Това означава, че той потенциално ще регулира процеса по влизане на България в Еврозоната и приемането на еврото като валута. Публичността и важността на този пост е безспорна.

– Тези две партийни кандидатури не подкопават ли най-значимата заявка на новите управляващи за промяна, за нов подход в правенето на политика, за скъсване с миналото и обичайните практики?

– Точно това е, което аз наричам погрешно комуникиране от страна на управляващото мнозинство. Сгрешена стратегическа комуникация за цялата коалиция. Четирите партии трябваше да намерят обединяваща фигура, макар и не партийна, която да представят пред обществото. Пак отбелязвам, че по същество грешката не е в това, че имаме две кандидатури. Проблемът е в начина, по който се представя, в диалога между двете основни формации. Тук идва и Вашият въпрос дали не изместваме професионалния подход с добре познатото партийно кадруване.

– Когато бе конструирано настоящото управление, анализатори коментираха, че се възприема подходът със сфери на влияние. Доколко ефективно изглежда парцелирането на отделни сфери на управлението от дистанцията на времето?

– Това категорично е порочна практика. Следва обаче да отбележим, че трябва да гледаме на нея в двете й конотации, които бяха наложени в българското общество. Имаме примери с Тройната коалиция, а преди това партньорството между НДСВ и ДПС. По същество е разбираемо да имаме квоти в управлението, когато коалираме няколко политически субекта. В това влизат отделни сектори за дадените формации. Проблемът идва от съмнението, което се насажда в обществото срещу подобни практики. Въпросът обаче е дали самите политици с действията си ще разсеят тези съмнения за парцелиране, задкулисие и т.н.

– Да погледнем и към ролята на държавния глава в това управление. Излиза ли от рамките на институцията, която ръководи, президентът Румен Радев, влизайки в полето на изпълнителната власт? Оформя ли се Радев като пети център на властта?

– Да, определено президентът има своите желания в тази посока. Да не забравяме, че в изминалата година му се получаваше на практика с двата служебни кабинета. Здравословно е в настоящата ситуация Румен Радев да направи поне една крачка назад. Той очевидно се вживя в ролята на публичен говорител на българските граждани, но това е твърде амбициозно. Опитът да говориш от името на хората навява авторитарни нотки. Българският президент има ясно разписани функции, които трябва да следва и да не се меси в полето на изпълнителната власт. Противоречието, което виждаме, се заформя от факта, че Радев има обща история с редица фигури от настоящото правителство. Това обаче не означава, че във всеки един момент той трябва да се изявява като последна инстанция за дадено действие на кабинета. Не следва Румен Радев да води собствена външна политика. Това просто не му е в правомощията и в рамките на поста, който заема. Недоумение у мен буди съветът или апелът, които президентът в прав текст дава, че страната трябва да закупи още бойни самолети. Нима модерните войни не зададоха посоката на въоръжението, което трябва да използваме?

– Анализирайки действията на правителството в тази ситуация на буря от кризи, успява ли то да зададе посока, или се стреми да се нагоди според обществените нагласи?

– Неминуемо всяка една власт търси общественото мнение, опитва се да се нагоди към него. Действията на кабинета „Петков“ до момента оставят у мен усещането, че това правителство действа хаотично. Опитва се да се разтича в различни посоки, за да покрие всички очаквания. На този фон имаме очевидна липса на комуникация, която допълнително подклажда усещането за дезорганизираност на властта. Липсва ми центростремителното начало и движещата сила. Управляващите трябва да се съсредоточат, да се концентрират в конкретни цели, ако искат да оставят усещането, че задават посоката, както и Вие попитахте. Ангажимент на правителството е да се структурира и канализира, за да престане този хаос на действия. Подобно поведение напомня на предишните управляващи от ГЕРБ, които меняха своите позиции постоянно. При това положение не можем да говорим за промяна.

– Изминаха първите 100 дни на това управление, какви ще са следващите 100?

– По смисъла на онази китайска поговорка бих отговорил – още по-интересни. Предстои решителната фаза на войната в Украйна. На този фон ЕС и НАТО, в които членуваме, вероятно ще предприемат още по-решителни стъпки срещу Руската федерация. Респективно България ще трябва да излезе от формалната декларативна позиция, която е заела, и да се заяви още по-ясно. Пред нас стои най-значимото решение, свързано с това докога ще смятаме съществуването си като модерна държава през руското благоволение. Тази решителна стъпка трябва да предприеме именно настоящото управление. Отлагането на подобно решение само ще го направи по-тежко за вземане.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ