Политологът и преподавател в Нов български университет изрази надежда, че гласът на популизма и емоцията на бунтовете няма да надделее над гласа на разума. Стефанов предупреди партиите, които ще намерят място в следващия парламент, че при нов провал на опита за съставяне на редовно правителство ще платят чудовищна цена
– Г-н Стефанов, в последните седмици ние, журналистите, задавахме въпроса на политическите анализатори коя от двете предизборни кампании – президентска или парламентарна, ще доминира над другата. Седмица след официалния старт на регламентирания период на агитация дойдоха новите мерки срещу разпространението на коронавируса, а с тях бяха въведени и т.нар. зелени сертификати. Това разбуни духовете в и без това поляризираното ни общество. Дерайлираха ли партийните кампания на фона на изострената обществена обстановка?
– Моето мнение е, че се получи много удачно въвеждането на тези сертификати. Това действие на служебния кабинет е пореден тест за политическите партии за това дали могат, или не могат и доколко могат да изградят мостове помежду си и най-вече към гражданите. Слагам точка на тази вметка. По същество смятам, че президентската кампания ще продължи да доминира парламентарната. Едната от причините е, че партиите в България се ползват с изключително ниско доверие от хората. Това недоверие се задълбочи с провалите за съставяне на правителство при отминалите два парламента. В президентската надпревара е по-лесно да си харесаш даден кандидат, ако щете и да му се довериш, да го последваш. Тук говорим за един човек или по-скоро за двама, имайки предвид и номинациите за вицепрезидент. Това помага на хората да се ориентират по-лесно. Помагам им да следват избрания от тях политик. Тук обаче опираме до въпроса за гражданската и политическа култура на хората. Доколко те ще са способни да се ориентират сами и дали политиците няма да ги подведат, защото темите са едни и същи, но винаги има нюанси в говореното. Много е важно българските граждани да бъдат наясно какво може и какво не може да прави президентът, както и какви са реалните възможности на Народното събрание като законодателен орган на тази страна.
– Емоцията ли ще води избирателя на предстоящите избори, имайки предвид ситуацията в страната и българското общество?
– Емоцията неминуемо ще я има при определяне на подкрепата за един или друг кандидат или за една или друга партия. Тя е много силно застъпена във вота за президент. Искам обаче отново да подчертая и да предупредя, че не бива кандидатите за държавен глава да подвеждат хората. Президентът олицетворява единството на нацията, не го представлява обаче. Втората част е противоречие, защото по същество той е избран от една група граждани, а не от всички. Изпълнителната власт е в ръцете на Министерски съвет, законодателната – на Народното събрание, а съдебната – на съдебната система. Президентът не е функция в триъгълника на властите. В контекста на здравната криза държавният глава има възможността да бъде онзи несекващ глас, който да посочва на партиите, че не трябва да бягат от своите ангажименти и отговорности, поети в предизборната кампания.
– Коя ще е мотивиращата за избирателя тема в настоящата обстановка? Заменя ли „сертификат“ думата „промяна“?
– Искрено се надявам да не е така. Като цяло самата промяна се оказа в известна степен подмяна. Създава се усещането, че нещата не са се променили особено много. Станахме свидетели на много силни заявки за промяна, но след 7-8 месеца разликите не са толкова значими. Големият проблем обаче е, че обществото ни като че ли мери с двоен аршин. Това не е добре. Трябва ние като общество да имаме еднакъв стандарт към измерване на качествата на управляващите. Имам предвид по разделителната линия – успешни и неуспешни, а не харесвани и нехаресвани. Като цяло смятам, че една от големите липси на обществото е големият разговор за посоката. Като че ли я загубихме след присъединяването към НАТО и ЕС. Нямаме център, около който политическите представители да гравитират и на тази база да представят своята визия за това накъде отива България и как самото управление като модел трябва да се трансформира.
– Сам отбелязахте, че президентската надпревара доминира над парламентарната. Този втори план на вота за Народно събрание прави ли по-малко значими посланията, които излизат от партийните централи? Минимизира ли се възможността за изненада изобщо?
– Аз не мисля, че ще станем свидетели на някакви изненади изобщо в този формат на избори 2 в 1. Играчите до голяма степен са същите. Големият проблем, който виждам, е липсата на диалог. Всички говорят за това, че трябва да бъде формирано управление, всички коментират как страната ни трябва да получи достъп до европейски средства, за да се справи по-лесно с всички видове кризи, които бушуват в момента, но когато решимостта за единодействие трябва да бъде демонстриране на практика, тези „всички“ си намират причина да не действат заедно. Ако за трети път партиите се провалят в опита си за намиране на управленско решение, сметката от страна на българските граждани ще бъде чудовищна. Повече не може да бъде даван вот на доверие.
– Очаквате ли, че 47-ото Народно събрание ще излъчи правителство?
– Картината към момента ме кара да бъда умерен песимист. Причината за това е, че виждаме същите политически партии, които излъчват същите лица, които днес поставят същите червени линии и търсят същата конфронтация, каквато виждаме през последната година. Липсва умение за комуникация и желание за конструиране на работещо мнозинство. Очевидно ще имаме коалиции. Важен е форматът на тази коалиция и на каква принципна основа и програма ще почива тя. Не чуваме обаче абсолютно никакъв разговор в тази посока. Видно е вече, че времето в парламента не е достатъчно на политиците да се разберат. По този начин обаче изненадват обикновените гласоподаватели с комбинациите, които сътворяват. За съжаление, в предизборната кампания не виждаме дори посока и разговори за това кой с кого ще управлява и на каква основа това ще се случва. Затова казвам, че съм умерен песимист.
– Оптимист ли сте поне, че вотът 2 в 1 на 14 ноември ще ангажира вниманието на по-голям кръг избиратели от тези, които отидоха до урните на 11 юли?
– Възможно е да имаме по-висока активност. Гласуването е форма на представителност, затова всички трябва да се надяваме, че в този процес ще се включат повече хора. Ако ударим ново дъно с избирателната активност, сигналът ще бъде повече от оглушителен. Темата, която се получи с въвеждането на зеления сертификат като нов императив в социалните взаимоотношения в българското общество, неминуемо ще намери място и отражение. Надявам се, че гласът на популизма и емоцията на разбунтувалата се тълпа да не надделее над гласа на разума, защото кризи не се управляват с емоции.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
