Лечението с дентални имплантати – сигурност, естетика и добро самочувствие

27

Проф. д-р Мариана Димова-Габровска, доктор на науките, Факултет по дентална медицина на Медицински университет-София, Катедра по Протетична дентална медицина

Началото на българската научна школа в областта на имплантологията бележи академик проф. д-р Николай Попов, д.м., д.м.н, който с множеството си научни трудове изгражда значим принос за теорията и практиката и поставя основите на специалността „дентална имплантология“. Днес в трите факултета по дентална медицина в страната редица учени изследват широкоспектърното поле на науката „Имплантология“, някои от които са следните: лечение с дентални имплантати при възрастни и юноши (Б. Йорданов, М. Абаджиев, И. Йончева), използването на растежни фактори и аугментация (Ст. Пеев, Ив. Ченчев, Х. Факих, Е. Деливерска, С. Парушева) и други проблематики (Б. Стоичков, Ж. Инджова, Хр. Стоянов, Т. Георгиев, Г. Папанчев).

Какво е добре да се знае за лечението с дентални имплантати?

Първото впечатление е много важно и нашите зъби играят ключова роля за него. Големи анкетни проучвания показват, че атрактивността на един човек се определя в 85 % от случаите от добре поддържаните му зъби. Други фактори като чистата кожа (42%), атлетичната фигура (36%), гъстата коса (33%), красиви ръце и маникюр (67%) се нареждат далеч зад блестящата усмивка.

Атрактивните и здрави зъби, които правят добро впечатление, означават всъщност, че съзъбието функционира добре. В по-широк смисъл това означава, че можем да се храним, дъвчем и говорим безпроблемно.

Красивото съзъбие е символ на здраве, красота, младост, жизненост и самоувереност. И докато липсващото зъбче в детска възраст предизвиква симпатия, то наличието на обеззъбяване при възрастните, особено във видимите участъци, е сериозен естетически и функционален проблем, свързван с неприятни усещания, както за пациента, така и за околните. От гледна точка на денталната медицина частичните и цялостните обеззъбявания са свързани със затруднено дъвчене, неравномерно натоварване на мускулите, челюстите, целия дъвкателен апарат и др. С времето се наслагват и допълнителни проблеми – загуба на костна маса и увеличаване на „дефекта“.

Възстановяването на липсващите зъби с имплантати има определени предимства – естествен изглед, чувство за комфорт в устата, безпроблемно хранене и дъвчене, запазване на нормалните вкусови усещания, възстановяване на говора, запазване на здравите съседни зъби, стабилност на протезните конструкции, съхраняване на околните костни структури. Пациентите ги възприемат и определят като „изкуствени корени“. Те се поставят или, както би казал лекарят по дентална медицина, имплантират за заместване на липсващите зъби.

Върху този изкуствен корен, който се сраства здраво с костта, се изработва точно копие на липсващия естествен зъб. Тази част се нарича супраструктура. Имплантатът и супраструктурата заедно съставляват имплантатната протеза.

Имплантатната протеза естетично и функционално възстановява по комфортен начин всякакъв вид празнини в зъбните редици.

Повечето имплантати са направени от напълно биосъвместим титан – високотехнологичен метал, използван успешно в медицината от много години.

Екипната работа на лекаря по дентална медицина и зъботехника създават изкуствения зъб, максимално наподобяващ естествения.

От профилактична гледна точка имплантатното протезиране възстановява балансираното нормално натоварване на дъвкателния апарат и спира прогреса на костното стопяване.

Прилагането на дентални имплантати има някои ограничения – лоша/занемарена устна хигиена, активно тютюнопушене, злокачествени заболявания, напреднали заболявания на венците и пародонта (известната на пациентите „пародонтоза“) и др. В такива случаи е желателно да бъдат използвани стандартните методи на лечение.

Какви са възможностите за употреба на денталните имплантати?

Те са много често срещано стандартно решение за заместване на един липсващ зъб. Ако при класическия метод на лечение – поставянето на мост – се изисква изпиляване на съседните на обеззъбяването зъби, то при лечението с имплантат, това не е необходимо.  Поставянето на единичен имплантат е много добро клинично решение. Пациентите често съобщават, че усещат имплантатът с поставената корона като „истински зъб“.

В случаите на по-големи обеззъбявания могат да бъдат планирани повече имплантати, върху които да се изработят няколко или една обща свързваща конструкция.

Когато всички естествени зъби са загубени се налага лечение с стандартни цели протези. Основен проблем е задържането им по време на покой, дъвчене и говор, особено в случаите на силно стопяване на челюстните кости (резобция и атрофия). Задържащата се върху имплантати цяла протеза е далеч по-добро решение. „Изкуствените корени“ може да носят траверса, което гарантира перфектното и стабилно прилягане на протезата. Небцето е освободено от пластмаса и е постигната възможно най-добрата функция. Вкусовите усещания не са нарушени.

Опитните лекари по дентална медицина и зъботехници са в основата на успешното лечение с дентални имплантати. Лечението и хирургията протичат най-често без усложнения, но въпреки това изискват специална подготовка и внимание.

Има няколко основни стъпки в лечебния процес с имплантати. В началото пациентите са подложени на подробен клиничен преглед на устната кухина. Установяват се евентуални заболявания като т. нар. „пародонтоза“, бруксизъм, алергии, тютюнопушене, възпалителни процеси и др., които биха възпретятсвали успешното лечение с имплантати. Задължително се провежда образна диагностика – рентген и/или 3D скенер, за да се установи състоянието (плътност, височина, ширина, дължина) на челюстните кости. При наличие на общо заболяване се извършва консултация с личен лекар. Имайки предвид всички тези данни лекаря по дентална медицина изготвя индивидуален лечебен план според нуждите и изискванията на всеки отделен случай.

Следващата стъпка е хирургичният етап, в който се разкрива костта, оформя се имплантатното легло и се поставя имплантата.

Обикновено минават три до шест месеца преди поставеният имплантат да срастне напълно с костта (остеоинтеграция). В зависимост от качеството на костта, това може да стане за по-къс или по-дълъг период. През това време, имплантатът е защитен от венеца с който е покрит.

Следваща стъпка е разкриването на имплантата. За поставяне на супраструктурата – видимата част от възстановяването, трябва да се освободи и оформи място във венеца. След това се взема отпечатък от протезното поле и се изпраща в зъботехническата лаборатория, където се изработват окончателните конструкции (корони, мостове, протези).

След завършване на лечението е много важно да бъдат спазени препоръките на лекаря по дентална медицина относно оралната хигиена и проследяването в последващите контролни прегледи на адаптацията към новите конструкции.

Обикновено след края на лечението данните относно всеки един етап се съхраняват в т. нар. „Пациентски паспорт“.

Решението на всеки един пациент да си постави имплантати не е лесно, независимо от многобройните предимства на този съвременен лечебен метод. Обикновено решаващ фактор са функционалните, естетични и профилактични предимства на лечението с имплантати и умението на лекаря по дентална медицина да мотивира пациента.