Крия Йога събра в Стара Загора стотици желаещи да се докоснат до древната наука за съществуване в равновесие

882
Шибенду Лахири

Крия Йога събра в Стара Загора стотици желаещи да се докоснат до древната наука за съществуване в равновесие. Правнукът на Лахири Махасая („Бащата на Крия Йога“) Шибенду Лахири пристигна в България в края на миналата седмица. Тази година единствено в Града на липите, пред близо 200 души в препълнената зала на хотел „Верея“, той сподели оригиналните техники на Крия Йога така, както са предавани в династичната линия – от баща на син.

В Стара Загора Шибенду Лахири сподели:

„Идвам в този град след 4 години. Тогава имаше само лекция, а пълна програма с посвещение в Крия Йога, както е сега, в Стара Загора имаше последно през 2010 г.“, сподели радостта си да бъде отново тук Шибенду. Въпреки извилата се в петък вечер буря, сред дошлите от всички краища на страната бяха и граждани от Испания, Англия, Китай и др.

„Преведено от санскрит, Йога не е нито в миналото, нито в бъдещето. Йога е това, което е сега, в момента, а не това, което би трябвало да бъде. Това е есенцията, същността на Крия Йога – фина дисциплина, която не изисква никакво усилие. Резултатът на тази дисциплина е живот, а не насилие над живота. В нея животът разцъфтява. Само ученикът може да бъде в тази дисциплина“, разяснява Шибенду и продължава: „Когато нашият ум притихне и мислите спрат, тогава се постига Йога. Тя е свобода от ума, свобода от психологическото време, което е в миналото или в бъдещето. Защото Йога е това, което е тук и сега.“ Когато сме в сегашния момент – нито в миналото, нито в бъдещето, тогава ние сме в нашето естествено състояние. При това естествено състояние мисълта се появява само когато е необходима, за да изпълним някаква задача в нашия живот. След това тя затихва и се оттегля. Нашата мисъл тече в една прекъснатост. Мисловният процес е прекъсван от празнота. И Божественото е точно в тази празнота между два мисловни процеса. То не е продукт на мисловен процес. И свободата от ума е най-голямото просветление.

Препълнената зала в хотел „Верея“ по време на лекцията на индийския учител

„Това е много дълбоко учение. Трябва да дойдете в смирение за това учение, което ще бъде споделено с вас. То би могло да доведе до една фундаментална, пълна трансформация на вашето вътрешно същество.“

Защото егото е основано на лъжата на ума. Изтъкано е от алчност, страх, агресия, стремеж към придобиване и притежаване, агресивност и амбициозност, ревност. Егото създава драми. Перченето със знания, трупането им също е част от егото. Само когато егото вече не е, когато чувството за Аз изчезне, човек изведнъж разбира цялото безсмислие на тази его-илюзия. И само тогава проглежда за истинската си същност на божествено човешко същество.

„Никой не може да Ви даде Истината – нито църквата, нито политиците и техните кухи идеологии.

Най-светият от светите, Исус Христос, Ви казва да ядете от неговата плът и кръв, напомня ни Шибенду. – А именно това е единственият начин да познаете Истината – като я направите своя плът и кръв, свое разбиране, свое осъзнаване, свое Просветление.

Любовта не е опитност, Любовта е самото съществувание!

Радостта не е опитност, Радостта е самата тъкан на Съществуванието.

В момента, когато едно събитие се регистрира в паметта ни, там се получава едно разделение между съдържанието, регистрирано в нашия мозък, и едно нещо, което се самоопределя като Аз. Разделение!

Това разделяне е изключително полезно, когато Аз-ът действа като координатор на техническо знание. За да мога да се върна вкъщи, това мое Аз трябва да борави с тази практическа информация – откъде да мина, за да се прибера. Тоест във външния свят, в техническия свят, където трябва да изпълняваме ежедневно задачи, това разделение на памет и Аз позволява на Аз-а да действа с една перфектна ефикасност. И даде пример как един лекар притежава огромно медицинско познание и когато при него идва болен, той може да вземе решение какво лечение му е необходимо. Готвачът също борави с техническо знание, когато трябва да сготви нещо. Това Аз е полезно да вземе решение по какъв начин да сготви, за да се получи вкусно ядене. В нашия вътрешен свят, в нашата психика обаче функцията на това Аз ни води към вътрешни страдания. С него се появява алчността, желанието да вземем нещо, после идва страхът дали ще успея да получа това, което искам, или няма да успея. Следствие от появата на това Аз е ревността, завистта, гневът. И след това идва депресията, разочарованието и други психологически разстройства. За да избягаме от тези вътрешни страдания, ние имаме нужда от някакъв изход, от някакво решение.

Има едно разцепване – от една страна са тези умствени замърсявания като страх, завист, алчност, агресивност и от друга страна е този Аз. Често казваме: „Мен ме е страх“ – но такова разделение няма – мене и страхът всъщност са едно и също нещо. Няма такова нещо като „Аз съм депресиран“ – аз и депресията сме едно и също нещо. Те взаимно се поддържат, казва йогинът. – Защото колкото повече Аз-ът е по-силен, толкова повече са умствените замърсявания.

Липсата на всякаква дейност на тази част от моето съзнание, която се е оформила като Аз, всъщност е най-висшето действие. И липсата на това действие разтапя това Аз, а с това и всички тези умствени замърсявания. Когато те затихнат, тогава може би ще зърнете това измерение, което не можем да го назовем, не можем и да го измерим.“

Индиецът не пропусна да спомене за огромната си любов към България, с която се връща тук всяка година. Може би затова 81-годишният йогин е избрал да прекара известно време и в курорта Павел баня, където преди заминаването му предстои едноседмична оздравителна програма.

Стела АЛЕКСИЕВА