Консенсусът в България за „Марица изток“ е ясен, въпросът е в компромиса с ЕК?

231
Президентът Румен Радев, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, лидерите на КТ "Подкрепа" и КНСБ Димитър Манолов и Пламен Димитров са единодушни, че комплекс "Марица изток" трябва да бъде съхранен. Еуфорията у нас по консенсуса обаче в Катовице много скоро ще бъде охладен заради позицията на ЕК

Синдикални протести за защита на комплекс „Марица изток“ и отговорни обещания от страна на правителството и президента Румен Радев белязаха миналата седмица започващата днес Международна конференция по изменението на климата (СОР 24) в Катовице, Полша. По предварителна информация на нея се очаква да бъде постигнато споразумение за работната програма на Парижкото споразумение от 2015 г. и да се даде тласък на глобалния дневен ред за борба с климатичните промени.

На СОР 24 се очакват 25 000 участници от 200 държави, като българската позиция ще се защитава от президента Радев.

В петък пред медиите в Стара Загора държавният глава беше категоричен, че ще защитава въглищната енергетика.

„Напълно споделям тревогата на миньорите, хубавото в случая е, че със синдикатите и правителството сме на едно мнение – Парижкото споразумение трябва да се изпълнява, но без завишаване на цели“, заяви президентът. На въпрос на „Старозагорски новини“ той уточни, че позицията му е координирана с позицията на Министерски съвет. „Получих целия пакет документи, приет от Министерски съвет, получих съответно разработено и изцяло написано моето изказване на английски език, което аз съм ревизирал, защото не ми звучи достатъчно убедително“, каза Радев.

Няколко дни преди това министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред протестиращите в Раднево миньори и енергетици увери, че държавата твърдо стои зад комплекс „Марица изток“, осигуряващ енергийната сигурност на България с произвежданите там 4 000 MV електроенергия, и гарантира неговото бъдеще.

Де факто от последните президентски избори насам това е първият случай, в който президент, правителство и синдикати говорят еднозначно, тоест постигнат бе консенсус в защита на българската енергетика, конкурентоспособността на българската икономика и възможността милиони българи да успеят да си платят сметките за ток.

Еуфорията, обхванала страната в навечерието на СОР 24, вероятно обаче ще охладнее в следващите дни. До сега стратегията на ЕК предвиждаше спирането на всички въглищни централи на страните-членки от ЕС до 2050 г., а срещата в Катовице не вещае нищо добро за въглищните централи, въпреки че не те са основният източник на парниковите газове. На СОР 24 ще бъдат огласени „страховити“ данни, че „времето изтича“ и че ако не се вземат спешни мерки, планетата Земя загива. Според наскоро огласения доклад на Междуправителствена експертна група по климатичните промени (който със сигурност ще бъде цитиран в Катовице), „ако светът иска да постигне амбициозната си цел, трябва да задържи глобалното затопляне в рамките на 1.5 градуса по Целзий“. В превод това означава, че трябва да бъдат предприети още по-рестриктивни мерки, но не до 2050 г., а до 2020 г. Европейската комисия, която се обяви за пионер в решаването на климатичните проблеми на планетата, въпреки че произвежда само 9% от световните въглеродни емисии, със сигурност ще затегне примката около въглищните централи. Въпросът е – каква ще бъде позицията на президента Радев на 14 декември, когато приключва CОР 24 и представителите на страните-участнички трябва да сложат подписите си под приетия общ документ?

Този въпрос всъщност се опита да зададе „Старозагорски новини“ на държавния глава в петък, но брифингът трая само 5 минути.

Йовка НИКОЛОВА