Кое е по-важно?

346

Задавам си този въпрос от доста време. По медиите от седмица се коментира съдбата на кравата Пенка. Кравата е посетила нерегламентирано съседката ни Сърбия и в изпълнение на Европейските санитарни правила тя подлежи на eвтаназия*. Съдбата й разтревожи не само много българи, в това число и политици, но и известни личности от Европа. Това ме накара да се замисля кое е по ценно: животът на кравата Пенка или съдбата на минно-енергийния комплекс „Марица-изток“, който също според правилата на ЕС е обречен на „eвтаназия“ само след десет години? Комплексът е единственият български енергиен източник, който гарантира в голяма степен националната ни енергийна независимост, сравнително ниска безработица в област Стара Загора и на другите три съседни области, висок жизнен стандарт на десетки хиляди семейства и не на последно място електрическа енергия на ниска цена за всички българи. За последното се полагат успешно усилия да се компрометира, като се налага косвен данък, чиято стойност расте необосновано, но целенасочено.

Инж. Щерьо ЩЕРЕВ

Това са тъй наречените квоти за емисии на парникови газове. Цената им през миналата година е била под 5 евро, а през първите пет месеца на тази година тя скача на 16 евро на тон въглероден диоксид. Учудващото е, че почти никой не се разтревожи и притесни от този удар по конвенционалната ни енергетика. ТЕЦ-ли, изгарящи българските лигнитни въглища, единствената местна енергийна суровина, са принудени да плащат за квотите толкова, колкото и за въглищата. Естественото следствие е увеличаване на цената на произвежданата от тях електроенергия. Притеснителното е това, че тази електрическа енергия се използва от българската промишленост, най-слабо развитата в ЕС и от седем милиона и половина българи – най-бедните членове на същия този съюз. За голямо съжаление това не притесни нито българските политици и синдикати, нито членовете на КРИБ, които са заинтересовани продукцията от бизнеса им да бъде конкурентна на европейския и световните пазари. Българската микро- и макрофлора абсорбира над 100 млн.т годишно въглероден диоксид. ТЕЦ-ли, изгарящи въглища и битовото отопление на твърдо гориво и природен газ емитират годишно около 22-24 млн. т въглероден диоксид. Подобно количество се емитира и от автотранспорта. Необяснимо е защо ТЕЦ-ли са принудени да купуват квоти за емисиите и то на тази цена от 16 евро на тон, а държавата не ги компенсира, след като разполага с два пъти повече квоти, гарантирани от българската природа?! От кого и на кого се продават излишните квоти? За какво се изразходват получените пари от тази търговия? Кого толерират политиците (защото политиците са държавата!) за сметка на хилядите, работещи в комплекса „Марица-изток“ и във фирмите – негови партньори, за сметка на българската промишленост и милионите редови българи – потребители на изкуствено оскъпяваната електрическа енергия? Дали са уплашени от „зелените защитници“ на природата, които са горещи застъпници на възобновяемите енергийни източници и радетели за спиране на термичните централи. Интересно е защо те не забелязват липсата на птици в региона на ветровите енергийни паркове? Защо не виждат, че соларните паркове заемат огромни селскостопански и горски терени, които стават неизползваеми за добив на хранителни продукти и там не растат не само дървета, но и храсти, които биха абсорбирали въглероден диоксид и излъчвали кислород? Защо не се интересуват от краткия експлоатационен живот на слънчевите панели и не се притесняват, че няма технология за тяхното рециклиране и колко би струвала тя? Възниква въпросът какви защитници на природата са те и на кого служат всъщност? Твърде много въпроси без отговор, засягащи съдбата на българската енергетика. И електрическата енергия – ежедневна потребност ли е или луксозен каприз на българския народ? Всъщност какво тук значи някакъв си минно-енергиен комплекс „Марица-изток“, пък бил той и структуроопределящ? Пенка, ще живее ли кравата Пенка, г-н Премиер?

Инж. Щерьо ЩЕРЕВ

*евтаназия – от старогръцки – красива, добра смърт.