Книжовно дружество „Просвета“ е било стожер на просветата в Старозагорско

236

Тази година се навършват 125 години от създаването му. Поклон пред апостолската дейност на Димитър Драгиев, Мильо Касабов, Кольо Попов, Диньо Рашев, Марко Турлаков и Койчо Тодоров

Няколко десетилетия след Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. Стара Загора и селищата от целия окръг носят раните от разорението и хилядите жертви. Окръгът се състои от околиите Старозагорска, Новозагорска, Казанлъшка, Чирпанска и Търново-Сейменска (Симеоновградска). Той има определено земеделски облик, въпреки наличието на редица индустриални работилници и фабрики. Доказателство са следните данни: от 215 483 жители на окръга през 1893 г. 90% от тях се занимават със земеделие, скотовъдство, лозарство и винопроизводство. Окръгът е сред най-добрите земеделски райони в страната: на второ място по овощарство след Кюстендилски окръг, слави се и с отглеждането на индустриалните култури роза, тютюн, лен, сусам, памук и анасон.

Село Радне-махле (преименувано на Раднево от 21.12.1906 г. с Княжески указ 462) е в Старозагорска околия. Данните за ръста на неговото население са показателни за нарастващото му значение в икономиката на района. През 1882 г. то има 76 къщи, в които живеят 90 български семейства с 412 жители, от които 241 мъже и 171 жени. През 1911 г. жителите са нараснали на 1 184. Селото е център на община, в която влизат селата Тополяне, Ковачево, Тихомирово, Знаменосец и Гипсово. По това време Раднево е център на производство и търговия със зърнени храни. Почвата е много плодородна и произвежда в изобилие всякакъв вид житни храни и лозя. На около километър от селото има железопътна станция на построената през 1873 г. линия Симеоновград – Нова Загора, има и телеграфо-пощенска станция. Има едно основно училище и една църква. До Стара Загора се пътува с файтони, но само през лятото, защото през зимата пътят е почти непроходим от кал. Шосирането на пътя започва през 1889 г. Обработването на земята става по първобитен начин, липсва каквато и да е механизация на труда, с изключение на няколко веялки местно производство. Мизерия, лоши хигиенни условия, липса на здравно обслужване. Да припомним още няколко данни: в края на 1897 г. в целия Старозагорски окръг има 24 546 дървени рала, 11 железни плуга, 1 машинна сеялка, 8 машинни косачки, 1 преса за грозде и само десетки веялки.

В такива условия започват апостолската си дейност създателите на Книжовно дружество „Просвета“. Продължители на идеите на Димитър Наумов за просвещение на българския селянин, няколко учители в Радневския край: Димитър Драгиев (1869-1943), Мильо Касабов (1868-1938), Диньо Рашев (1872-1943), Марко Турлаков (1872-1941), Кольо Ж. Попов и Койчо Тодоров създават в Раднево на 28 януари 1895 г. по идея на Д. Драгиев книжовното дружество. Според чл. 1 от Устава „Дружеството има двояка цел: а) Да разпространява полезни знания между народа чрез издавание ред книжки, достъпни по своята цена и за най-бедний, и б) Да си економисат членовете му чрез ежемесечни вноски известен капитал.“ Т.е., дружеството е акционерно, изданията му са за сметка на дружествения капитал. Началната вноска е 29 лв., а всяка следваща – 10 лв. Настоятелството на дружеството е в състав: председател – Димитър Драгиев, деловодител – Мильо Касабов, касиер – Кольо Попов. Задълженията им са на обществени начала. Печатът на дружеството е с елипсовидна форма с текст „Книжевно дружество „Просвета“, с. Радне Махле.“ За двегодишната си дейност в Раднево дружеството издава и популяризира 38 книжки.

От 1897 г. Настоятелството на дружеството е в Стара Загора с председател Мильо Касабов. Приет е нов Устав, който уточнява, че дружеството ще съществува до 1 януари 1907 г., т.е. 10 години. Акциите на дружеството се влагат в Земеделската каса, то е по-достъпно за обикновените хора. Изданията са на ниски и достъпни цени. Страниците на издавания от Д. Драгиев в. „Справедливост“ (1899-1902) често публикуват намиращата се в книжарниците на дружеството литература. Чрез двете си книжарници в Раднево и Стара Загора изданията се разпространяват в цялата страна. Старозагорската е с управител Станчо Момчев и се намира срещу Булбанк до 1905 г., а след това – в сградата на юг от църквата „Св. Богородица“, където се помещава и градската поща. Мильо Касабов разпространява изданията и в своята книжарница, която се е намирала срещу Централна поща.

За десетгодишното си съществуване Книжовно дружество „Просвета“ издава със свои средства над 160 книги, но броят на предлаганите в книжарниците е значително по-голям. По спомените на дъщерята на Мильо Касабов – Пенка Касабова, дружеството е издало над 300 книги.

В стремежа си за адаптиране на своята култура към общоевропейската книгите откриват за българския народ един нов желан свят – света, за който е мечтал през вековете на робството. Предлаганите книги са многожанрови и съдържат всестранна информация за своите читатели: здравни съвети, съвети за спестовност, хигиената, нравствеността, силата на вярата и евангелието, благотворителността и самовъзпитанието, творби на Иван Вазов, Виктор Юго, Иван Тургенев, биографични книги за Васил Левски, за Кирил и Методий, за Леонардо да Винчи, Фарадей, поредица от детски книжки и периодика, издания за формите на управление и държавното и конституционно право. И бегъл преглед на заглавията доказва прогресивната промяна в степента на просветеност на обикновените хора и разширяване на техните интереси. Затова и изданията на дружеството са търсени и обичани.

Апостолската си мисия членовете на дружеството осъществяват и чрез магията на своето слово, и чрез обаянието на високонравствените си личности. В стремежа си да подпомагат по всякакъв начин просветното дело сред народа, книжарниците предлагат учебни помагала и формуляри.

Значението на Книжовно дружество „Просвета“ се определя не толкова от броя на изданията му, колкото от тематиката като показател за разширяването на духовните интереси на българския народ в края на XIX и началото на XX век. Като имаме предвид социалния адрес на издаваната от дружеството книжнина – най-бедната част от населението, характера на книжнината от по-елементарна към по-сложна материя във философски и обществено-политически план, както и всеотдайната и безкористна неуморна работа на тези бележити апостоли, изводът е – Книжовно дружество „Просвета“ е истинско възрожденско явление в духовния живот на България в продължение на повече от десетилетие.

Естествен резултат от просветителската мисия на дружеството е и налагащият се у българския селянин извод по пътя на самообразованието да достигне до осъзнаване на социалния си статус и до идеята за необходимостта от сдружаването си в името на своите интереси. Като отворена формация самото дружество е своеобразна форма на сдружение и успехите му популяризират тази кауза. И съвсем не е случайно, че Стара Загора се превръща в център на земеделското движение в началото на XX век.

Не на последно място по значение е приносът на дружеството за повишаване народностното самосъзнание и едно по-завидно на българското население самочувствие.

Книжовно дружество „Просвета“ е своеобразна школа и за своите създатели, които са първите апостоли на земеделското движение. Повечето от тях израстват до негови ръководители, ярки публицисти, видни държавници и общественици, но остават завинаги верни на апостолската си мисия да бъдат книжовници.

Лилия ФИЛИПОВА, историк