Книга в 100 бройки разказва за строителя на Паметника на свободата

199
Обложката на книгата

Книга, издадена само в 100 бройки, е събрала писаното през годините за строителя на Паметника на свободата, родения на 2 юни 1902 година в дряновското село Ганчовец, но отрасъл в търговишкото Дралфа майстор и предприемач Пеньо Атанасов-Бомбето.

Текстовете са от архива на краеведа-журналист Стоян Ангелов, а подборът е дело на дъщеря му Анета, която започва да подготвя изданието преди повече от 5 години.

„Това са над 1500 публикации в регионалния, националния и чуждестранния печат. Баща ми беше кореспондент на 34 издания у нас и в чужбина и архивът му съдържа очерци, статии, фейлетони, легенди, есета, памфлети. Оказа се, че не мога да събера всички творби в един том. Затова първо издадох една книга с част от пъстроцветното му творчество. Очерците за строителя на паметника на Шипка реших да са в отделен сборник“, коментира пред медиите съставителката. Малкото томче е издадено със спомоществованието на местните съветници, уточнява Емине Якубова, председател на Общинския съвет в Търговище и член на Управителния съвет на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България.

Едва 26-годишният предприемач получава поканата да довърши изоставения от първите двама спечелили търга строители на паметника през 1928 година. По него време градежът, започнат от майстор Пеню Мъглов, е минал нивото на костницата и бил на практика изоставен. Пеньо Атанасов-Бомбето наема местни балканджии и успява да организира извозването на материалите по козите пътеки в почти непосилни метеорологични условия, като сам реди ъгловите камъни. Освещаването става през лятото на 1934 г., в официозната суматоха организаторите забравили за пратят покана на Бомбето и той наблюдавал тържествения парад начело с цар Борис Трети и 80-те живи тогава опълченци отстрани в близо 100-хилядната навалица. Майсторът умира в град Попово на 82-годишна възраст през 1987 година. Десетина години преди това е удостоен със златна значка на името на Уста Колю Фичето и Орден на труда. Обявен е за Почетен гражданин на Попово, на негово име е кръстена улица в Търговище, а в родното му с. Дралфа от години има идея за направата на паметник. Местните разказват, че имало дори идеен проект от търговишкия ваятел Илия Иванов, но липсата на средства спирали по-нататъшната работа.

Моменти от изграждането на монумента

Идеята за изграждане на величествения монумент в памет на освободителите на България от турско робство се ражда още в първите дни на Учредителното събрание, състояло се във Велико Търново. Официален неин вносител е големият български политик Петко Каравелов, брат на поета-националреволюционер Любен Каравелов. Тя е подкрепена от племенника на д-р Петър Берон – Стефан Берон. За паметника се изказва и Петко Славейков, който държи пламенно слово, а решението е записано в протокола от заседанието на 13 април 1879 година.

Първоначалната идея е била той да бъде на Орлово гнездо, където са били разположени позициите на българските опълченци и руският 36-и пехотен Орловски полк под командването на полковник граф Михаил Толстой.

Оригиналните чертежи на проекта

Поради силно пресечения терен впоследствие е избрано сегашното място. Основният камък на Паметника на свободата е положен на 26 август 1922 г., когато на практика стартира всенародната подписка за набирането на средствата, провеждат се два конкурса за проектирането, победители са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. На по-късен етап се присъединява и Кирил Шиваров, автор на лъвската фигура. В процеса на строителството вземат участие десетки майстори и стотици жители на съседните населени места. Всичко е правено на ръка – с шило и чук са оформяни каменните блокове, които се докарвали от кариерата до върха с биволски впрягове. Пясъкът и чакълът пък пристигали на гърба на наети от овчарите-каракачани катъри. Пътят до строителната площадка е направен от жителите на близките тогава села Шипка и Мъглиж под формата на дарение.

Христо ХРИСТОВ