Калоян Стайков: Новият дълг е добра антикризисна мярка

28
Калоян Стайков

Това заяви по повод изтеглените 2.5 млрд. евро от правителството експертът от Института за пазарна икономика. Как и за какво правителството трябва да изхарчи тези средства? Отговорите в интервюто на „Старозагорски новини“ по темата:

– Г-н Стайков, миналата седмица финансовият министър Кирил Ананиев обяви, че правителството е поело заем в размер на 2.5 млрд. евро. Това е вторият дълг за годината, след като през пролетта бяха емитирани 1.2 млрд. лева. Сега ли бе правилният момент за новия заем?

– Решението за поемане на външен дълг на практика бе взето още през месец април, когато бе актуализиран бюджетът за 2020 г. Тогава бе ревизирана и прогнозата на правителството от излишък към дефицит в рамките на 3.5 млрд. лева. Бяха очертани и някои антикризисни мерки, които доведоха след себе си и допълнителни мерки. Заедно с това беше увеличен и таванът на дълга, който страната ни може да поеме през настоящата година. Той скочи от 2.2 млрд. лева на 10 млрд. лева. Предвидено бе заемите да бъдат насочени към финансиране на дупката в бюджета и по обезпечаване на мерките за подпомагане. В този смисъл заемът от 2.5 млрд. евро, който правителството пое миналата седмица, не е нещо изненадващо. Имаше момент на изчакване, тъй като се търсеше най-подходящият момент на пазарите. Целта бе постигането на най-добрата цена за този дълг. Предвид ситуацията е напълно разбираемо намерението да се използват допълнителни фискални мерки за подпомагане на икономиката. Дългът е нещо напълно естествено при тази обстановка, но предстоят различни дебати за това какво ще бъде изпълнението на бюджета до края на година, дали ще има допълнителни мерки, как точно ще бъдат разпределяни тези пари и т.н. Това обаче е политически разговор. Експертният в този смисъл е напълно категоричен – финансирането на всички мерки е възможно само чрез поемане на дълг.

– Успя ли правителството да постигне максимално добри условия по дълга? Как целесъобразно тези пари трябва да бъдат похарчени?

– По отношение на дълга по всичко личи, че параметрите, при които е теглен, са изключително добри. Не трябва обаче да се заблуждаваме, че това се дължи единствено на правителството. Напротив! Това е резултат от множество фактори, сред които и състоянието на пазарите. Макроикономическата обстановка, с която страната ни влезе в кризата, бе изключително добра. Шокът бе концентриран основно във второто тримесечие, а след това се забелязват стъпки на възстановяване. Очакванията са този процес да продължи. Чисто фискалните показатели сочат, че към месец август все още имаме бюджетен излишък, нивото на задлъжнялост е сравнително ниско, наблюдава се икономическа стабилност и др. Казвам всичко това, защото тези фактори допринасят за изгодната сделка по поемане на новия външен заем. Основният обаче е конюнктурата на финансовите пазари. Настоящият момент бе удачен за стартиране на подобна активност. Ситуацията в момента е далеч по-благоприятна, отколкото през месеците март – април. Що се касае до изразходването на средствата по дълга, смятам, че не трябва да се фокусираме единствено върху настоящата година, тъй като несигурността на ситуацията ще продължи и през 2021 г. Това означава, че все пак трябва да се планира с хоризонт напред, а не само да се вторачваме в настоящата година. През следващата година идват падежи по стари задължения, които трябва да бъдат обезпечени. Възможността страната да се възползва от емисии на финансовите пазари не бива да бъде пропускана, когато условията са подходящи. Така ще създадем допълнителен фискален буфер, при положение че ситуацията с несигурността от коронавируса продължи по-дълго и ни предстои допълнително влошаване. Смятам, че правителството в тази обстановка би следвало да бъде по-консервативно, отколкото в предходни години и затова емисията не е никак лоша възможност.

– Консервативен ли е подходът на правителството при част от харчовете, свързани със социалните мерки за преодоляване на криза?

– По същество социалната политика не е свързана с ефектите от тази криза, но не трябва да забравяме, че в социалната сфера се натрупаха редица проблеми през годините. Говоря за разходите за различни услуги, чийто размер е най-ниският в целия ЕС. Това създава известни диспропорции. Това, което винаги от Института за пазарна икономика сме препоръчвали, е мерките в тази посока да се взимат предварително и да не се чака последният момент, защото при това положение се появяват коментари, че се действа популистки с хоризонт предстоящите избори. Тези аргументи не са нереални и изключени.

– Ако излезем от експертния икономически разговор и погледнем към политическите измерения на този заем, купува ли си правителството време с него?

– Не бих казал. Както посочих по-рано, хубаво е правителството да действа малко по-консервативно и дори да не се изхарчат тези пари, макар да не липсват предпоставки това да се случи, то попълването на фискалния резерв е добра и разумна идея. Несигурни продължават да бъдат прогнозите на всички централни банки. Затова е хубаво да си осигурим възможност да реагираме при по-тежка ситуация. Ако обаче ситуацията не се влоши, тогава може да започне дискусията какво да бъде правено с тези средства – дали да останат като резерв, дали да се покрият стари задължения, дали да се използват за допълнителни разходи. Това обаче е последващ дебат. Хубаво е парите да бъдат налични. Това е първата стъпка. Обстановката в момента позволяваше тегленето на заем при добри условия.

– Очаквате ли в месеците до края на годината правителството да се възползва от възможността да изтегли нов заем?

– Лично аз не очаквам да има нови дългови емисии до края на годината.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ