Казанлъчани предлагат мемориал за черния юбилей на лагера „Слънчев бряг“

92
Комунистическият лагер на смъртта "Слънчев бряг" - архивна снимка

На 23 март ще бъдат отбелязани 60 години от създаването на най-жестокия комунистически лагер

Казанлъшка група от представители на сдружение „Демократичен Казанлък“ и „Обединени земеделци“ ще се включат в националното честване на черния 60-годишен юбилей от създаването на комунистическия лагер на смъртта „Слънчев бряг“ край Ловеч. Традиционното възпоменателно шествие ще се проведе на 23 март, събота, тръгвайки от центъра на Ловеч. Очаква се във възпоменанието да се включат лидерът на СДС Румен Христов, лидерът на БЗНС Николай Ненчев, евродепутатът Андрей Ковачев, депутатът Спас Гърневски. Казанлъчани са подготвили и ще предложат макет за изграждането на мемориал на територията на някогашната каменна кариера, където са работили и умирали политическите лагеристи. Автор на проекта е Дамян Петров, възпитаник на казанлъшката Художествена гимназия.

Архивните данни сочат, че след като през август 1959 година Политбюро на ЦК на БКП взема решение да закрие лагера „Белене“ на остров Персин, със съгласието на висшето комунистическо ръководство МВР-ДС създава нов лагер – поделение 0789 на „Въдворяване и Изселване“, МВР, Ловеч. Намира се в каменната кариера край Ловеч. Лагерът е наречен Трудовата група, но става известен като лагера „Слънчев бряг“. Името му, което препраща към черноморския курорт „Слънчев бряг“, е използвано като нарицателно от комунистическите власти за заплаха и предупреждение срещу онези, които са дръзнали да надигнат глава.

Той е секретен и е един от най-жестоките лагери в България. В него без съд и присъда са въдворявани хора по най-различни причини като „подривно-диверсионна дейност“, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“ (обвинявани за това, че носят тесни панталони, или че слушат западна музика).

Макетът на мемориала, който предлагат казанлъчан

Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност. Първият шеф на Трудовата група – Ловеч, за кратко е полк. Иван Тричков, началник на лагера „Белене“. За началник на лагера малко след това е назначен Петър Гогов, дотогава зам.-началник на лагера „Белене“.

От 166 души в началото само след няколко месеца в лагера край Ловеч вече са въдворени около 1000 души. При докарването на нови въдворени под командването на ръководството на лагера е изпълняван специален „ритуал“ – старите лагеристи са строявани на плаца в шпалир и им е заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не изпълнявал заповедта, също получавал тояга.

Началникът на лагера Петър Гогов признава през 1990 г. пред съда: „Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов“.

За съществуването си до април 1962 г. през лагера преминават над 1500 души, а след промените военна прокуратура установява, че 151 лагеристи са намерили смъртта си в него. Но това са официалните данни. По свидетелството на оцелели лагеристи жертвите са много повече – всеки ден са били убивани по няколко лагерници. Телата им, напъхани в чували, са били складирани до клозетите. Когато се съберели достатъчно, с една газка били откарвани към островите край Белене.

Петър МАРЧЕВ