Казанлъчани почетоха празника на Сухопътни войски

71
Момент от паметното честване (вляво е бригаден генерал Деян Дешков)

Цветя бяха поднесени пред паметника на авторите на химна „Велик е нашият войник“

Днес във войсковите райони Карлово и Казанлък на 61-ва Стрямска механизирана бригада беше отбелязан празникът на Сухопътни войски – 19 ноември. С приветствено обръщение командирът на бригадата – бригаден генерал Деян Дешков, изрази своята благодарност към личния състав за всеотдайността в носенето на военната служба, пожела им здраве и да продължават да служат с чест и достойнство.

Беше прочетен и поздравителен адрес към личния състав от командира на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов. Със заповеди на министъра на отбраната, началника на отбраната, командира на Сухопътните войски и командира на 61-ва механизирана бригада бяха наградени военнослужещи и цивилни служители от бригадата, показали високи резултати в бойната подготовка, усърдие и професионализъм.

В същото време и представители на родолюбивите организации от Града но розите се поклониха пред подвига на българските воини, загинали за свободата, обединението и независимостта на Отечеството. От името на общобългарски комитет „Ген. Иван Вълков“ бяха поднесени цветя пред паметника на създателите на армейския химн „Велик е нашият войник“ до входа към казанлъшкото поделение.

Знаменосците на бригадата

Авторът на текста на безсмъртния марш, подпоручик Константин Георгиев, е роден на 27 май 1884 година в Казанлък, тогавашна Източна Румелия. През 1905 година завършва Военното училище на Негово Величество. След производството си минава в запаса и заминава да учи право в Русия. През Първата световна война казанлъчанинът е мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк. Участва в победоносните сражения на 8-а пехотна Тунджанска дивизия на Македонския фронт при Равна, Вина и Лясковик, Ботум, Дрин и Струга. През септември 1916 г. на позициите по склоновете на планината Галичица край Охридско езеро подпоручик Георгиев пише безсмъртните стихове на най-истинската българска войнишка песен. Преподавателят по музика редник Михаил Шекерджиев от Габрово създава нейната мелодия и скоро я запява целият полк.

След войната Константин Георгиев се занимава с активна журналистическа дейност, работи като счетоводител и преводач в българските легации в Париж и Брюксел. В Париж живее в средата на руската интелигенция и продължава да пише поезия и да прави преводи. През 1936 г. е изпратен в Чехословакия като наш вицеконсул. След деветосептемврийския преврат отказва да се върне в София и да положи клетва пред комунистическото правителство, затова е осъден на смърт. През 1949 година, за да избегне преследванията на Държавна сигурност, се укрива във Франция. Умира в Тур на 16 февруари 1954 година. Понастоящем площадът пред военното поделение в Казанлък носи неговото име. А паметникът в негова чест бе издигнат преди 15 години по инициатива на известния кардиохирург проф. Генчо Начев.

Петър МАРЧЕВ