Казанлъчанин даде „очи“ на експедиция до Луната

170
Казанлъчанинът д-р Петко Динев, чиято фирма изработи видеокамерата на израелския лунен модул "Берешит", който в момента лети към Луната. Ето и първото "селфи" на израелския модул със Земята, което българската камера изпрати на 3 март и което се превърна в световна сензация

Компанията на д-р Петко Динев e изработила видеокамерата за израелския лунен модул „Берешит“

Казанлъчанин даде възможност на израелския лунен модул „Берешит“ да вижда и да се ориентира по далечния си път към естествения спътник на Земята. Д-р Петко Динев от дълги години живее и работи в град Бока Ратон, Флорида, основател е на фирмата Imperx Inc. в американския щат, която има филиали в София и Москва. Предмет на дейност на фирмата е производството на видеокамери с висока разделителна способност.

Д-р Динев лично съобщи за „Старозагорски новини“ за последното приложение на негова 8-мегапикселова камера от модела Imperx Bobcat B3320C с оптика Ruda. Устройството е предпочетено за бордова камера на космическия лунен модул „Берешит“ и в момента лети към Луната. Модулът е разработка на организацията SpaceIL, която се поддържа основно от частни инвеститори като американския магнат Шелдън Аделсон и милиардера Морис Кан.

Лунният апарат „Берешит“ е висок 1.5 метра и тежи заедно с горивото си 585 кг. Той бе изстрелян на 22 февруари с ракетата-носител „Фолкън 9“ от космодрума на Кейп Канаверъл. Предвижда се на 4 април сондата да влезе в окололунна орбита и на 11 април да кацне в Морето на ясността, недалеч от останките на съветския „Луноход 2“ и на американския спускаем апарат „Аполо 17“.

Но не всичко в лунната експедиция върви по ноти. В началото на полета, в продължение на две денонощия Центърът за управление на полета няма връзка с космическата капсула. С помощта на специалистите от „Израел Аероспейс Индъстри“ са диагностицирани два проблема – свръхчувствителност към светлината в открития космос на датчиците на сондата и блокиране на бордовия компютър на „Берешит“. Спецовете успяват да отстранят проблемите и полетът продължава успешно. Даже на 3 март българската камера изпраща първото „селфи“ на модула „Берешит“ на фона на планетата Земя, където се вижда ясно и Австралия!

„Берешит“ преди да излети към Луната

Израелската космическа капсула не разполага със специална термоизолация и модули за охлаждане. Затова прогнозите са, че модулът ще излъчва сигнали от лунната повърхност в продължение на около 2 – 3 денонощия. След което, в резултат на прегряването, електрониката и батерията ще излязат от строя…

И все пак през това време чрез българската видеокамера ще бъде събрана безценна информация!

„Разбира се, усещането е велико! – споделя Петко Динев. – Кой не е мечтал като дете да докосне Луната?! Ето че аз, по някакъв начин, сбъднах своята мечта!“.

Петко Динев е възпитаник на Националната школа по физика в Казанлък на учителя Теодосий Теодосиев. Завършил е „физика“ в Софийския университет. Разработвал е за Националната космическа лаборатория лазерно оръжие срещу шпионските спътници на САЩ. После „палачинката се обръща“ и Петко намира своя втори дом в САЩ. През 1996 г. защитава докторантура по цифрова обработка на изображения в Атлантик юнивърсити, Флорида. След работата си в Космическия телекомуникационен център на НАСА д-р Динев създава през 2001 година технологичната компания „Имперкс Инкорпорейтид“. Мозъчният тръст на фирмата е базиран в Бока Ратон, Флорида, софтуерът за изделията се пише в Москва от специалисти на космическия център „Корольов“, но камерите се сглобяват във филиала на Imperx Inc. в София. От българската столица продукцията на „Имперкс“ поема към над 1 000 известни фирми от 45 страни. Клиенти на казанлъшкия технократ са „Тойота“, „Сони“, „Шарп“, „Панасоник“, LG, „Самсунг“, „Нипон пейпър“, „Сименс“, „Карл Цайс“, „Дженерал Електрик“ и много други компании, които използват неговите камери за контрол на качеството на поточните си линии. Освен това видеотехниката с висока разделителна способност се използва и в космическите спътници на НАСА, както и в безпилотните самолети, сухопътните и военноморски сили на Пентагона.

Петър МАРЧЕВ