Казанлък си спомня своя почетен гражданин ген. Вълков

60

Все още в Града на розите няма дори една паметна плоча за създателя на „Арсенал“ и „Капрони“

На Атанасовден Казанлък ще почете 144-годишнината от рождението на своя почетен гражданин ген. Иван Вълков. Честването ще започне с откриването на живописна изложба на художничката Райна Ненова във фоайето на Военния клуб. На среща-дискусия след това ще бъде припомнен животът и приносите на генерала. Негова основна заслуга за това Градът на розите да е сегашният индустриален център е преместването на Държавната военна фабрика от София в Казанлък, както и създаването на фирма „Капрони“.

Иван Вълков е роден през 1875 година в семейството на Вълко Вълнаря, бежанец от Македония. Завършва гимназия в Казанлък и отива да учи във Военното училище в София. Завършва го с отличен успех, след това учи във Военна академия в Русия, където завършва специалността „Геодезия и картография“. После завършва и Генералщабната академия в Санкт Петербург. Участва в Балканската война като началник-щаб на Източния сектор при обсадата на Одрин. През Първата световна война стига до командир на дивизия, награждаван е с български, австрийски и немски ордени за храброст. След войната се включва във Военната лига, която прави преврата от 9 юни 1923 година срещу авторитарното управление на Стамболийски.

Вълков, рисуван в лагера „Белене“

Колкото и странно да звучи сега, превратаджиите получават официални поздравления от много политически партии, пострадали от произвола на земеделците, в това число ги поздравява и БКП. Но след като получават заповед от СССР, нашите болшевики разпалват метежа от есента на 1923 година. По това време ген. Вълков вече е военен министър. С негова заповед през 1924 година Софийският оръжеен арсенал е предислоциран в Казанлък.

При атентата в катедралата „Св. Неделя“ през април 1925 година генералът е тежко ранен в главата. Но се възстановява и ръководи обезвреждането на платените от Кремъл терористи. След военния преврат на 9 септември 1944 година ген. Вълков е изпратен в затвора в Белене, а през 1954 година е осъден на смърт от специален Военен съд. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор, но комунистите не го оставят да умре от старост. На 20 април 1962 година в килията си в Старозагорския затвор той е удушен от надзирателя Стефан Сойков. За награда убиецът получава къщата на генерала на бул. „Цариградско шосе“ No 1 в столицата.

Иван Вълков е погребан в Централните софийски гробища. А в „признателен“ Казанлък и днес няма нито един паметен знак за почетния гражданин от 1928 година ген. Вълков. За сметка на това в „подарения“ от него на казанлъчани „Арсенал“ се издига огромен паметник на Енгелс! Интересно, какви ли са заслугите на Фридрих Енгелс към арсеналци и към казанлъчани?

Петър МАРЧЕВ