И в миналото е имало епидемии… и борба с тях

96

Тогава обаче кметовете и общинските съвети са имали абсолютна самостоятелност за решения и инициативи

Пандемията от COVID-19 е повод да се върнем в миналото на Стара Загора и да припомним как старозагорското общинско ръководство, Старозагорска митрополия и БЧК са се борили с епидемиите. Хрониката на града зове да я разгърнем и да припомним част от инициативите и решенията на ръководителите на общината, епархията и обществените организации от края на XIX и първата половина на XX век. Защото миналото не е само родолюбива памет, а извор и на идеи, и поуки…

Кмет от 21.09.1890 г. до 09.05.1893 г. е Мирчо Стоянов (1857-1933).

Решения: Прави се първата канализация на града. Решение от 20.03.1893 г. за хигиенизирането на града чрез внос на специална машина за почистване тоалетните на гражданите.

През февруари 1893 г. се отчуждават 80 000 кв. м в южната част на града за създаване на градско гробище. На 03.11.1892 г. излиза бр.1 на „Старозагорски общински вестник“.

Кмет на града (и.д.) от 09.05. до 17.09.1893 г. е Георги Кюмюрев (1855-1921). През май-юни като подлистник на „Старо-Загорски градско-общински вестник“ е публикуван материал за борбата със заразните болести. Следва заповед на Общинския съвет от 3 юли за опазване на гробищата като проява на гражданско поведение и отношение към паметта за миналото на града; Обявление No 3464 от 12 август относно хигиената на града и санкциите при несъобразяването с изискванията на управлението. По повод появата на епидемия от холера в Европа на 14 август във вестника са публикувани „Предпазителни мерки против холерата“, съставени от Императорската санитарна дирекция в Берлин. Приказ (заповед) No 242 от 19 август относно чистотата в града, с която се разпорежда направата на тоалетни в дворовете. Обявление No 4245 от същата дата за забрана вноса на някои стоки поради епидемията от холера. Решения от 1 септември за назначаване на 6 нови помощник-агенти по чистотата, за закупуване на две машини за дезинфекция и дезинфекционни средства, определяне на общинско място за циганите, където да закупят парцели при общите условия и да си построят трайни жилища.

При кмета (12.08. – 24.12.1894 г.) Иван Черепов (1853-1894) Градският съвет забранява прането на дрехи в градските чешми.

При кмета-законодател (от 10.01.1895 до 21.04.1899 и от 12.09.1909 г. до 07.02.1912 г.) Сава Казмуков (1858-1936) се вземат следните решения: за водоснабдяването на града; влизащите в града местни стоки са освободени от данък; начало на залесяването на Аязмото; Правилник за надписите на търговски и други заведения – само на български език; публикувани са Препоръки на 4 юли 1896 г. за предпазване на гражданите от болестта бяс; Правилник за таксата за смет; с Приказ No 352 се забранява присъствието на децата на публични места по време на митинги, избори и др. – при нарушения се налагат санкции на родителите; Обявление No 1799 от 30 март 1897 г. за запознаване на гражданите с Правилника за предпазване от болестта бяс и строги санкции при неспазването му; Приказ No 452 от 15 юни 1897 г. за определяне максималната цена на хляба и Приказ No 510 от 1 юли с.г. за добро изпичане на хляба; Приказ No 511 от същата дата за забрана на дребните хазартни игри в града.

По време на управлението на кмета Петър Кабакоев е взето решение за построяването на инфекциозно отделение на старозагорската болница

При кмета (9 май 1901 – 13 октомври 1893) Петър Кабакоев (1850-1932) са взети следните решения: по повод епидемията от скарлатина в града се взема решение от 15 юли 1901 г. поради недостига на общински служители да се назначат външни лица за пазители на домовете под карантина; на 23 октомври с.г. е гласуван допълнителен кредит от 4 000 лв. за борба с епидемията от скарлатина, върлуваща от 4 месеца; Заповед No 160 от 21 август 1902 г. във връзка с епидемията от скарлатина; Обявление No 9508 от 3 ноември с.г. относно продължаващата епидемия от скарлатина; решение от 26 януари 1903 г. за построяване на инфекциозно отделение на болницата през 1904 г.

През 1908 г. се създава „Дружество за борба с туберкулозата“. Официален празник на дружеството е 12 юли – Денят на розите, когато деца и младежи даряват рози на гражданите и получават дарения за борба с болестта.

При кмета (от 17.04.1912 до 22.04.1915) Минко Минев (1848-1932) са взети следните решения: поради факта, че туберкулозата е постоянен бич за хората, събраните на проведения на 12 юли 1912 г. за пръв път Празник на розата е посветен на борбата с болестта. Освен подготовката на доброволчески санитарен персонал под ръководството на д-р Съба Костова е подготвен и отряд от 10 души милосърдни братя за действие при холерна епидемия, каквато избухва през Балканската война. След демобилизацията на 23.08.1913 г. в Стара Загора са пренесени от фронта холера и тифус. Започва трудна борба с епидемиите, в която загива завърналият се от фронта лекар д-р Нуриджан, назначени са допълнително няколко градски лекари. От Одринска и Беломорска Тракия прииждат колони български бежанци.

Следва още по-изтощителното изпитание на българите – участието в Първата световна война (1915-1918) и последвалата я най-унищожителна национална катастрофа. Жестоките санкции на Ньойския договор за страната ни (анексии, контрибуции и ликвидиране на Българската армия), стотиците хиляди бежанци от анексираните български територии, разрухата, нищетата, болестите и епидемиите… Докато през 1914 г. смъртността е 19.2 на 1000, през 1918 г. е 36.5 на 1000, като при децата този процент е още по-голям. В годините след войната има 400 000 болни от малария, 70 000 туберкулозно болни, 50 000 инвалиди и 200 000 бежанци. До 1935 г. у нас ежегодно боледуват от туберкулоза 100 000 деца и умират 15 000 от тях: данните за 1928 г. сочат, че детската смъртност в Стара Загора е застрашителна: 150.3 на 1000, а за 1929 г. – 181 на 1000.

При управлението на кмета Михаил Сливков в Стара Загора е въведена безплатна медицинска помощ за всички граждани, независимо от социалното им положение

Припомняме някои от инициативите на кметовете. При кмета (07.12.1919 – юни 1921) Михаил Сливков (1868-1937) са приети няколко важни решения: поради липсата на дърва е обявена „дървена ваканция“ за учениците на 4 ноември 1920 г.; на общинските служители е отпусната сумата от 120 000 лв. за изравняване размера на заплатите им с тези на държавните служители; въведена е безплатна медицинска помощ за всички граждани – независимо от социалното им положение; на бедните, общинските служители и учителите се закупуват и необходимите лекарства; на социално слабите се отпускат безплатно дърва и въглища за отопление.

Общинският съвет с кмет (от 14.11.1921 до 11.02.1923 и от 26.07.1923 до 14.04.1924) Христо Фетваджиев (1889-1977) изтегля заем от 3 000 000 лв. за изхранване на населението, като за целта са създадени комисии по квартали с участието на свещеници и дейци на БЧК. През есента в града се появява епидемия от скарлатина. Продължава и борбата с туберкулозата.

Общински, църковни, военни и обществени учреждения са мобилизирани за преодоляване на катастрофалното изпитание. Десетки акции се провеждат в подкрепа на нуждаещите се от помощ от всички възрасти и социални категории, но вниманието е насочено предимно към децата. Най-мащабната социална дейност на територията на

Митрополит Павел
В борбата с туберкулозата се включва митрополит Павел, който урежда почивна станция за деца в Плачковци

Старозагорска митрополия (1923-1940) е свързана с името на митрополит Павел (1882-1940). Той е председател на Окръжната организация на БЧК и председател на местния клон на Съюза за закрила на децата, създаден през 1925 г. През 1928 г., по идея на д-р Ница Грозева и със средства на БЧК, митрополит Павел урежда почивна станция за деца в Плачковци, в Стара планина. Още по-значителна е следващата му стъпка за борбата с детската туберкулоза – през 1930 г. той закупува със средства на Старозагорска митрополия парцел край Варна и създава почивен дом, където ежегодно за сметка на митрополията до 1939 г. почиват 2-3 смени деца от Стара Загора.

Ръководители на местното антитуберкулозно дружество дълги години са д-р Невена Азманова-Ханчева и д-р Ница Грозева – тя създава и Отделението за гръдоболни в старозагорската болница. Иван Майналовски – председателят на Македонското благотворително братство, и Яни Владиславов – председателят на Тракийското дружество в Стара Загора, ръководят помощните акции за бежанците.

Архивните данни впечатляват с няколко значими факта:

  1. Абсолютната самостоятелност на кметовете и общинските съвети за инициативи и решения относно благоустрояването и цялостната дейност на територията на града и общината, включително и в борбата с епидемии.
  2. Мащабната социална и просветителска дейност на Старозагорска митрополия.
  3. Съпричастието, отговорността и сътрудничеството на всички обществени организации и граждани за преодоляване на икономическите и социални изпитания.

Лилия ФИЛИПОВА, историк