Италианец преоткри палитрата след среща с българка

68
Албино Морези с една от най-новите си работи

28 маслени платна: пейзажи и натюрморти, представи в Стара Загора бивш дългогодишен специалист от италианската икономическа полиция, който от известно време е намерил своята любов в Града на липите.

Роденият в малкото градче Порто Потенца Пичена 66-годишен Албино Морези признава, че към четката му се случвало да посегне в младостта, дори тогава участвал и в съвместна изложба на местни любители, но неприятна случка за дълго го отделила от живописта.

Младият Албино подготвил за онази изложба четири свои платна, които трябвало да бъдат окачени на една от уличките. Майка му много харесала едната картина и пожелала да й я подари, но той отказал. Така се случило, че същото платно било откраднато от неизвестен… ценител. Тогава решил да изостави опитите си и се захванал с математиката, а от там и със счетоводните одити.

Десетки старозагорци дойдоха на първата самостоятелна изложба на преоткрилия палитрата бивш експерт на италианската икономическа полиция

Отдавна бил забравил за младежките увлечения, когато преди десетина години на брега на езерото Комо срещнал българка, пристигнала там от Стара Загора, за да работи като медицинска сестра. Нещо в него се преобърнало и отново застанал пред статива в опънатото платно.

С усмивка признава, че неговата муза се казва Ваня, с която живеят заедно почти от първата си среща на малка улица с липи от двете страни. Но въпреки че музата му е старозагорка, картините, които рисува, са… италиански – спомени от детството в Порто Потенца: врата, водеща към къща, където някога е живял макар и за кратко; водите на Адриатическо море; пейзажи от живописни кътчета на Ботуша; от време навреме модернистични закачки с философията.

Не изключва някой ден старозагорската муза да го отведе към спомен от настоящето и върху платното да се появят уличките например на станалите му любими Жеравна и Копривщица, но засега не бърза.

Доста време „запъвал крака“ за предложенията да представи творбите си, но накрая просто „вдигнал ръце“ и подредил платната си във фоайето на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. Като имал само едно изискване – да не го представят като професионалист, а като човек, просто търсещ красотата.

Христо ХРИСТОВ