История на денталната медицина през времето на Ренесанса

35

Проф. д-р Мариана Димова-Габровска, доктор на науките,
Факултет по дентална медицина на Медицински университет-София,
Катедра по Протетична дентална медицина

Денталната медицина преминава в друг етап от развитие по времето от Ренесанса. Зъбите започват да бъдат изучавани, устната хигиена става по-популярна, протезирането с различни конструкции бележи развитие. За разлика от тези направления денталната хирургия е с по-бавни темпове на прогрес. Популярни в този период от време са били т. нар. „вадачи на зъби“.

Картина от 17 в., изложена в музея Пиер Фошар в Париж

Ренесансът е времето на огромен интелектуален, духовен и социален напредък. Натрупват се знания в различни области, има технологичен подем, започва по-задълбочено наблюдаване и изучаване на човешкото тяло. Хората престават да вярват сляпо в това, че болестите са пратени от Бог и са свръхестествено наказание. Човешкото тяло става обект на изследване и търсене на причинно-следствена връзка. Това дава основата на анатомията, като наука. Известни личности от това време са Амброаз Паре, Уолтър Ръф и Франциско Мартинез. Изветен става колежът по медицина в Падуа, Италия. Там анатомията на човешкото тяло започва да се изучава интензивно. Световно известен учен от това време е Леонардо да Винчи. Две страници от неговата книга „Анатомия“ са посветени на рисунки на челюстните кости. Удивително точни са изображенията на зъби, които известният художник прави.

 

Анатомични рисунки на лицево-челюстната област от Леонардо да Винчи.

Прецизната работа на Да Винчи става основа за бъдещите изследвания на френския учен Везалиус, който през 1543 г. в Базел издава седем книги за конструкцията на човешкото тяло. Важни раздели от този труд са насочени към разглеждането на костната структура на главата, дъвкателните мускули, млечните зъби и тяхната пулпна камера. Авторът описва своята теория за поникването на зъбите. Той смята, че всеки зъб израства от корена на млечния зъб. По-късно неговото твърдение е опровергано от Габриел Фалоп, който достига до идеята за зъбните зародиши. Друг учен със съществен принос за денталната медицина по това време е Бартоломео Евстахи. Той поставя основата на знанието за структурата на зъбите. Описва външния слой на корена на зъбите (цимент), като го сравнява с кората на дърво. Твърди, че зъбите не са кости, тъй като нямат хрущялна структура. Открива пулпата и наличието на нервни окончания в нея и дава първото научно обяснение на причината за чувствителността и болката в зъбите. Някои от неговите разбирания в последствие са отхвърлени. Такова например е убеждението му, че зъбите се задържат във венците по подобен начин както ноктите в кожата.

Изображение от 16 в. на анатомичната троица – Габриеле Филипо, Андреас Везалиус и Бартоломео Евстахи.
Рисунки на Бартоломео Евстахи описващи анатомията на зъбите и челюстите

Редица знаменити личности през 16 век, работят усилено, за да модернизират зъболечението по това време. Кристоф Лефбур в своята книга „Историята на изкуството дентална медицина“ подробно описва този напредък както следва:

* През 1582 г. Вилхем Фарби – швейцарски хирург е първият учен, който установява връзката между денталните заболявания и органните болести. Доказва се огромното значение на зъбите в контекста на общото здраве.

* Франциско Мартинез де Кастио издава труд с фундаментално значение: „Анатомия на зъбите и средства за поддържането им“. В него авторът описва подробно денталните инфекции, като набляга върху мерките за запазване и поддържане на здравето на зъбите. От съвременна гледна точка препоръките за орална хигиена, които авторът предлага, са интересни и предизвикват вкусови усещания. Например миене на зъбите с чай или с бяло вино всяка сутрин; търкане с пудра от пемза, корал и цинков оксид на всеки две седмици и старателно премахване на зъбната плака два пъти годишно. Според де Кастио почистването не трябва да бъде ограничавано само в премахването на по-едрите напластени частици храна. За пръв път се включва  и използването на клечки за зъби, които не са толкова остри и не наранят венците.

Друг забележителен учен през този век е големият Амброаз Паре, известен повече с неговия принос в общата хирургия отколкото в денталната медицина. Той е бил удивителен практик и неговите описания за методите на изваждане на зъбите са впечатляващи, както с позицията, в която поставя пациента, така и с инструментите, които използва. Преди изваждането на зъбите пациентът е трябвало да седне ниско с глава между коленете на лекаря по дентална медицина.

Портрет на Амброаз Паре от 18 в., съхраняван в Националната бибиотека на Франция в Париж

Амброаз Паре е препоръчвал лечение на зъбите с обгаряне и част от методите му са били основани на знания от античността и средновековието. Той вярва в съществуването на „зъбни червей“, привърженик е на денталната хигиена и за облекчаване на много силна болка в зъбите препоръчва жабурене с разтвори и почистваща пудра. Доколкото се отнася до протезирането Паре се опира на Хипократ – липсващите зъби биват замествани с изкуствени такива, направени от слонова кост, като се прикрепят към съседните със златна или сребърна нишки.

Инструменти, използвани за изваждане на зъби през 18 в.
Протезна конструкция от Ренесанса

В този век на сифилис Амброаз Паре осъвършенства лечението на деформациите по небцето и устата, предизвикани от тази болест чрез метални пластинки със фиксирана гъба към тях. Впечатляващо е, че описва случаи на зъбна трансплантация – нещо нечувано за времето тогава. Липсващите зъби били замествани с други такива от роднини и близки.

Друг учен занимаващ се с лечението на последствията от „болестта на Венера“ (сифилис) е Урбан Хемард. Той опревергава и твърденията от миналото за лечение на зъбобол посредством сръхествествени методи като „четене на ръка“, гонене на духове и др. Причината за успеха на тези средства според него е силата на въображението и мисълта: „ако човек силно вярва в определен лечебен метод то болката би могла да изчезне или намалее“. Урбан Хемард установява, че използваните за лечение на раните в устната кухина живачна вода и разни мазила водят до повишено слюноотделяне и разклащане на зъбите. Единственият начин за предпазване от живачния стоматит било четкането на зъбите с лекарство от вино.

Картина от средновековието на белгийския автор Ромбутс от 1635 г.

Безспорен е напредъкът на зъболечението след Средновековието. Ренесансът дава мощен тласък напред по пътя на денталната медицина през следващите векове.