Историята се пише от победителите

641

На 15 февруари се навършват 80 години от рождението на незабравимия футболист и треньор на „Берое“ Иван Танев, отишъл си от този свят през 2014-а. Малцина са тези, които го помнят като играч и съотборник на Евгени Янчовски и Георги Белчев. Те обаче казват, че е бил елегантен защитник, каквито все по-рядко се срещат по нашите футболни ширини. Като капитан на „зелено-белия“ тим e впечатлявал – принципен и всеотдаен, достоен пример за всеки на терена…

Истинска легенда Иван Танев обаче става като треньор. Та, кой друг наставник у нас е успял да постави на колене тим от Топ 4 на испанската първа лига – страховития „Алетик“ от Билбао и италианския гранд „Ювентус“, с куп национални състезатели!? В разговор с неговата съпруга – Ваня, покрай юбилея, който трябваше да празнува Иван Танев, научаваме и друго…

Отива си от белия свят на почти една и съща дата (едва няколко часа разлика) с великия Петко Петков. И двамата през мразовития януари, и двамата на по 73 години. Но съвпаденията от нумерологично естество не свършват: „С мъжа ми сме родени в чирпанското село Гита през 1940-а. Той е само няколко дни по-голям от мен, но беше по-разумен и по-мъдър. Веднага след казармата му се оженихме. Беше ми обещал, че с мачовете ще е до време, докато играе. Но този път ми изневери. Магията на футбола го завладя и така до края на живота му.“

С Иван Танев са свързани най-великите моменти в клубната история на „Берое“. Сред тях, естествено, са двата мача с испанския „Атлетик“. На 24 октомври 1973 г. всяващият шок и ужас гранд от баскийската столица Билбао, който е на трето място по успехи във вечната ранглиста на испанския футбол, е съперник на „зелено-белите“ на четвъртфинала в турнира за Купата на носителите на националните купи (КНК).

„Преди мача бях песимистично настроен, че сме способни да направим нещо срещу такъв отбор – разказва в книгата „Светът е „Берое“ тогавашният треньор на „Берое“ Иван Танев, в чиято колекция по-късно ще влезе и скалпът на „Ювентус“. А имената в състава на противника са направо зашеметяващи. С No 1 е Луис-Мигел Ирибар – един от най-великите вратари в света за онова време, който пази и на националния отбор, както и знаменитият халф Анхел-Мария Виляр, дългогодишен президент на Испанската футболна федерация сетне. Отборът е известен с най-безкомпромисната защита в Испания, която впоследствие ще унищожи състезателната кариера на един от беройските асове – лявото крило Георги Белчев. Срещу това Иван Танев разполага с две оръжия – гордия беройски дух, както и вярната публика под Аязмото. Триумфът на „Берое“ в този мач е ненадминат! В 36-ата минута стадионът е на крака – при поредната заралийска атака бързоногият Димитър Димитров навързва двама защитници и с техничен удар край Ирибар прави 1:0. След почивката „зелено-белите“ направо помитат именития съперник. Десетина минути след началото Желев прави безпомощен Ирибар за втори път, а към края влезлият като резерва Методи Бончев фиксира крайното 3:0 – най-голямата победа на български срещу испански отбор и до днес!

Две седмици по-късно е реваншът на стадион „Сан Мамес“ в Билбао и героите от Града на липите губят с едва 0:1, а „Атлетик“ е… аут. „Не искам да си спомням за този мач – казва по-късно Петко Петков. – Баските бяха много груби. Контузиха фатално Белчев, удариха лошо и Димитров, но никой от нас не се огъна. Стражът ни Кръстев бе невероятен, спаси над 10 гола, рядко съм виждал друг вратар да пази по такъв начин. Бяхме като юмрук.“

Тимът на „Берое“, поставил „Ювентус“ на колене, крайният вляво е старши треньорът Иван Танев

Следват нормалните приливи и отливи, но и новият връх в треньорската кариера на Иван Танев – победата над „Старата госпожа“, както светът знае „Ювентус“ от Торино. Двубоят е осминафинал от турнира за КНК. Преди това в първия кръг беройци, както обикновено, нямат проблеми със съперника си, силния полски тим „Арка“ от Гдиня. В състава на нашия съперник са и няколко национали на Полша начело с нападателите Коринт и Квятковски. Първият двубой в Гдиня е загубен с 2:3, но в реванша беройци са безмилостни – 2:0 с голове на Петко Петков и Георги Стоянов. Жребият обаче е жесток за „Берое“, защото за съперник му праща най-титулувания италиански отбор. Разликата в класите и положението на двата тима е очевидна. В „Ювентус“ на практика е събран целият национален отбор на Италия без излежаващия присъда за участие в черно тото Паоло Роси. На вратата е легендарният Дино Дзоф, а отбраната пред него се ръководи от грубиян No 1 на италианското калчо – Клаудио Джентиле, и Марко Кабрини. Халфовата линия изглежда убийствена с Гаетано Ширеа, Франко Каузио и най-голямата млада надежда на Ботуша Марко Тардели. Атаката на „Юве“ оглавява един от най-големите голмайстори на адзурите за всички времена Роберто Бетега. Същият този отбор става световен шампион три години по-късно на Мондиала в Испания. Начело е един от най-големите стратези на италианския футбол Джовани Трапатони. Срещу тях треньорът Иван Танев противопоставя 11 храбреци, за които Европа тепърва ще заговори. В дъждовния октомврийски следобед двата отбора излизат на стадион „Локомотив“ под мощните овации на над 30 хил. запалянковци – нещо нечувано и невиждано за съоръжение с 15 хил. седящи места! Трибуните са претъпкани, част от хората са насядали по пистата. Гостите от Ботуша са посрещнати от „зелено-бялата“ агитка с огромен 30-метров транспарант „Бог прощава, „Берое“ – не!“. И още от първите минути става ясно, че беройският треньор печели тактически битката с Трапатони. Следва победата с 1:0 и… ИСТОРИЯТА. Която се пише от победителите, като Петко Петков и неговия треньор Иван Танев! Дано и там – Горе, са в един отбор.

Георги ГЕРЕНОВ