Истината за Сапуновата къща в Казанлък

69
Сапуновата къща

По повод различни публикации през последните два месеца в местния и централния печат за съдбата на къщата на Дочо Сапунов (Работнически клуб „Дружба“), намираща се на казанлъшката ул. „Хр. Ботев“, искам да направя някои свои забележки относно публикуваните факти, които не съответстват с историческата истина. Това го правя не от симпатии или антипатии към една или друга политическа сила или поради обстоятелството, че съм далечен родственик на рода Сапунови, чиято собственост е била къщата преди отчуждаването й от местната власт през 70-те години на миналия век, а защото ми се иска историческите факти да се излагат такива, каквито са, а не волно или неволно да се преиначават. Ето какво имам предвид:

През последните тридесетина години, вероятно поради смяна на поколенията, а възможно е и поради други причини, все повече се насажда в съзнанието на казанлъчани, че във въпросната къща е била печатницата, където се е печатал редактираният от Георги Кирков и Евтим Дабев „Работнически вестник“. Някъде се пише, че това е ставало от 1894 г., а преди 8 години на фасадата на сградата бе открита паметна плоча с текст, че списването на вестника е ставало в къщата между 1897 – 1899 г.

За несъстоятелността на тези твърдения писах в книгата си „Да преодолеем забравата – летопис на стар казанлъшки род“ (на стр. 142 и 143), изд. „Палмира“, април 2017 г. Като се позовавам на книгите на известните казанлъчани Константин Бозвелиев („Моите спомени“, София, 1993 г.) и професор Георги Боршуков („Георги Кирков – принос към биографията му за годините 1897-1899“, София, 1949 г. и „Георги Кирков в Казанлък“, изд. ИМ „Искра“,1981 г.), както и на устни сведения на казанлъшките историци Пепа Коскина и д-р Чавдар Ангелов, и най-вече на писателката и краевед Лилия Димитрова (също далечен родственик на рода Сапунови), а и на допълнителни мои изследвания искам да доведа до знанието на читателите следното:

  1. Въпросната къща е построена около средата на 19 в. от предприемчивия казанлъчанин Дочо Иванов Сапунов, занимаващ се предимно с търговия. Той е имал три деца: Иван, Стефана, която умира рано, и Захари. Иван още от малък започва да помага на баща си, но за съжаление след Освобождението поради ограничения пазар приходите от дейността им намалят и те са принудени да вземат кредити срещу ипотекиране на къщата. Не успяват да върнат в срок дълговете и кредиторът взима къщата. Дочо и Иван заминават за Цариград (Истанбул), работят усилено там известно време, успяват да се замогнат материално, връщат се в Казанлък и откупуват къщата си. Иван се включва в междувременно основаната от Константин Бозвелиев организация на казанлъшките социалдемократи. По-късно, през септември 1912 г., е мобилизиран в състава на 11-а рота на 52-ри пехотен полк и с него заминава за участие в Балканската война. Още при първите боеве на полка край граничното село Кадъкьой Иван Д. Сапунов е ранен на 07.10.1912 г. Десет дни по-късно – на 17.10.1912 г. – почива от раните си. Името му е изписано на западната стена на Паметника на героите, загинали за Родината в парк „Розариум.“ В къщата на ул. „Хр. Ботев“ остават да живеят жена му Ана Ив. Сапунова (по баща Атанасова Кьорнедялкова) с децата им Дочо (р. 1909 г.) и Мария (р. 1911 г.).
  2. На 25.12.1894 г. в кафенето на С. Бозуков на ул. „Хр. Ботев“ (известното Бозуково кафене – „Академията“) социалдемократите основават работнически клуб „Дружба“, който започва да развива голяма просветна дейност. Наскоро след учредяването за клуб „Дружба“ е наето помещението в партерния етаж на къщата на Сапунови, което преди това е било локал. Клубът е бил там до 11.10.1897 г., когато го преместват в по-голямо и по-хубаво помещение от западната страна на тогавашната ул. „Княз Дондуков-Корсаков“, преименувана по-късно на „Ген. Иван Вълков“, а сега е „Розова долина“. Това е било срещу тогавашната кръчма „Червен рак“, северно от площад „Мезгях“ (сега Военния клуб) или с други думи в днешно време това означава срещу хотел „Роза“.
  3. През юли 1897 г. IV конгрес на БРСДП, проведен в Казанлък (в голям двор на къща, която се намираше на югоизточния ъгъл на сегашните бул. „Никола Петков“ и ул. „Старозагорска“), приема решение в Града на розите да започне издаването и печатането на партиен вестник, наименуван „Работнически вестник“. Поради това през есента на същата година неговите редактори Георги Кирков и Евтим Дабев се установяват да живеят и работят в Казанлък. Ако може да се говори за място на „списване на вестника“, това вероятно са били къщите, където са живеели Кирков и Дабев, намиращото се до квартирата на първия „Бозуково кафене“ и клуб „Дружба“, но този клуб вече се е помещавал не в Сапуновата къща, а в посоченото по-горе друго помещение.
  4. Сега стигам до най-голямата заблуда, тиражирана години наред – мястото на печатане на „Работнически вестник“. Това е ставало не в Сапуновата къща, която вече се е използвала от собствениците само за техни семейни потребности, нито в което и да е било от посочените в точка 3 места, а там, където К. Бозвелиев, а по-късно професорът по журналистика Г. Боршуков посочват. Цитирам редове от книгата на последния „Георги Кирков в Казанлък“, изд. 1981 г., стр. 15 и 16: „В града имало добре обзаведена печатница, собственост на акционерно дружество „Надежда“. Печатницата разполагала с нова плоскоформена цилиндрична печатна машина. Известно време след основаването й неин управител е бил социалистът Георги Гинев, а по-късно – Александър Едрев. Фактор в печатницата бил Никифор Солников, метранпаж още на Дабевия вестник „Росица“ (1886 г.), може би първият работник-социалист в България. И останалите двама-трима работници в печатницата били социалисти. Печатницата се намирала в Хаджимихалевото здание, на Житния пазар, зад Педагогическото училище.“

Пояснявам, че още преди около 50 години с помощта на паметливи казанлъчани местната власт, която много държеше да се сложат паметни знаци на всички места, свързани с историята на управляващата по него време партия, уточни къде е било мястото на печатницата – това е източната страна на ул. „Славянска“, срещу едновремешния двор на Педагогическото училище, а сега сграда на ОУ „Мати Болгария“. Там на фасадата на триетажния жилищен блок, намиращ се на No 3, бе поставена бяла мраморна плоча с текст „Тук се е помещавала печатницата, в която от септември 1897 г. до август 1899 г. е печатан „Работнически вестник“ – орган на ЦК на БРСДП“.

Плочата все още стои (и според мен трябва да стои, защото всичко, свързано с историята на Казанлък, е важно), но е с избледнял, почти нечетлив надпис.

  1. След национализацията в края на 1947 г. печатната машина, на която е печатан „Работнически вестник“, става държавна собственост. В един момент на някои по-будни казанлъчани от управляващите им идва на ум, че тя представлява някаква ценност и предлагат да заеме място в музея. Той тогава се помещаваше на втория етаж в сградата, където сега е Библиотека „Искра“. В своя дневник Чудомир изразява възмущението си от нехайното пренасяне на тежката машина по стъпалата, водещи за музея. Действително и сега всеки може да види пораженията върху тези стъпала, за което Чудомир пише.
  2. Не си спомням точно годината, вероятно в края на 60-те или в началото на 70-те години на миналия век, когато местната власт реши, че в Сапуновата къща следва да се уреди експозиция на музея за началото на социалистическото движение в Казанлък. Последваха действия по отчуждаване на къщата и в нейния партер бе преместена печатната машина, който бе основният експонат. Мнозина от посетителите на експозицията оставаха с погрешното впечатление, че след като там е изложена печатната машина, това е печатницата на „Работнически вестник“.
Стефан Саранеделчев

По този начин, както често става в нашата държава, когато една историческа неистина се повтаря многократно, за незнаещите става истина.

С тези свои бележки нямам намерение да принизявам значението на Сапуновата къща като културна ценност. Все пак тя е част от историята на града и дори фактът, че е една от малкото останали в Казанлък къщи, строени преди повече от 150 години, със специфичен архитектурен стил, без да се имат предвид последващи нейни предназначения, си заслужава да остане като недвижима културна ценност и да се направи всичко възможно да се поддържа и съхранява. Кой трябва да го прави – дали сегашният собственик на имота, държавата или общината, не е въпрос, по който трябва да давам мнение. Както не искам да давам мнение кой трябва да обнови надписа на плочата, поставена на истинското място, където е бил печатан „Работнически вестник“ – ул. „Славянска“ No 3.

Стефан САРАНЕДЕЛЧЕВ