Искра Михайлова: „ДПС ще работи за единен, силен, но и реформиран ЕС“

65

Кандидатът за евродепутат на ДПС във вторник бе на посещение в Старозагорски регион. Искра Михайлова, която бе единственият българин, председател на комисия в Европейския парламент – Комисията по регионално развитие, акцентира на политиките и сферите, за които ще работи, ако бъде избрана в следващия ЕП.

– Г-жо Михайлова, как се чувствате в младежката листа на ДПС и защо партията избра на тези избори да тръгне към ЕП с толкова млади хора?

– Ще почна с това, че в социалните мрежи беше публикувано обръщението на почетния председател на ДПС Ахмед Доган към всички избиратели и поддръжници на Движението. За мен това е естествена стъпка за повдигане на мотивацията и настроението на нашите съмишленици след две много важни събития. Това бяха голямата среща при Деми Баба теке и митинг-съборът в село Пристое. Демир Баба е традиционна среща. От там се изпращат евродепутатите на ДПС. От там имаме и най-прекия контакт с хората, които ни напътстват в работата ни в ЕП. Там се събират хиляди хора, които демонстрират етническата, културна и религиозна толерантност и единство. Там се срещат много култури. В Пристое ние отбелязахме 30 г. от събитията през 1989 г., когато хората от региона излизат на мирен протест за възстановяване на имената им. За съжаление, има и убити, и тяхната памет споменаваме, когато сме там всяка година. През настоящата година събитието съвпадна с предизборната кампания и ние се опитваме да изпратим и това послание на Европа, която също в момента преживява период, в който национализмът и нетърпимостта към различния намира място. От Пристое изпращаме знак на ЕС, че ние сме го преживели и няма смисъл да го повтаряме. Веднага след това се появи обръщението на Ахмед Доган. То е възглас към всички избиратели, но носи в себе си и обяснение каква листа ДПС предлага на своите съмишленици, както и какъв е смисълът и логиката на листата. В тази листа на първо място трябва да кажа, че липсва регионализмът. Целенасочено не са се търсили представители на един или друг регион, каквато е логиката на този тип избори, за да се мобилизират в по-голяма степен местните общности. Този път ние заложихме на експертизата и младите хора. Всеки един от тези 17 души носи своя собствена индивидуална експертиза. Ние имаме докторанти от СУ „Св. Климент Охридски“, които се занимават със социални дейности. Имаме хора, които работят с високи технологии в сферата на програмирането. Ние разполагаме с експерти, които се занимават с работа с местните власти, и млади хора, чиято дейност е свързана с европейските институции. На девето място е една млада жена – Антоанета Асенова, която работи в ЕП към Комисията за граждански свободи и човешки права. На 6-о място е също млада дама, която е в ЕК и по-специално в комисията по финансовите въпроси на ЕС. Листата ни съчетава експертиза от различни области, която е готова да се включи активно в процеса на реформиране на ЕС. Това е посланието на ДПС и Групата на либералите и демократите. Ние искаме единен, общ и силен, но и реформиран ЕС. Да бъде по-ефективен и гъвкав. Да се избегне забавянето, да реагира бързо на всякакви предизвикателства. Това искаме ние от ЕС и такава листа предлагаме.

– Как приемат хората, с които се срещате, тази млада листа?

– От контактите ни се вижда, че нашите симпатизанти и хората, с които се срещаме, приемат добре нашия избор на кандидати. На пръв поглед аз съм изключение от средната възраст на нашата листа, но моята роля е да гарантирам приемственост. Моята роля е след 5 години опит като председател на Комисията по регионално развитие в ЕП да подкрепя и подпомогна всички свои колеги в тяхната работа в ЕП, използвайки всичко, което съм научила. Да бъдеш председател на комисия не означава само да ръководиш нейната работа, но да получаваш информация за работата на всички останали комисии и да организираш общи заседания. Да участваш в заседания на Бюрото на ЕП, където са председателите на отделните фракции. Този опит трябва да бъде предаден на всички, които ще продължат да работят в тази посока. Ние искаме да реформираме, но трябва да познаваме точно как работят европейските институции. Точно това постигаме с тази приемственост. Затова е обръщението на Ахмед Доган. Много внимателно трябва да се отличи изречението, в което се призовава да бъдем разбрани, защото тогава дори онези, които се съмняват в избора на млади хора, ще разберат, че сме прави. Ние го правим не само заради младите, а и защото младите могат да направят реформи. Трудно е един човек, който е от 25 – 30 години в една система, да я реформира. Трябва да влязат млади умове, които не са ангажирани, но са образовани и грамотни. Тогава те са носители на нещо ново. С такава листа тръгваме. Аз пътувах 10 дни с тези млади хора и мога да ви уверя, че хората ги приемат добре.

– Каква е Вашата визия относно европейската политика в областта на регионалното развитие и в частност на екологията, в която също разполагате с експертиза?

– Регионалното развитие беше един от големите въпроси в последните 2 години в ЕС. През 2016 г. можеха да се чуят гласове, че повече няма нужда от структурни фондове и подкрепа за регионалното развитие, особено за най-бедните региони, защото ЕС има нови предизвикателства и проблеми. Това е тероризмът и сигурността на гражданите, изменението на климата и миграцията. Така бяха поставени нещата през 2016 г. Тогава Юнкер предложи Бялата книга с възможните 5 сценария пред Съюза. В една част от тези сценарии политиката за регионите отсъстваше напълно. Там се казваше следното – правим по-малко, в по-тесен кръг. Аз успях да доведа нещата до там, че имахме позиция на ЕП на първо четене по отношение на регионалната политика. Парламентът, чрез позицията и на Комисията по регионално развитие, която аз оглавявах, прие, че ние трябва да запазим същото ниво на финансиране на регионалната политика. Това означава продължаване на солидарността и допълнителни инвестиции за изостаналите региони. Важното е, че успяхме да съхраним европейската регионална политика и аз съм доволна, че допринесох за това. Ще продължим в тази посока. Предстоят преговори със Съвета, които ще започнат още през септември, за да може до края на 2020 г. всички регламенти да бъдат готови и да започне сключването на договори със страните-членки. Ще има промени, но те са в посока повече гъвкавост и повече използване на финансови инструменти и външни ресурси. Истината е, че това е необходимо, защото само европейските пари не стигат. Веднага предоставям и пример. Според стратегията за водния сектор на България на страната ни са й необходими 12 млрд. лв., за да възстанови, обнови, модернизира и доведе до съвременно състояние функционирането на водния сектор. Това означава водоснабдяване и питейни води, отпадни води, пречистване и на двете. Общо 12 млрд. лева. Ние от европейското подпомагане имаме общо 1 млрд. евро. Това означава, че трябва да чакаме 6 програмни периода, всеки по 7 години, за да успеем да направим тези инвестиции. Необходими са ни по-гъвкави мерки. Трябват ни частни инвестиции. Има свободни пари в банките. От това се интересуват Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка. Трябва да сме по-гъвкави. Освен това има още един елемент. Споменах Бялата книга на Юнкер и различните скорости. Това изобщо не се прие добре. Тогава ЕК предложи новия бюджет за периода 2021 – 2027 г. и според него Европа ни каза – изберете си вие. Ако искате си стойте с каквото си знаете и тогава ще бъдете изостанали. Ако искате, като национално решение, включете се в програмите за подпомагане на младите хора, включете се активно в програмите за гарантиране на политиката за сигурност и инвестиции в предприятия за сигурност, включете се в програмите за намаляване на емисиите и защита на климата в Европа. Ако можете, ако искате, влезте във всички програми на ЕС, тогава ще бъдете част от ядрото на Европа. Засега аз лично отговор от българското правителство не съм чула. Ние нямаме още стратегия за земеделието, а е средата на 2019-а. Ние все още нямаме нито стратегия, нито пространствени планове за регионите. Говорим за дългосрочна стратегия и инвестиции. Засега отговор на правителството няма. Не съм чула отговор на министъра на отбраната дали той ще се възползва от програмите за отбрана и сигурност на ЕС в бъдещия планов период. Фокусирахме се върху едни самолети, но има много други възможности. В района на Казанлък има военни заводи с традиции. Нима те нямат нужда от нови технологии и подкрепа. Би могло да се разработи, но няма нищо в тази посока. Рискът е сами да отпаднем до изоставащите. Ако ние от ДПС говорим за реформа и за програма за догонващ растеж, това е, за да избегнем този риск. Той е за цяла България, а не за една партия.

– Наболелият проблем на Старозагорски регион е свързан с бъдещето на комплекса „Марица изток“. Тъй като говорим за дългосрочни стратегии в различни сфери, какво стои пред въгледобива у нас?

– Хиляди хора работят в комплекса. От това зависят семействата им. Ние трябва много ясно да си дадем сметка, че има икономически периоди, които отминават и идват други. Това обаче не става за 2 години. Тези хора ще бъдат много по-спокойни, ако българското правителство, което и да е то, застане пред тях и им обясни, че това е перспективата. Няма да можем да използваме такива въглища или ще ги ползваме, но ще инвестираме в такива очистващи съоръжения, че да се гарантира чистота на въздуха. Ако ще инвестираме в тези съоръжения, трябва ясна програма кога, как и какво, за да не се трупат ежедневни загуби, защото в един момент това ще спре и хората ще пострадат. Другият вариант е честно и ясно да се обясни на хората – не можем да си позволим подобно производство и такъв добив, затова започваме програма за преквалификация и инвестиции в други направления, за да се намери заетост. Това е дългосрочна програма. Ако няма посока, ще обясняваме, ще отлагаме до един момент и толкова. Има стратегия на ЕС, трябваше да има и национална стратегия „Енергетика и климат“.

– В какво ще насочите усилията си в следващия ЕП?

– Нека бъдем избрани, колкото се може повече от листата на ДПС, и ще продължим усилията си за регионалното развитие, но ще работим и много сериозно за реформите в ЕС и страните-членки. Аз бях и докладчик, и председател на комисия за създаването на новата програма за реформи. Започна се със 145 милиона, които отделихме от структурните фондове, за да се подкрепят реформите в отделните държави. В следващия програмен период по това направление вече говорим за 25 млрд. евро. Много ми се иска да направя така, че България пълноценно да се възползва от тази програма. Все ми се струва, че ако използваме опита на други държави, ще излезем от този батак в здравеопазването. Все пак хората са го направили и организирали. Още повече, че те могат да ни предложат как да направим дадена стъпка. Ще работя за това, защото програмата за реформи е важна за България.

– Ще доведат ли реформите в ЕС до реформиране на България?

– Един път съм преживявала подобна ситуация. През 2014 г. резултатите от ЕП доведоха до предсрочни парламентарни избори. Нагласите на българските граждани ще покажат накъде вървим, какво правим, какво очакваме и какво искаме, а това ще е свързано и с очакванията ни към ЕС. По всяка вероятност ще има тенденции за промени в България. Неслучайно ние от ДПС лансираме едновременно с изборите и програма за догонващ растеж в България. Това, за което може да ни помогне ЕС, е свързано и с нашите вътрешни усилия. Искаме някак си да съберем всички политически сили, за да се обединим около основни приоритети. Трябва да има разбирателство и последователност за това накъде вървим.

– Коя от темите изисква обединение?

– Икономическият растеж на България в момента е задоволителен. Той е на нивото на растежа на други страни-членки. Те обаче са по-напред от нас. Т.е., ако те продължат по същия начин, разликата ще продължи да бъде една и съща. 3% – 3.5% за страната ни са добре, но не са достатъчни. Ние имаме нужда от над 6%, за да съкращаваме разликата. Не говоря да достигнем Холандия, но да застигнем Чехия като първа задача. Тогава можем да говорим за стандарт на живот, за отношение към пенсионерите, за работеща пенсионна система. Аз категорично се обявявам за икономика, която ще гарантира чист въздух, чиста вода, чисти храни и чиста енергия. Може би, защото съм работила в екологията и считам, че това е изключително важно. Чисти храни означават друг вид земеделие, чиста енергия означава друг вид енергетика, чиста вода означава инвестициите във всичко свързано с водоползването и управлението на водите. Чистият въздух е големият проблем на градовете у нас. Ние сами сме виновни. Като започнем от липсата на миене на улиците и стигнем до липсата на инвестиции в пречистване на инсталациите за твърдо гориво и за автомобилите. Брюксел подпомага финансово семейства, които имат проблем да си купят хибридни автомобили, за да карат на електроенергия в рамките на града. Това е бъдещето. Натам вървим. Можем ли в този момент да кажем наистина, че искаме Европа на нациите и всеки да си се оправя сам за себе си? Ние имаме нужда от подкрепата на ЕС, но трябва да намерим сили да се организираме така, че да използваме максимално тази подкрепа, за да провокираме догонващ икономически растеж. Иначе се обричаме на същия застой, който продължава. Стабилността не може да означава застой.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ

Купуването и продаването на гласове е престъпление!