Инж. Щерьо Щерев, минен експерт: В съседна Гърция не планират отказ от ТЕЦ на лигнитни въглища

378
Минният експерт инж. Щерьо Щерев е бивш изп. директор на "Мина Марица Изток"

В Северна Гърция, в областта Западна Македония, недалече от гр. Козани, се намира минно-енергиен комплекс за добив на лигнитни въглища и производство на електрическа енергия от тях. По своите мащаби, технология и оборудване той е подобен на българския комплекс „Марица изток“. В него работят над 10 000 миньори и енергетици с над един път и половина по-високи заплати от тези на българските им колеги. Той е собственост на най-голямата гръцка енергийна компания РРС, която е с 51% държавно участие. По нейна информация делът на минно-енергийния комплекс в енергийния микс на страната е 34%, следван от този на база природен газ – 32%, на ВЕИ – 17%, внос -12% и ВЕЦ – 5%. През 2017 година в четирите открити рудника на комплекса са добити общо 27 млн.т. лигнитни въглища срещу 170 млн. куб. м откривна, земна маса. От тях в четирите действащи ТЕЦ, с обща инсталирана мощност 3725 MW, са произведени 17.5 TWh. За производството на 1 МWh се изразходват 1.8 т лигнити и се емитират 1.5 т СО2. 66% от действащите гръцки електропроизводствени мощности емитират СО2. За 2017 г. общото количество на емисиите на СО2 в Гърция е 74.9 млн. т, като от ТЕЦ на комплекса то е 25.75 млн. т. Интересно е колко е заплатила енергийната компания РРС за квоти? Собствениците пазят ревниво в тайна тези разходи, както и себестойността на 1 МWh. Регулаторният орган в Гърция позволява при формирането на цената на произведената електроенергия да бъдат включени разходите за въглища, дизелово гориво и необходимите квоти за СО2.

На графиката е показана разбивка на производствените разходи в проценти на най-голямата в комплекса ТЕЦ „Агиос Димитриос“, с обща инсталирана мощност – 1 595 MW: за лигнитни въглища – 64.49%, за квоти за СО2 – 16.99%, за заплати – 8.88%, за дизелово гориво – 5.06%, за резервни части и материали – 2.42% и за външни договори – 2.15%. По своите технически параметри тя съответства на ТЕЦ „Марица-изток 2“, но в съотношението на основните производствени разходи има значителна разлика. За 2017 г. за българската ТЕЦ те са: за лигнитни въглища – 33.5% и за квоти за СО2 – 25.5%. Прогнозата на българската ТЕЦ за 2018 г. са те да бъдат съответно 27% за гориво и 35% за СО2 в резултат на четирикратното увеличение на цените на квотите.

Във връзка с новите екологични изисквания, залегнали в Референтния документ на ЕК, PPC предвижда старите централи в комплекса да бъдат изведени от експлоатация до 2020 г. Една от централите – ТЕЦ „Мелити“, е обявена за продажба, а за ТЕЦ „Агиос Димитриос“ се предвижда да бъде модернизирана и с производството си да покрива до 2032 г. около 20% от консумираната електрическа енергия в страната. За да оползотворят големите запаси на лигнитни въглища в разработеното находище, държавата и акционерите – собственици на комплекса планират изграждането на две нови ТЕЦ. В ТЕЦ „Птолемайс“ се строи нов блок. Той е проектиран да работи на свръх критични параметри, което обуславя много високи стойности на КПД – от порядъка на 41.5%. В съответствие с тази технология количеството на емитираният СО2 ще бъде значително по-малко от това на останалите централи в региона – около 1 t/MWh. Инсталираната мощност на новия блок ще бъде 660 MW, а инвестиционните разходи са в размер на 1.4 млрд. евро. Предвижда се той да влезе в работа през 2021 година, преди спирането на старите. По информация на PPC експлоатацията му ще бъде рентабилна при цена на квотите за емитиран СО2 до 35 евро/тон. (Интересно е каква ще бъде пазарната цена на произведената електрическа енергия? Дали, колко и под каква форма държавата ще помага, за да се реализира тази рентабилност на новите инвестиции при тази цена на квотите за СО2?) През 2017 г. цената на 1 KWh за домакинствата в Гърция е 15.82 евроцента при средни месечни заплати от 917 евро, а у нас – 9.83 евроцента, при средни месечни заплати от 423 евро. Освен това след пенсионирането си гръцките граждани получават пенсия в размер над 85% от нетната стойност на получаваната си заплата. Както се вижда от посочените цифри, покупателната способност на гръцките работещи и пенсионери е в пъти по-висока от тази на българските.

Независимо, че за да добият един тон лигнитни въглища от находището е необходимо да изкопаят 6-7 кубически метра откривна земна маса, РРС предвижда експлоатацията на находището и производството на електрическа енергия да продължи до 2050 година. За сравнение 1 тон лигнитни въглища в „Марица изток“ се добива срещу 3.5-4.0 куб. м земна маса.

Направеното по-горе сравнение между гръцкия и българския минно-енергийни комплекси предизвиква разсъждения относно подхода на политиците от двете страни при решаването на икономическите и социалните проблеми, предизвикани от протекционистката политика на ЕС в областта на екологията срещу пълното оползотворяване на местните, енергийни ресурси в отделните страни. Гърция е средиземноморска държава, с повече слънцегреене от България и с хиляди километри дължина на морския си бряг. Но изградените ВЕИ от нашата съседка са едва 17%, докато у нас те отдавна надхвърлиха 20% от общо действащите енергийни мощности. Емисиите на СО2 през 2017 г. в Гърция са 74.9 млн.т, а у нас са под 50 млн.т. Въпреки това тя смело инвестира в строителството на нови ТЕЦ с цел да произвежда електрическа енергия от местните лигнитни въглища до 2050 година. Това говори за решимостта на гръцките политици да отстояват националните интереси в областта на енергетиката пред Европейските институции. Готови ли са българските политици за подобна защита на термичните ни централи или ще допуснат за втори път предателство спрямо българската енергетика и икономика – след преждевременното спиране на четирите малки блока в АЕЦ „Козлодуй“ да спрат и комплекса „Марица изток“?