Има ли бъдеще БСП начело с Корнелия Нинова?

1332
Калоян Паргов и част от участниците в срещата в Стара Загора. Сред тях бе и служебният министър на правосъдието Крум Зарков

Отговорът четете в интервю на медията ни с Калоян Паргов

– Г-н Паргов, Вие сте бивш председател на най-голямата структура на БСП – софийската. Гостуването Ви в Стара Загора беше с цел да представите дейността на учредения неотдавна Стратегически институт за национална политика и идеи (СИНПИ), на който сте председател. Затова първият ми въпрос е каква е целта на тази нова организация?

– Започвайки от 19 февруари, когато ръководството на БСП реши да се разправи с мен, а пък няколко месеца по-късно Върховният съд постанови, че това е неправилно и ме възстанови, аз реших да покажа, че човек не е нужно да е партиен ръководител, да е депутат или министър, за да се занимава с политика и да работи за държавата. Живеем в демократично общество, гражданският сектор с всичките му разновидности и разнообразие е двигател на прогрес в последните поне двайсетина години, откакто съществува отчетливо. Аз, освен че съм политик, съм се занимавал с много други неща, едно от които е да бъда в ръководството на една от най-големите фондации в България преди 20 години и оттам познавам много добре този сектор. Реших, че мога да се посветя отново на дейност в полза на обществото, събирайки хора, с които съм работил през последните 10-15 години, без значение на техните политически пристрастия, а единствено и само интересувайки се от тяхната експертиза, капацитет и възможности, за да работим за държавата, за държавността, за решаване на проблемите в различните сектори. Събрах една палитра от експерти – бивши министри, зам.-министри и управленци на различни нива, академици, професори, хора, които познават тези сектори. Заедно с тях се опитваме да подпомагаме този процес на решаване на проблеми чрез Стратегическия институт за национални политики и идеи като неправителствена организация. Разбира се, всяко начало е трудно, но ние сме амбицирани да имаме своята роля и своето място в обществено-политическия живот като част от гражданския сектор. Ще насърчаваме различни дискусии, формати, форуми, партнирайки си с държавни институции и с други неправителствени организации с оглед подпомагане процеса на взимане на правилни и ефективни решения по редица проблеми в различните сектори. Това най-просто казано представлява институтът, който създадохме тази година с мои съмишленици. Списъкът с имена е доста дълъг: от социолози и политолози като Таня Буруджиева, Страхил Делийски, Мирослав Мурджов, Юри Асланов до бивши министри като Даниела Визиева, Валери Белчев, Мирослав Дамянов, Иван Айолов, Ваня Добрева, академици като Васил Проданов, Васил Сгурев, дори акад. Владко Панайотов се включи. Той пък бе евродепутат от ДПС. Министърът на инвестиционното проектиране при Орешарски Иван Данов. Има хора от различни области с доста високо КПД и експертен потенциал, които могат да бъдат полезни, макар че държавата очевидно не ги използва ефективно.

– А лявата идея?

– Правя знак на разделение между работата на СИНПИ и БСП. Всеки един от нас има своите политически пристрастия в този институт, аз съм част от БСП, други симпатизират на други политически партии, идеи и идеологии. Институтът не е нито ляв, нито десен, а по-скоро е насочен към проблемите на държавата и търсенето на ефективни решения.

– На среща със старозагорци Вие коментирахте, че има криза в лявото пространство и разпиляване на левия електорат, който през последните няколко избора гласува разнопосочно. Има ли шанс да бъде обединен левият електорат след всичко, което се случи до този момент?

– Има шанс левият електорат да бъде обединен и да гласува хомогенно, както го правеше до преди няколко години и подкрепяше БСП. Но в момента виждаме, че резултатът на БСП не отразява капацитета на лявото в България, защото едва ли той е 25-26 депутати от общо 240. Той е поне 2.5 – 3 пъти повече като електорално представителство, възпроизведено в Народното събрание. Но виждаме, че засега това не се случва. Напротив, този вот на последните няколко избора отива за новопоявили се аватари и партии. Някои от тях дори започнаха да изчезват толкова бързо, колкото се появиха. Други, които дойдоха с претенциите за месии преди година, се изхабиха и в момента и те не знаят какви са. Трети яхнаха патриотичната и русофилската идея, а четвърти се опитват да бъдат балансьори (нарочно не ги назовавам с техните имена, ще ги разпознаете по описанието, което дадох за всеки един). Въпросът е можем ли да върнем този електорат обратно в руслото, в левия коловоз и дали БСП, в това състояние, в което е в момента, има капацитета да го направи. Големият разговор за лявото и левицата като цяло предстои.

– Той се води доста време, ако трябва да сме точни.

– Той се води спорадично и предизборно. А тук говорим за оформянето на една концепция за ролята на лявото в XXI век, в рамките на сегашната ситуация и кризи, в които живеем, и каква функция трябва да изпълнява то. Ако няма силно ляво, няма баланс на везната и някак си цялата политическа система страда от това.

– Безспорно през последните години се нароиха много партии, някои от които вече изчезнаха или преживяват разпад. БСП оцеля, но въпросът е каква е нишата й понастоящем. И това свиване дългогодишни членове на БСП свързват с една личност – Корнелия Нинова. Как си обяснявате факта, че досега никой не пое отговорност за слабите резултати за БСП, в това число и на последните избори, и съответно топката беше прехвърлена на предстоящия конгрес догодина през февруари?

– След първите резултати през 2021 г. ще Ви припомня, че аз публично заявих, като председател на най-голямата организация в БСП, че ще бъда първият, който ще си подаде оставката след Корнелия Нинова. Не се стигна до моята оставка, тъй като Нинова не ми даде възможност да направя този акт първи след нея. А може би тези нейни псевдооставки също изиграха роля – дава ги, следват конгреси, на които ритуално се оттегляха тези оставки с различни способи и технологии. Относно отговорността ще дам пример. Когато, в началото на демократичните промени, на едни избори БСП загуби, макар и с малко, Александър Лилов си подаде оставката и имаше основание за това. Сега имаме поредица от загуби и очевидно, че моделът, по който върви БСП, е погрешен. Тоест той не води към по-добро, а напротив – отиваме на по-зле.

Срещата на Калоян Паргов със старозагорци беше организирана от Основната партийна организация „Георги Кирков“ на БСП – Стара Загора, с председател Живка Аладжова (вляво на снимката)

– Този модел в общественото пространство е известен като „БСП на Нинова“ и точно този модел е отблъснал традиционно леви партии, които в годините са били коалиционни партньори на БСП. Има ли възможност наистина лявото да се обедини?

– Да, но преди всичко трябва да се избистри новата идейно-политическа концепция, на която да легне това ляво обединение. Механичният сбор от партии няма да доведе автоматично до някакви добри резултати. АБВ бяха за малко част от една подобна коалиция, но тя не произведе по-висок резултат, напротив. Имам предвид миналогодишните резултати.

– От „Позитано“ 20 съобщиха, че е предложена промяна на устава на БСП и че е даден срок на местните организации да се произнесат за неговата промяна. Какво се замисля с тази промяна на устава? Да се бетонира позицията на Корнелия Нинова или отново да се покаже, че партията БСП е демократична партия под нейното управление?

– Вижте, ще Ви върна преди 22 години на един конгрес, проведен от БСП през 2000 г. Ако погледнем дневния ред на онзи конгрес и дневния ред на конгреса, който се предвижда за 11-12 февруари 2023 г., ако въобще се проведе, защото може да сме в предизборна обстановка и е абсурдно да правиш конгрес с такива промени в този момент, дневният ред и на двата е почти идентичен. Освен политическите доклади, с които започват конгресите, тогава бяха предвидени промени в устава, както и сега, тогава бе предвидена програмна декларация като основа на бъдеща програма на БСП, сега пък нова програма на партията. Казвам това, защото всичко е под мотото „Реформираме се, за да станем по-добри“. Ще цитирам една притча за трите плика, които получава новоизбран управленец от предшественика си. В първия плик пише „Обвини предишния“ – за греховете и проблемите. Като видиш зор, се отваря вторият, в който пише „Реформирай“. Когато и това не помогне, се отваря третият, а в него пише „Остави три плика“. Струва ми се, че Нинова в момента се опитва да се върне на втория плик, да ни убеди, че не е стигнала до третия. Защото тя имаше възможност да реформира и промените в устава бяха широко прокламирани – прекия избор и други, които тя предприе. За съжаление те не доведоха до по-силна БСП и по-широко представителство на партията. Така че в момента трябва да си кажем ясно, че предстоящият конгрес е конгрес на заблудата и прах в очите под формата на уж реформи, а не конгрес на прогреса на БСП.

– Оптимист ли сте все пак, че БСП може да изплува, тоест да бъде една от водещите партии, а не на 5-о място…

– Аз съм оптимист за бъдещето на лявото, част от което е БСП. А това как ще случи, от кого ще се представлява и как ще се позиционира в политическото пространство предстои да видим.

Въпросите зададе:
Йовка НИКОЛОВА