Изказване на зам.-председателят на НС Емил Христов за ветото на президента

163

Когато се сравняват една известна и една неизвестна величина, резултатът какъв е? Неверен във всички случаи, а неверният резултат може да се използва единствено и само за манипулиране.

И така, нека да разгледаме ветото като част от един процес с две измерения – политическо или стратегическо и парламентарно или конституционно.

На 26 юни 2013 г. министърът на отбраната Ангел Найденов подписва Заповед № ОХ-440, а на 19 юли същата година – пътна карта за изпълнение на основните действия, като в картата е даден срок – проектът да бъде внесен до 10 октомври в Министерския съвет.

Неслучайно Ви връщам там, защото тази заповед е ключова. Тя се явява логично следствие на два документа.

Единият документ е „Концепцията за изграждане на отбранителна способност“, и тя е от октомври месец 2012 г., като в нея, цитирам един-единствен извод: „Употребяваният боен самолет в пакета, предложен от Португалия и САЩ, има изразено най-добри комплексни показатели и най-пълно отговоря на утвърдените изисквания“. Употребяваният самолет е по-добър от новия „Грипен“?! Прочетете тази концепция.

И вторият документ е Доклад за реализация на проекта от 12 март 2013 г.

Неизпълнението на тази заповед на министъра на отбраната, тогава Ангел Найденов (и не мога да твърдя, че е било умишлено) спира работата по Проекта и по-късно дава нова посока в неговата реализация.

До този момент в обществото, сред политиците и главно сред специалистите, които работят, съществува увереност, че работата по Проекта върви в правилна посока, че ръководството на Министерството на отбраната, ръководството на Проекта и екипът от специалисти са единни, тоест бихме могли да кажем, че съществува, ако не широк, то поне добър консенсус и обществена подкрепа. Неслучайно го споменавам това. С други думи, ако не обществено съгласие, то съществува спокойствие и доверие към екипа, който работи по проекта.

До 2014 г., когато се появява „Грипен“. Оттогава и досега в обществото съществува разлом, сред политиците – непреодолими противоречия. С годините тези противоречия стават все по-дълбоки и все по-непреодолими. Поставят се под съмнение компетентността на политическото ръководство на Министерството на отбраната, решенията на правителството, дейността на Народното събрание, и колкото и да звучи невероятно – професионализмът на офицерите от Военновъздушните сили, работили по Проекта и участвали в преговорите. Справка: мотивите.

Всички тези действия водят до съмнение и внушават недоверие, първо, към работата на Народното събрание и правото му да се произнася по този изключително важен и нетърпящ отлагане въпрос, както и към решенията на правителството като се оспорват неговите действия. Начинът, по който те се представят в публичното пространство, води до формиране на усещане в хората, че правителството не защитава националния интерес.

Поставят се под съмнение действията на ръководството на Министерството на отбраната, като се отрича всичко, постигнато от него в процеса на работата по Проекта и воденето на преговорите от преговорния екип. Поставят се под съмнение компетентността на офицерите и генералите от Военновъздушните сили, някои от които работят по Проекта от самото начало. Вместо да получат признание и благодарност, пред цялата нация се твърди, че изборът на изтребител и постигнатите условия по договорите не отговарят на националния интерес. Всички тези хора заслужават признание, а не порицание.

Ако всички тези действия са целят разделение, отчуждение, недоверие – успяват. Успяха и в друго – да представят България пред съюзници, партньори и съседи като нестабилен и ненадежден партньор, който вече 15 години не може да приеме своето членство в евроатлантическата структура, или поне една част от политиците ни.

Един договор се сключва между две страни и всяка от тях се стреми да защити своите интереси и да постигне по-изгодни условия. Ако едната от тях счита условията за неизгодни, няма договор. Обсъждането на гореспоменатия, като се разглеждат само ползите за другата страна, без да се представя постигнатото от своя преговорен екип, цели единствено той да се представи едностранно като неизгоден и преследва целите, които изброих вече. Затова, когато се обсъжда договорът, той трябва да се разглежда от двете страни в неговата цялост.

След като договорите не могат да бъдат публикувани, за да могат всички да ги сравняват, развиването на тезата, че националният интерес не е защитен като се използват само внимателно подбрани въпроси, цели единствено манипулация на общественото мнение и представлява опит за поредно отклонение от модернизацията на Военновъздушните сили и създаване на негативно отношение към тях и към хората, работили за реализирането на Проекта. Внимателен анализ на всичко, случило се досега, от политиците е необходим, а и не само – на всичко казано до тук.

По второто измерение – присъединявам се към мнението, че това е първото вето, наложено от президент, чиито мотиви не се основават на резерви, съмнения или категорично несъгласие с разпоредбите на законовата уредба, а единствено и само на процедурата по приемане на Закона от Народното събрание.

Неотменното право съгласно чл. 101, ал. 1 от Конституцията се използва, за да се постави под въпрос правото на народните представители сами да решават реда, по който да приемат законите, и да се отрече в случая възможността, която им дава чл. 88, ал. 1 от Конституцията: „Единствено и само народните представители могат да решават дали да приемат един закон на две четения и как да бъде гласуван той“. Тези права са отразени и в нашия Правилник – чл. 80, ал. 2.

Умишлено оставям без внимание мотиви като „широк консенсус и подкрепа“ и „липса на обществено съгласие“ – там измерение няма.

Избирателното цитиране обаче на Решение № 9 от 1999 г. на Конституционния съд цели единствено да се оправдае намесата в работата на Народното събрание. В същото това решение обаче Конституционният съд изрично казва, че дали да се проведат по изключение двете гласувания в едно заседание, цитирам: „въпросът е предоставен изключително на преценката на Народното събрание“.

Също така, по-нататък по въпроса за правилността на съображенията, довели до това двете гласувания да се проведат в едно заседание – Съдът отново изрично казва, че не може да се произнася, т.е. решението в този случай се взима по целесъобразност от Народното събрание.

В мотивите пише още, че не е допустимо при решаването на такъв стратегически въпрос за България да се използва процедура „по изключение“. Без да коментирам излишно, ще дам пример за действително сериозни и важни за България решения, гласувани в едно заседание – Закон за ратифициране на Северноатлантическия договор (ДВ, бр. 22 от 2004 г.)

Народното събрание има инструментариума, има и опита да коригира грешки, ако бъдат допуснати, и то ги използва.  Но някой отстрани да се намесва в работата на Народното събрание, да го поучава как да работи е недопустимо.