Знамената на Стара Загора и на ТД „Сърнена гора“ се развяха на връх Ама Даблам в Хималаите

1962
Участниците в експедицията и снимка със знамето на Стара Загора и ТД "Сърнена гора" на високия 6 812 метра връх в Хималаите Ама Даблам

„Ако достигнем някой от многото неизкачени и неименувани върхове в Непал, ще го кръстим „Железник“, обещаха участниците в успешната експедиция

„Оставихме душите си горе“. Това заявиха при първата си публична изява след изкачването на връх Ама Даблам в най-високата планинска верига в света – Хималаите, Жеко и Стефан Вътеви, Нели Йорданова, Ивелина Божкова, Калин Иванов и Цветан Христов. Шестимата старозагорци, които са членове на ТД „Сърнена гора“ и Алпийски клуб „Железник“, успяха да покорят високия 6 812 м връх в началото на месеца и вчера споделиха пред медиите емоцията от отминалата успешна експедиция. Те разкриха, че са били единствената група, която е разчитала изцяло на своите сили и не е използвала шерпи. „Горд съм, че успяхме в това предизвикателство съвсем сами да се изкачим“, не скри удовлетворението си най-опитният от групата Жеко Вътев, за когото това е пореден покорен връх. Температури от около 8 градуса под нулата са посрещнали на Ама Даблам участниците в експедицията. Старозагорската група сподели, че въпреки доброто време изкачването е имало своите трудни моменти. Атаката на върха от щурмовия лагер, разположен на 6200 метра височина, започва в 2 часа през нощта. Около 13 часа първите двама достигат целта, а впоследствие и останалите. На Ама Даблам българите развяват родния трикольор, знамето на Стара Загора и това на ТД „Сърнена гора“. „За мен един от най-трудните моменти в цялата експедиция бяха последните 200 метра преди върха. Тежките раници ми костваха сериозно усилие. До последно вярвах, че тепърва предстои да премина през нова стръмнина, за да стигна върха, но се оказа, че вече бях там“, сподели Ивелина Божкова, която по професия е педиатър в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“. Жеко Вътев коментира, че най-деликатният момент е настъпил при слизането от върха. „Бяхме достигнали до един перваз, на който са оставени 5-6 палатки. Част от нас се чувстваха много изморени и бях притеснен, че има още километър до лагера. Имах сериозна дилема дали да продължим към лагера, или да нощуваме в една от палатките. След информация, която получихме от Цветан, потеглихме надолу и се прибрахме по тъмно“, разказа Вътев.

И снимка с българския трикольор

Наред с изкачването групата има своите трудности и в периода на аклиматизация, който предшества атаката на Ама Даблам. За да свикнат с условията на височина около 6000 метра, старозагорци преминават през изкачването на няколко съседни върхове. В първите дни някои от участниците страдат от тежко главоболие, но впоследствие неразположенията са преодолени. „Получи се перфектна аклиматизация и резултатът си дойде. Имахме шанс с времето. Всичко това нямаше да се случи, ако липсваше амбицията и подготовката на групата“, отбеляза Жеко Вътев. Той не скри, че те сами са финансирали експедицията. Таксата на шерп била 3000 долара, поради което се наложило сами да носят 20-килограмовите си раници до самия връх, но изтощението било забравено, когато покорили Ама Даблам.

По думите му старозагорската група вече има подготовката за изкачване на осемхилядник.

След емоцията от преживяното и близо петте килограма, които всеки е загубил в хода на едномесечната експедиция, старозагорската група планира да си почине. Жеко Вътев разкри, че бъдещо ново предизвикателство може да бъде търсено на някой от около 200-те върхове в Непал, за които няма официална информация, че са били изкачени до момента и не са именувани. „Ако предприемем подобна крачка и ако имаме шанса да се качим на един от тях, ще го кръстим „Железник“ – едно от старите имена на Стара Загора“, обеща Жеко Вътев.

Живко ИВАНОВ