За героите забрава няма! А дали?

107
За паметта на героите в неделя нямаше заупокойна молитва. Но имаше букети, поставени от десетина граждани, които по повея на сърцето уважиха годишнината

Само десетина старозагорци отдадоха почит на лобното място, където на 31 май преди 144 години след зверски изтезания пред очите на своите съграждани са били обесени двама от участниците в Старозагорското въстание – Кольо Ганчев и Господин Михайловски. В знак на признателност към героичната им саможертва за свободата на България преди години признателни потомци са построили там паметник. Той се намира на централния булевард на Стара Загора (до Булбанк) и на него в памет за поколенията е изписано с големи букви:

„На това място са обесени: КОЛЬО ГАНЧЕВ председател на Старозагорския революционен комитет 31 МАЙ 1876 г. ГОСПОДИН МИХАЙЛОВСКИ подпредседател на Старозагорския революционен комитет 31 МАЙ 1876 г. САВА СИЛОВ участник в Хаджидимитровата чета 31 ЮЛИ 1868 г.“

Историците са категорични, че Кольо Ганчев е бил един от най-близките съратници на Васил Левски. Той е един от съучредителите на основания през 1869 г. от Апостола революционен комитет в Стара Загора, който се оказва и най-големият в страната. Първоначално е бил член на комитета, а впоследствие е избран за негов председател.

Старозагорският бунтар преживява тежко залавянето и смъртта на Васил Левски, но въпреки голямата загуба продължава с още по-големи сили революционната си дейност. През 1873 г. той участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), провело се в румънската столица Букурещ.

Кольо Ганчев

Кольо Ганчев взема дейно участие в подготовката на Старозагорското въстание, която започва през лятото на 1875 г., превръщайки се в един от основните организатори на предстоящия бунт. Заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Стефан Стамболов, Господин Михайловски, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Никола Райнов-Пантата и други набира средства, набавя оръжие и боеприпаси за предстоящите въоръжени действия.

След неуспеха на въстанието революционерът се укрива, но е заловен от турските власти, като в продължение на няколко месеца е подложен на жестоки изтезания, за да издаде своите другари. Накрая 33-годишният старозагорец е осъден на смърт чрез обесване. Турските палачи изпълняват присъдата на 31 май 1876 г. (нов стил) буквално в центъра на Стара Загора, пред очите на неговите съграждани. Същия ден е била изпълнена и присъдата на Господин Михайловски, а месец по-късно – на Сава Силов.

На името на Кольо Ганчев са кръстени един квартал в Стара Загора (по турско време с. Муратлии, където е роден на 5 февруари 1843 г.), едно училище и една улица. Има издигнат и още един паметник – в централния парк на града. Това обаче се е случило доста преди демократичните промени у нас.

За поредната 144-годишнина от трагичната кончина на Кольо Ганчев и Господин Михайловски отново не беше отслужена заупокойна молитва. Оправданието за продължаващите ограничителни мерки заради пандемията въобще не се вписват в дейността на Старозагорската митрополия, която не е спирала литургиите си, в това число и по време на извънредното положение. Нито една институция в града-герой също не се сети да уважи паметта на тези велики българи.

Чест прави обаче на шепата граждани, които през последните години не забравиха тези знаковите имена на Стара Загора. В неделя те поднесоха цветя на паметника, един от тях припомни славното им минало… помълчаха заедно и всички сториха православен кръст.

Йовка НИКОЛОВА