За въглищата и Терминал 2

244

Ако има няколко думи, с които може да бъде обобщена ситуацията с въгледобива в България, то спокойно може да се каже, че от гледна точка на държавната политика ножът наистина е опрял до кокала. Неяснотите около бъдещето на отрасъла са не само съществени, но и са явна предпоставка за ескалиращо напрежение поради натрупаните въпроси, които все още стоят без ясен отговор.

Мисля, че това е основното заключение, което беше изведено от дискусиите в рамките на проведената на 4 и 5 април 2019 г. в Стара Загора Международна енергийна конференция на тема „Пакет чиста енергия и инвестиции в енергетиката – реалности и предизвикателства“.

На практика събитието, организирано от Института за енергиен мениджмънт, започна два часа по-рано от предвиденото – и началото беше дадено от митинг на работници и служители пред мястото, където предстоеше провеждането на конференцията. „Искате ли 100 хиляди души на Терминал 2“, „Не убивайте Южна България“, „Искаме работа“ – това бяха само част от наистина силните послания, които посрещнаха нейните участници. А сред тях бяха заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков, ръководителят на Представителството на ЕК в София Огнян Златев, генералните секретари на ЕВРОЕЛЕКТРИК (Кристиан Руби) и ЕВРОКОЛ (Брайън Рикетс), посланици, представители на други международни организации, на неправителствения сектор, на научните среди, на държавния и частния бизнес, на синдикатите, дипломати, енергийни експерти и др.

Протестът на енергетиците и миньорите преди началото на Международната енергийна конференция в Стара Загора

Откровената дискусия по време на конференцията, която периодично приемаше доста емоционални форми, беше зададена още с встъпителното конкретно, професионално и обективно изложение на зам.-министър Станков. Всъщност този подход, подкрепян и от активен диалог със заинтересованите лица, винаги е бил характерен за министъра на енергетиката Теменужка Петкова и нейния екип, което за пореден път беше високо оценено от всички не само по повод на конкретното събитие. Откритите въпроси обаче си остават – а те далече надхвърлят енергийната сфера, поради което засягат държавата като цяло, а не само едно министерство; да припомним, че тези въпроси имат стратегически, икономически, юридически, екологични, технологични и социални измерения. Така, както беше нееднократно подчертавано, ролята на държавата за решаването на откритите проблеми, свързани с въгледобива в страната, е не само водеща, но и предполага нов прочит на подхода в няколко направления. Като модератор на конференцията ще обобщя за институциите подробни изводи от събитието, но сега ще спомена четири от тях.

На първо място има остра необходимост от ясно и конкретно разяснение на достъпен език на предприетите и планирани действия, свързани с развитието и бъдещето на отрасъла на стратегическо ниво. Хората масово смятат, че предстои закриването му и че тази стъпка е предстояща и то едва ли не утре – а това въобще не е вярно.

На второ място е наложително да се разяснят основанията, свързани с предприеманите стъпки – в този контекст оправдания от типа „така казаха от Брюксел“ нямат никакво място. Общественото съзнание много точно вижда, че България като част от Европейския съюз има своите механизми да влияе и върху процесите на вземане на решения при формиране на европейската енергийна политика, и при подготовката на европейското законодателство. Допълнително в това отношение има засилено очакване страната ни да участва активно във всички налични механизми на европейско ниво, подплатени и със съответно финансиране, за плавни реформи по отношение на сектора.

На трето място посочените по-горе обстоятелства предполагат наличието на достатъчно компетентна и достатъчно активна администрация, която да може както да защитава националните интереси, така и да разяснява предприеманите действия. Това изисква и много активни консултации със заинтересованите лица.

На четвърто място, предвид относително равномерното разпределение на енергийния микс на страната, не бива да се допуска без ясни аргументи вътрешно противопоставяне между различните източници на енергия – така напр. при оптимална енергийна политика нито използването на ядрената енергия, нито на природния газ, нито на ВЕИ следва да бъдат противопоставяни на въглищата – и обратното. Това обаче също трябва да бъде адекватно представено на общественото внимание.

Съзнавам, че една такава конференция не може да изиграе водеща роля за обсъждане на всички аспекти по темата – това не беше и целта й. Стана ясно обаче, че поставените проблеми не търпят повече отлагане – и че държавата е тази, която е големият длъжник. Организаторите чуха оценката, че трябва смелост да организираш подобно събитие в Стара Загора – приемам я с благодарност, но да стискаме палци държавните институции да имат смелост и аргументи бързо да представят ясната рамка какво следва.

Защото на мен лично мисълта за лозунга „Искате ли 100 хиляди души на Терминал 2“ хич не ми харесва.

Славчо НЕЙКОВ
Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт