Защо празнуваме масово Трифон Зарезан на 14 февруари вместо на Деня на светеца 1 февруари?

133

Център на празника винаги са били лозята, виното и софрите. В житието на светеца обаче няма и помен от това…

Българинът обичайно се отлъчва от Църквата по празници. Или Църквата от българина… Такъв е примерът с много от датите в календара, включително и с приближаващия Трифон Зарезан. В каноните на православието Трифоновден е на 1 февруари, а в България зарязват лозята две седмици след това – на 14-и.

Своеобразната „разлъка“ има своя история

За първи път Трифон Зарезан започва да се чества официално у нас през 1962 г., в деня на св. мчк Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари (по нов стил), а Денят на лозаря остава по традиция на 14 февруари.

Много празници са се оказали откъснати от религиозния си покровител с обръщането на църковния календар от стар в нов стил. Типичен пример са селските сборове, които се празнуват на утвърдената дата, въпреки че денят на закрилника на селото в църковния календар е друг.

Това важи и за празника Трифон Зарезан. Повечето лозари продължават да се поздравяват по старому на 14 февруари. Някъде по изключение го отбелязват два пъти: веднъж на 1 февруари и втори път на 14-и, а има и благочестиви хора, които, вдъхновени от виното, сливат двете дати и прекарват в безметежно веселие и дните между тях.

Впрочем канонизираният от Църквата свети Трифон, чийто празник е на 1 февруари, деня преди Сретение Господне, няма нищо общо с онзи Трифон, който народът почита като светец-закрилник на лозарите и винарите.

Свети мъченик Трифон живял през III век в малоазийската област Фригия. Родителите му били дълбоко вярващи християни, поради което и синът бил изцяло посветен на вярата. Той имал лечителска дарба и успял да излекува дъщерята на император Гордиан (238 – 244) от тежка душевна болест. Но при следващия император, Деций (249 – 251), християните били подложени на преследване и Трифон бил убит, след като отказал да се върне към езичеството. Никъде в житието му няма една дума нито за лозя, нито за вино.

Светецът-лозар от българската народна митология явно е друг човек като биография и като душевност. В народните представи Трифон Зарезан не е никакъв мъченик, а кисел махмурлия, пострадал чрез собствената си ръка поради лошо възпитание и самонадеяност. Според една широко разпространена по всички български краища легенда на 40-ия ден след Рождество (т.е. на Сретение Господне) Богородица тръгнала с младенеца към храма за очистителна молитва. По пътя срещнала Трифон, който отивал да си реже лозето. Тя го поздравила любезно, а той вместо да отговори възпитано, й се подиграл, че е „мома-копилана“. Богородица си продължила по пътя и малко по-късно срещнала жената на Трифон. Казала й бързо да тича към лозето, защото мъжът й си е порязал носа. Поръчала й също да носи парцали, кълчища, вълна, яйца, мас и други материали за лепене и превързване. Когато пристигнала на лозето, Трифоница видяла, че мъжът й си е жив и здрав. Тя му разказала за срещата си с Богородица, а Трифон сърдито и отговорил: „Аз да не съм пиян, че да си отрежа носа, аз режа така, а не така.“ И в този миг наистина си го отрязал. Такъв е образът на Трифон в българската народна митология. Затова е Зарезан, а някъде го наричат и Чипия, защото си отрязал носа.

Сегашният обичай

Двойнствената природа на свети Трифон е отразена и в българската иконография. Някои зографи от миналия век, въпреки че рисуват канонизирания от Църквата светец, поставят в ръката му лозарски косер, а понякога леко деформират и носа му.

Според обичая на този ден мъжете отиват в лозята и всеки зарязва по три пръчки, а кютуците полива с вино. След молитва за здраве и берекет всички сядат на обща трапеза, задължително с прясна пита, тутманик, пържени яйца и много вино. После избират цар на лозята – обикновено онзи, който предната година е направил най-много вино. Предвождани от него, обикалят по къщите, благославят, ръсят с китка босилек и обилно се черпят. След това се събират в къщата на царя или на мегдана и там сред шеги и закачки дружно се веселят, докато имат сили.

Имен ден имат Трифон, Трифонка, Лозан, Лозка.

Алекс СТОЕВА

В материала е използвана информация от menumag.bg с автор Ясен Бориславов